Испанските и френските баски са една от малкото до сега нерешени големи загадки на старицата Европа. Кои са те? Откъде са дошли. Защо езикът, на който говорят, толкова се отличава от всички останали езици на народите на Земята?
Как се е получило, че цивилизацията на баските до сега за хиляда години войни и смесване на народите, не е загубила своята самобитност? Въпросите са много, малко са достоверните отговори, както са малко и самите европейски горделивци и бунтари – чистокръвните баски.
КРОМАНЬОНЦИ СРЕД НАС?
Всъщност, за кръвта. Последните генетични изследвания потвърждават уникалността на народа на баските. Те имат най-високата в Европа (25 процента) пропорция на отрицателен резус-фактор в кръвта и един от най-високите проценти кръв от типа O (55 процента). Баските поразително се различават от съседите си. Генетичната граница между баските и другите етнически групи е много рязка, особено в испанската страна.
Сред версиите за произхода на баските няма нищо чуждопланетно. Едно време активно се обсъждаше хипотезата, че баските са древни грузинци, които от незапомнени времена са се преселили от територията на съвременна Грузия на Пиринеите – Иберийския полуостров. Трябва да кажем, че и до сега хипотезата има шансове на доказуемост. Но все повече сериозни изследователи са склонни да вярват, че
БАСКИТЕ СА КОРЕННО НАСЕЛЕНИЕ НА ЕВРОПА
и произхождат непосредствено от… кроманьонците, които са дошли от Африка преди 35000 години и така са си останали тук, без да бъдат засегнати от никакви велики и малки преселения на народите.
Работата е в това, че археолозите не намират свидетелства за някакво внезапно изменение на населението в областта на Баските в течение на хиляда години до появяването на келтите, и даже до появяването на римляните. Получава се така, че тези, които сега наричат себе си европейци, са просто деца в сравнение с баските, едни от най-древните народи на планетата.
НАРОДЪТ – ТОВА Е ЕЗИКЪТ!
Сега тези, които говорят на „ескуар“ (езика на баските) от раждането си, и са истински баски, наброяват по целия свят около един милион души. От тях в Испания живеят повече от 860 хиляди, 140 хиляди са във Франция и още около 120 хиляди – в Латинска Америка и САЩ.
Около две столетия лингвистите се опитват да разгадаят тайната за произхода на „ескуар“. Опитвали са се да сродят езика на баските с иберийския, древноеврейския, арабския, японския език и накрая, съвсем неотдавна, с езика на чергарските племена от Западна Африка. И всичко напразно.
Неотдавна група френски лингвисти предприе поредното мащабно изследване и доказа, че „ескуар“ е автономен и до сега се развива самостоятелно и ето най-малко вече… осем хиляди години: от времето на палеолита. Освен това:
ТОЙ Е ЕДИНСТВЕНИЯ ЕВРОПЕЙСКИ ДО РИМСКИ ЕЗИК,
дошъл до нас от дълбините на хилядолетията!
Всъщност тези, които учат езика на баските, твърдят, че той не е труден. До неотдавна на ескуар е нямало думи за описване на абстрактни понятия и съвременни технологии. Но езикът се оказал достатъчно гъвкав, за да вмести в себе си тези думи, и сега продължава да живее и да се развива. На него се издават вестници, осъществяват се радио и телевизионни предавания, правят се публикации в Интернет.
Но и традиционните форми не умират. Например от древни времена се поддържа богатата традиция на устно стихоплетство и песнопение. Това е така нареченото берцоларии – римувани импровизации в определени рими. На всякакви теми – сатирични, героични, лирични. До ден-днешен в Страната на Баските редовно се провеждат народни състезания по берцоларии. Красивото многогласие на планинците омагьосва слушателите точно така, както и преди хиляди години.
НАЧИН НА ЖИВОТ И ХАРАКТЕР
Покрай езика, хоровото пеене и националното облекло до наши дни на народа на Euskal Herria (Земята на Баските), се удало да съхранят цивилизацията на патриархалния родов строй. Впрочем това у баските има много общо с другите народи на нашата планета, живеещи в труднодостъпни райони – планини, пустини или джунгли.
Но. Да не забравяме, че Земята на Баските практически се намира в центъра на Европа и отдавна е престанала да бъде труднодостъпна. Не е тайна, че съвременните европейци с всяко ново поколение все повече губят националните си черти, говорят на няколко езика, не забелязват границите и най-общо – съвършено правилно считат себе си на първо място именно европейци, а след това pd германци, французи или холандци. Но не и баските.
