Построяването на перпетуум мобиле е абсолютно невъзможно!, отсича в 1775 г. Кралската академия на науките в Париж. Светилата решават занапред да не разглеждат проекти за „вечни двигатели“.
С това заключение академиците попариха хилядолетната мечта на човечеството да построи машина, която черпи енергия от нищото. Над утопичната идея са се бъхтели гении като Леонардо да Винчи. В търсенето на перпетуум мобиле са вградили имената си и неколцина българи.
Първата“ луда глава“ е отец Матей Преображенски. Книжовник и бунтовник, той е един от най-близките съратници на Васил Левски. Отче Матея е искал с грошовете, извъртени от“ вечния двигател“, да купи пушки и пищови за националната революция.
Дяволът в Света Гора
“ Вечният двигател“ се явява на отчето като видение. “ И погледнах вътре в реката едно желязно колело право ама много голямо, от този край на реката чак до онзи, и са въртеше от нас към онзи край“, описва преживяното той в съчинението си „Чудное повествование“.
През 1851 г. Матей Преображенски отива на Атон. Тук решава да превърне видението в реалност. В богатите манастирски библиотеки черноризецът чете книги по физика, математика, механика. Увъртени формули и засукани чертежи палят въображението му. Матей наблюдава ритъма на морето, усамотява се в скитовете.
„Дълго време той кроил и смятал, и най-сетне у него узряла идеята да направи на Бяло море воденица, която “ сама да се върти“, сочи проф. Александър Бурмов.
Един ден отчето запратва расото и се хваща на работа. На брега израства фантастичен механизъм. Гръцките монаси обаче го гледат боязливо и се кръстят. „Вечният двигател“ на българина е обявен от елините за „дяволско построение“.
Потрошил 8000 гроша и заплашен от анатема, Матей се качва на една гемия и отплава за остров Тасос. Оттам се прехвърля в Цариград, отива в Ерусалим, шета из Русия, Влашко, Сърбия. Заради тия скиталчества му лепват прякора Миткалото.
Втори опит Миткалото прави в Батошевския манастир. През 1864 г. той отново се хваща на работа. Пресмята, чертае, върти теслата… Съвременникът Гено Недялков е оставил подробно описание на новото съоръжение: „Чаркът на воденицата ще гребел сам водата на гьола и ще я връщал пак в гьола. Воденицата може да бъде направена и до пясък и да се кара с пясък. Миткалото правел и опит. Построил едно голямо колело (чарк) от дъски, отвътре кухо. Напълнил го до 1/3 с пясък. Отец Матей предполагал, че като го завърти на ос, пясъкът, като излезе до върха и се спусне надолу, ще бие поставените тук малки полички и ще заема въртенето и по тоя начин ще се движи вечно…“
Вместо да изработи средства за освобождението на България пясъкът попива още 11000 гроша грешни пари.
Въздух под Налягане
Следовникът на Миткалото се казва Димитър Юлев. Родом от Лом, и той като отчето осмисля битието си с техническо търсачество. В своя дом на ул. „Старочерковна“ Юлев впряга на работа не вода или пясък, а обикновен въздух под налягане. Това прави двигателят свръхикономичен и екологично чист.
