ВЪНШНОСТТА Е ОГЛЕДАЛО НА ВЪТРЕШНОТО НИ СЪСТОЯНИЕ

Ако се вслушаме в гласа на тялото си, можем да разгадаем редица скрити проблеми и да предотвратим евентуални усложнения. Вече има цяла наука за “разчитането” на болестите по някои наши външни характеристики и особености. Днес ще ви представим някои от тези методи и вие сами бихте могли да опитате да поставите диагноза. Така своевременно можете да откриете и да обърнете внимание на някакъв тревожен симптом и да започнете лечение в начален стадий на заболяването

ЗОНИТЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ

Още през 1896 година англичанинът Гед открива, че при заболяване на отделни вътрешни органи се повишава чувствителността в определени участъци от кожата. Но няколко лета преди него руският терапевт Захарин първи описва и оценява диагностичното значение на тези зони. Те впоследствие били наречени зоните на Захарин-Гед. При заболяване на свързаните с тези зони органи се получава реакция при притискане или докосване на кожата, възникват болестни усещания или повишена чувствителност. В днешно време този факт широко се използва при провеждане на диагностични изследвания.

Локализацията на раздразненията, както и способността да се различават техните разнообразни качества, зависят от специфичните връзки между конкретни органи на чувствата и главния мозък. Всеки от нас или негов близък, който се оплаква от сърдечни нарушения, се оплаква и от болка в лявото рамо.

Сколиозата на кръстния отдел на гръбначния стълб с едностранен хипертонус на мускулите изменя положението на вътрешните органи и нарушава функционалните взаимодействия. При нарушение или отслабване дейността на вътрешните органи се наблюдава обратна връзка – променя се положението на тялото. Например при бъбречно заболяване се приповдига рамото от едната страна. А хронично заболяване на белите дробове често се съпровожда с прегърбване.

При увреждане областта на проекция на болен орган се наблюдават продължително незаздравяващи рани, а понякога и отоци, зачервявания, уплътнения.

Понякога липсва връзка между проекционните зони и вътрешните органи, които вече имат нарушения. Това положение говори за сериозна опасност. Ако тази връзка е слабо изразена, пак става въпрос за сложна диагностика. Може да се предположи, че организмът е “затлачен” или е в предраково състояние.

ИЗСЛЕДВАНЕТО СЕ РАЗДЕЛЯ НА ДВА ЕТАПА

Изследването на пациенти с цел установяване на диагнозата може условно да се раздели на два етапа. При първия се разпитва болният, оглежда се неговото лице, езика, ушните миди, външният вид; изучават се чувствителните зони на китките; изследва се състоянието на нокътните пластинки, техните форми и вид. Пациентът може да е в изправено, седнало или легнало положение.

На втория етап се уточняват детайлите от предварителната диагноза по проекционните зони по тялото, по-точно областта на корема и гърба. Продължава с ориентация на допълнителни изследвания на зоните на краката и стъпалата. За да се придобие ясна представа за състоянието на болния и да се ориентира лечителят в сложната картина на неговото дългогодишно заболяване, трябва да се изясни в какви условия се е развивала и как е протекла тази болест. Това може да се разбере след обстойно разпитване на болния. Така се получава материал за поставяне на правилна диагноза, да се разбере развитието на болестта и нейната тежест и да се набележи план за лечение.

ПРИ РАЗПИТ НА БОЛНИЯ ТРЯБВА ДА СЕ ИНТЕРЕСУВАТЕ ОТ ВЪПРОСИ КАТО:

• получавате ли кървене на венците, когато си почиствате зъбите;

• оцветява ли ви се урината, след като сте употребявали червено цвекло в храната;

• имате ли горчив вкус в устата, или устата ви изсъхва сутрин или след прием на храна;

• имате ли главоболие или болки в краката и гръбначния стълб;

• получавате ли кашлица – суха или влажна, по кое време и след какво възниква тя;

• усещате ли нарушения в сърцето си;

• имате ли намаление на слуха или остротата на зрение, получавате ли скърцане в ставите на ръцете и краката?