ТОЗИ МАЛЪК НАРОД ИМА УНИКАЛНО ЕТНИЧЕСКО САМОСЪЗНАНИЕ
Що се отнася до националния характер, то баските си поделят с останалите обитатели на Пиренейския полуостров склонността към безгрижното веселие. При това те доста се проявяват: тук как да не си спомним д’Артанян, който, както смятат някои изследователи, също е бил баск!
Но нито забележителността, нито веселият нрав пречат на днешните баски селяни да съхранят в цялост патриархалния начин на живот. Баските, особено в планинските райони, далеч от промишлените центрове, водят затворен начин на живот и са много религиозни (повечето са ортодоксални католици).
МОРЕПЛАВАТЕЛИ, ХУДОЖНИЦИ, КОНТРАБАНДИСТИ.
Макар изначално баските да са пастирски народ, те винаги са били първокласни мореплаватели. Според някои данни баските са били в Америка преди Колумб – във всеки случай всички капитани на каравелите на неговата експедиция са били баски. Баските са изиграли решаваща роля в колонизацията на Новия Свят. Какво да кажем след като Елкан – капитан, оглавил експедицията след смъртта на Магелан, след това първия човек, който е извършил околосветско пътешествие, е баск!
ТОЗИ НАРОД Е БИЛ НАДАРЕН И С ХУДОЖЕСТВЕНИ ТАЛАНТИ
Достатъчно е да си спомним композитора Морис Равел и тримата „грандове“ на испанската литература на XX век: Пио Барох, Мигел де Унамуно и Маетсу.
Ако говорим за занятия не толкова рисковани, но и противозаконни, то приграничното, и приморско съществуване, и етническата солидарност между живеещите в Испания и Франция баски, са довели до това, че те са станали едни от най-добрите в света… контрабандисти. Какво да се прави? Положението го налага.
ЛОСКУТКИ ИСТОРИИ
Опити за разделяне територията, населена с баски, са започнали още в VI -VIII векове. Земята от двете страни на Пиринеите през различно време са я владеели ту английската корона (от 1154 година), ту херцогство Аквитания, ту Франция или Испания. И всички се стремели напълно да подчинят, да „разтворят“ в себе си този удивителен народ. В края на краищата да смени баския суверинитет дошла местната автономия: баските както в Испания, така и във Франция дълго време,
В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ПЕТ ВЕКА, СА БИЛИ ПРИВИЛЕГИРОВАНИ
търговията, данъците и военната служба и са имали особен статус.
Актовете, закрепващи привилегиите, са били включени в състава на традиционния баски кодекс от закони, известни като фуерос (fueros), който определял правата на народното събрание на баските. Почти всеки град и прилежащите към него селски общини, местенца, селища, са имали свои собствени фуерос. Били са унищожени през последната третина на XIX век.
Баските територии от това време съставляват част от Испанската държава; баските институции на самоуправление повече не съществуват; баските валес (органи на самоуправление) са станали част от единната административно-юридическа система на Испания. Последни са изчезнали частните фуерос, касаещи данъчните права.
От това време (1845 година) Еускадите са били длъжни да плащат на Испанската държава ежегодно установения им данък. И от това време води началото си политическото, неугасимо – страстното и самоотвержено – настойчив стремление на баските, да бъдат отделна държава – Страната на Баските…
ГОРДИ И СВОБОДОЛЮБИВИ
Накратко баските отдавна искат да си основат държава, обединяваща територията, разделена сега от границите на Франция и Испания.
Корените на Баския сепаратизъм идват от средновековието, когато Кастилия подчинява Каталония, Галиция и земите на баските.
И тук не е минава без крути мерки: обитателите на бедните Пиринейски предпланини и крайбрежия постоянно отстояват свободата и живота си. От римляните, испанците, маврите, аквитанците, французите… А баският национализъм възниква в края на XIX век в Билбао и на първо време се ограничава на територията на провинция Бискайя.
Основният лозунг от това време става географското понятие Еускад. Това название първо е предложено от братята Сабино и Луис Арана Гойра, означава предполагаема в бъдеще суверенна баска конфедерация на трите провинции на сегашните автономни области на Страната на Баските (Бискайя, Гипузкоа, Алава), специална автономната област Навара и трите района във Франция. Именно
БРАТЯТА АРАНА РАЗРАБОТВАТ НАЦИОНАЛНАТА СИМВОЛИКА
въвеждат националните празници и името на своята родина – Еускад, което, както вече казахме, измества всички останали наименования.
