Без паника! Папиломът рядко се превръща в рак
Вече е създадена и ваксина за някои типове от папиломния вирус. Тя стимулира имунната система, която разпознава и спира смъртоносния враг.
Известни са повече от 100 типа папиломни вируси и всеки от тях уврежда съответно някаква тъкан – шията, подмишниците, корема, стъпалата или половите органи. Тези, отнасящи се до анално-гениталната област, са 34 типа и условно се разделят на две големи групи:
типове 6, 11, 42, 43, 44 носят много малък риск от възникване на тумори;
типове 16, 18, 31, 331 351 391 48, 51, 52, 58 се отнасят към групата с висок и среден онкогенен риск.
Но не може със 100 процента сигурност да се твърди, че папиломният човешки вирус води до рак на шийката на матката. И въпреки това е много опасен, особено от тип 16-и и 18-и.
ПАПИЛОМНАТА ВИРУСНА ИНФЕКЦИЯ НА ГЕНИТАЛИИТЕ СЕ ПРЕДАВА ПО ПОЛОВ ПЪТ
За да “успее” папиломният вирус да се внедри и утвърди, са необходими специфични условия. А тези условия са идеални при полов контакт – алкалната среда и микроцепнатините на половите органи. Не трябва обаче да се изключва и битовият начин на заразяване – обща кърпа, обща изтривалка или гъба за баня.
Възможен е и друг път на заразяване – предаване на вируса от майката на бебето, когато плодът минава през родовите пътища, преди да се появи на бял свят.
При инфектиране вирусът може дълго време да не се прояви. От момента на заразяване до първите симптоми могат да минат няколко месеца, дори година. Обикновено това става след около 3 месеца.
Ако жената е здрава, може въобще да не се появят клинични симптоми, защото здравата имунна система навреме разпознава и унищожава изменението на клетките. Но ако защитните сили на организма отслабнат, вирусът започва активно да се размножава, предизвиквайки срив в работата на клетките.
Друг фактор за развитие на вирусна папиломна инфекция е и ранното започване на полов живот, инфекциите, предавани по полов път, абортите, хормоналните нарушения, пушенето.
СИМПТОМИ И ЛЕЧЕНИЕ НА ПАПИЛОМНАТА ВИРУСНА ИНФЕКЦИЯ
Клиничните прояви на папиломната вирусна инфекция са много разнообразни. Условно обаче те се разделят на две форми – екзофитни и ендофитни кондиломи.
Екзофитните кондиломи по принцип са прояви на вирусите от 6-и и 11-и тип. Появяват се разраствания на епителната тъкан (кондиломи), които могат да са единични, но могат и да са на групи, наподобяващи цветно зеле. Те имат различна големина – от няколко милиметра до обширни тумори, достигащи до 30-40 см. Екзофитните кондиломи може и да не се проявят чрез клинични симптоми, а само да предизвикат сърбеж, парене и дискомфорт в областта на слабините. Това състояние трябва да накара жената да се обърне към лекар. Прави се колпоскопия, цитологично и хистологично изследване.
При ендофитните кондиломи патологичният процес се проявява в по-вътрешния слой на епителната тъкан, а не на повърхността. Лечението на папиломната вирусна инфекция е насочено към отстраняване на кондиломите с помощта на химични коагуланти, цитостатици и физиохирургични методи. Става дума за крио- електро- и лазерна терапия, както и за хирургично изрязване.
Освен това гинекологът назначава противовирусна терапия и имунокоригиращи средства.
По-нататък, за да се избегне рак на шийката на матката, веднъж на половин година трябва да посещавате гинеколог.
Избягвайте случайните връзки! А най-основното е да укрепите имунната си система. При висок имунитет не се образуват кондиломи, дори и вирусът да присъства в кръвта на човека.
Доста полезен материал по темата за кондиломите! Благодаря!