„Когато искаме да се почне движението обяснява изобретателят, пускаме въздух от склада в двигателния механизъм кухините се напълват с въздух и турбината почва да се движи. Чрез оста на турбината движението се предава на маховото колело и т. н. “
Гениалното е, че въздухът се намира във вечен кръговрат. „Сгъстяването на въздух може да се почне с ръка и да се свърши по механически начин от самия двигател учи Юлев. След пускането в ход на двигателя оставяме регулатора да уравнява движението. Това движение може да трае до когато искаме: един час или един ден, пет дена и т. н. , иначе казано, не ще има нужда да променяме сгъстения въздух в двигателя, колкото и да се продължава движението. “
Това си е чисто перпетуум мобиле, отсичат противници на проекта. „Нашето изобретение на пръв поглед представлява нещо подобно и много от читателите ще го сметнат за такова полемизира Юлев. Всъщност то не е. На перпетуум мобиле силата иде отвътре (от самия него), когато силата на нашия двигател иде отвън, както в парните машини. “
Обиден от нашенската недоверчивост, Юлев изготвя серия модификации, слага ги в два куфара и заминава за Париж. Европа ще оцени таланта му, вярва ломският откривател. Отначало е посрещнат подозрително. Българинът обаче също е предпазлив. Въздухът (макар и под налягане) си е въздух, може да събуди съмнения. Затова Юлев предлага модификация с хидростатично налягане. Конструкцията се състои от турбина, затворена в барабан, вертикален вход и рамо с тежести. Налягането се упражнява отляво и според автора турбината ще се завърти обратно на часовниковата стрелка. Веднъж поела, тя никога няма да спре, твърди пред специалистите Юлев. През 1910 г. французите признават откритието и Димитър Юлев триумфално се връща с патент в джоба.
Старозагорският Едисон,
По същото време друг едисоновец търси признание у нас. Михаил Зидаров от Стара Загора е изобретил чудноват „Вълномотор“. Показва го по панаири и сборове, както се показва „теле с две глави“ или „говорещо куче“.
Публиката гледа модела, пита, чуди се. Зидаров обяснява: като се потопи във водата, машината обира енергията на морските вълни и я преобразува във въртеливо движение. Това не е перпетуум мобиле, застрахова се изобретателят.
Зидаровият мотор влиза и в Народното събрание. Всуе обаче писателят Тодор Влайков пледира, че авторът е „с едни особени възгледи, дошъл е почти в отчаяние и няма с какво да живее“. Пари няма, отрязват го депутатите.
Михаил Зидаров върви по стъпките на вехтия отец Матей. „Идеята вероятно е била да използва силата на морските вълни, идея, що и сега занимава много учени умове“, казва Христо Марков за светогорския проект на Миткалото.
Тоест, Матей Преображенски и Михаил Зидаров са искали да впрегнат силата на Бяло и Черно море. Не двигатели с енергия „от никъде“, а подчиняване на природата в мнимо перпетуум мобиле. Не намерил признание в родината, и Зидаров като Юлев го дири в чужбина. През 1913 г. той получава авторски гаранции във Виена. Връчват му два патента с № 59872 и № 59880.
Последният следовник на Матей Преображенски е Сава Канев от пловдивското село Оризаре. През лятото на 1992 г. той влезе в парламента и сащиса депутатите със своя „Умножител на енергия“. Дървена рама, метални врътки и топуз от кантар изграждаха конструкцията. Тя от раз ликвидирала енергийната криза.
Изобретателят напираше да влезе при Благовест Сендов, но той отказа да го приеме, защото нямал тапия от ИНРА. Такава е орисията на българските гении в чужбина им лапат откритията, а у нас ги изкарват луди.
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Дълбок поклон и уважение на сънародниците с неудържими вяра и упоритост във търсене не неоткритото,полезното и нужното на цялото човечество – свободен и неограничен достъп до екологична и реална – дар от Бога – енергия! Уважаеми сънародници, дълбоко и абсолютно недвусмисленно съм убеден, че въпрос само на малко време е пред човечеството да блесне откритието и възможността да се ползва от всички и навсякъде и този дар Божий.Повече от очевадно е безкрайното енергиино изпълващо всемира силово поле, поддържащо баланса и равновесието, при това във неспирно движение на планетите и телата от безбрежния космос.Макар и далеко от родината си,със жар и интосиазъм следя и живо се интересувам от всичко свързано със темата.Моето почитание и поклон на всички занимаващи се.УСПЕХ!
Много ви моля, ако някой знае и може да ми помогне за връзка със Сава Кънев от с. Оризаре Пловдивско. Е мел:[email protected] ,Skype:bdg99bg.Благодаря ви и нека Бог благослови всички любящи души търсящи истината,новостите и прогреса!