Девизът на баския национализъм е „Бог и фуерос“, или „Бог и старите закони“.
Движението на баските за национално самоопределение в неговата сегашна форма възниква след ликвидиране диктатурата на Франциско Франко, който от своя страна ликвидира автономията на Страната на Баските през 1937 година. В 50-те години на миналия век от Баската Националистическа Партия се отделя печално известната терористична организация ЕТА („Еускад та Аскатасун“–“Родина и Свобода“).
След ирландските екстремисти, тази година ЕТА и считащата се вече няколко години в нелегално положение „Батасун“ (младежкото крило на ЕТА), обяви прекратяване на терористичните актове. По някои данни за 50 години са загинали около 800 човека.
За дълго ли са прекратили? Би ни се искало завинаги. Бюджетът на баския терор се изчислява на десетки милиона евро. Но… Даже живеещите в отдалечените общини на баските са уморени от кървавите и не много умни и настойчиви домогвания на народа си. Всъщност те не са такива…
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Какво нещо е човешката алчност и лакомия! Държави като Франция и Испания които са заграбили цели корониални империи не оставят на мира един малоброен народ като баските. Испанния поне на хартия признава в конституцията и съществуването на баският език и провинциите Навара и страната на баските Navarra Pais Vasko, а долнопробните, мазни и лъжливи парижки „франкофони“ продължават вековната си политика и са оформили частта която са заграбили и в която все още се говори баски като „пиринейски“ и „атлантически“ департаменти.
Всъщност баските се споменават още в римскете извори като баскони, отгдето и е назнанието на севернопиринейската област Гаскония, вече с романски диалект, но явно населението е било сродно на баските, както показват фонетичните особености на местният романски диалект. В средновековието съвременният испански език El Castellano, както го наричат в испанската конституция, която поне признава за испански езици и баски EUSKARA, каталунски и галисийски.
Navarra e била независима държава, наварският крал Санчо заедно с кралете на Кастилия и Арагон участва в битката при Лас навас де толоса Las navas de Tolossa 1212г след която арабите окончателно започават да се оттеглят от Испания. И баските взимат в тази борба за да подпомогнат Кастилия и Арагон, които са били изложени на нападенията на алмохадите, а самите баски са и кралство Навара са разпалажени доста по на север, още два века по-рано са отблъснали арабите и не са били вече в съприкосновение с тях. След като Арагон и Кастилия си разпределят освободените от арабите южни части на полуострова, с поредица от династични бракове започва обединението на кралствата и по-голямата част попада в днешна Испания, а северната част известна като Baja Navarra исп. Basse-Navarre френски – сиреч ниска Навара се запазва като отделно кралство управлявана от династията на Бурбоните. Когато след управленито на тримата синове на Катерина Медичи в Франция династията Валоа се пресича 1589, наследник на френският престол се оказва наварският крал Анри дьо Бурбон, оцелял от Валтоломеевата нощ, който слага край на религиозните войни в Франция, през 1593 отново прима католицизма и до 1610 управлява като Анри четвърти на Франция и Хенрике трети в Навара Henrike III a Nafarroakoa. Така разделени са управленията и титулатурата на кралете като крал на Франция и крал на Навара до революцията 1789, тоест навара е в лична уния, обединана само от общата династия и владетел с Франция. След 1789 вече има само „атланчически и „пиринейски“ департаменти и французите и открито административно провеждат долнопробната си политика, а на испанците, които са си разпростряли колониите по три континента голямата им дипломатическа грижа е да да не би случайно да им избягат 1-2 милионата баски запазили езика си. Политиката на Франко да не признава никакви особености на баските провинции, тоест да действа като френските „демократи“, а от 1979 година поне са им признали езика, знаме и местните особености. От времето и политиката на Франко са останали и тези проблеми с тероризма, а от френска страна всичко и е уж мирно и тихо, а е останало по-малобройно население което да говори баски, всъщност всичко е много по-перфидно и по френски мазно.
Изобщо Испанците и особено Французите за които много по-малко се чува, но явно действат доста по-прикрито и успешно водет една долна имперска политика.
Гипузкоа, не Хипузкоа.
Мерси много, оправихме го! Статията за испанските баски си заслужава като цяло да бъде оправена, защото е много интересна. Ще поработим още по нея! Хубав ден!