Жителите на Вилкабамба живеят масово над 120 години и пушат по 2-3 кутии цигари на ден и пият по 3-4 големи чаши ром!
На юг от Еквадор, в провинцията Лойя, има едно място Вилкабамба, което придобило световна известност, благодарение на дълголетниците, които живеят в него.
За първи път светът узнал за удивителната долина през 1971 г. когато френският вестник «Пари мач» публикувал данни, известни само на местните медици, като отпечатал 17 снимки на най-старите жители.
Вижте и тези важни материали на тема дълголетие:
1. Как се постига дълголетие с упражненията „Петимата тибетци“ (класика!); 2. Тайната на билкаря, живял 256 години; 3. Нима наистина са открили еликсира на вечната младост? 4. Вижте и този еликсир! 5. Една тайна на йогите-дервиши.
Вниманието било насочено към тази местност и по-точно към високопланинското село Вилкабамба, което се намира на височина 1500 м над морското равнище, най-вече поради резултатите от преброяването на населението, според които там е доста висок процентът на дълголетниците на възраст от 100-130 години.
Тогава били изследвани 628 жители на селото, чиито обитатели обикновено живеят повече от 100 години. При тях не били открити никакви сърдечни заболявания и доста малко други болести.
Как обясняват тайната на дълголетието самите жители на Вилкабамба?

Този човек не е виждал лекар никога през живота си.
Преди всичко, на практика те не са запознати със съвременната цивилизация, нито един от тях никога не е виждал лекар. Те, като предците си, живеят според слънцето – заедно с него стават и лягат да спят. По цял ден те работят на близките плантации за кафе и тютюн.
В наши дни тази провинция често се посещава от геронтолози, които търсят тайната на долината на щастливото дълголетие. Тук процентът а възрастната част от населението е четири пъти по-голям отколкото в други части на Еквадор.
Възрастта на 90 жители на Вилкабамба превишава стоте и при това тези старци са в отлично здраве и изглеждат доста по-млади от годините си.
Лондонският геронтолог Д.Девис описал своята среща с местен жител на име Дейвид. Той наблюдавал как този бодър старец работи на полето и разрохква с мотика земята на тютюнева плантация. Понеже знаел за дълголетието на неговите земляци, английският учен бил готов да му даде не повече от 80 години, а в действителност Дейвид бил вече на 120 навършени!
Още един феномен – Микаел Каприо – мъж в разцвета на силите си, с едва посребрени слепоочия.
На вид би могло да му се дадат не повече от 60, а по документи той е на 123.
Как да се обясни причината за удивителното дълголетие в тази еквадорска долина? Преди всичко на учените било обърнато внимание на това, че днешното население употребява старинно индианско наименование на долината и селото – Вилкабамба, което се превежда като Долина на чудесата.
Долината била известна със своята изключителност още в доиспанските времена. Климатът в долината е изключително мек и постоянен. Еквадор се намира в зоната на екватора, но в планинската долина, която се намира на 1500 метра височина, никога няма нито жеги, нито студове.
През цялата година температурата се задържа на ниво от 19 градуса по Целзий като неизменни остават влажността на въздуха и силата на ветровете, постоянно духащи в една или друга посока.
Жителите тук отдавна не се занимават с нищо друго, освен със земеделие. Може ли заради това да се смята, че условието за дълголетие (или едно от условията) е липсата на каквито и да било промени? Населението на долината живее в примитивни хижи от дърво и глина. Примитивен е и домашният бит – никакви достижения на съвременната цивилизация.


Сред красива природа се живее по-дълго.
Д.Девис подчертава резкият контраст между нивото на живота и великолепието на планинския тропически ландшафт. Контрасти на контрастите, но в какво ли е тайната на дълголетието? Учените наблюдавт, търсят някакви дребни подробности, изказват догадки.
Било забелязано, че от време на време внезапно рязко се повишава йонизацията на въздуха, а после отново се връща в нормата. С какво е свързано това? Все още не е изяснено.
При пълнолуние понякога луната придобива някакъв сребрист цвят. Жителите свиват рамене – за тях това няма никакво значение. Каквто и това, че в някои извори липсва обичайната за тези места микрофлора.
Учените спорят
Освен еквадорската «Долина на чудесата» за наистина уникална днес се смята и долината Хунза в Пакистан, високопланински район на Абхазия и малко селце в Унгария.
80-годишните старци там са считани едва ли не за пубертети. И как може да е иначе, ако обичайната възраст на жителите е 100-120 години, а много от тях доживяват и до 140.
Един от главните предмети на изследване от геронтолозите в местата с компактни групи от жители-дълголетници е храненето. В долината Вилкабамба жителите се хранят предимно с нискокалорична храна – плодове и зеленчуци.
Техният дневен порцион е 1700 калории вместо 3000-3500 калории, както е по норма. Затова пък абхазците ядат месо, но постно. И в същото време поглъщат огромни количества млечни продукти, с предпочитание към сиренето.
Коренните абхазци почти съвсем не употребяват сол в чист вид.
Вместо нея ядат аджик – остра и ароматна пастообразна подправка , четвърт от която е червен пипер, сушени зелени подправки, чесън и много малко сол.
Геронтолозите доказали, че активният компонент на червения пипер – капсацин – благотворно влияе на терморегулацията и на протичането на много обменни процеси. А чесънът задържа образуването и натрупването на холестерин в кръвта и с това – развитието на атеросклероза.
Начинът на живот на народа хунза, живеещ на височина 2000 м над морското развнище дълго време изучавал лекарят Мак-Харисън. Гори, ливади, плодородна почва там няма. Водата е много малко. Приодните условия са сурови. Храната – оскъдна.
Треви, корени, зеленчуци, сушени кайсии, изсушени житни растения – това влиза в менюто на планинските жители. Те много рядко могат да си позволят млечни продукти и животинско месо. Това е много беден народ.
Живеят в домове, изградени от камъни. Къпят се и перат в студена вода.
Но въпреки суровите условия на живот основните черти на характера на народа хунза са спокойствие, сърдечност, пълно с оптимизъм настроение. Старческото слабоумие и сенилност не са им известни, а хората, които са прекрачили границата на стоте години, още работят на полето и правят високопланински преходи.
В края на краищата Мак-Харисън стигнал до извода, че умереност във всичко е главната причина за здраве и дълголетие.
Само че неговите колеги не са съгласни с тези изводи. Същите тези жители на долината Вилкабамба изпиват дневно по четири чаши ром и пушат средно по 2-3 кутии цигари!
Абхазските дълголетници пък много обичат да пируват по няколко дни като обилно поливат храната с вино. Само унгарците малко зарадваха учените – техните дълголетници, на практика, нито пият, нито пушат.
Разликата в греховете на народите се оказа толкова противоречива, чв е още много рано да се правят каквито и да било изводи.
Учените се опитали да установят и какво е влиянието на климата върху дълголетието.
В долинеата Вилкабамба климатът е мек, слънцегреенето не се променя независимо от сезона, вятърът духа постоянно и винаги в една посока. А в Абхазия е точно обратното – климатът е субтропичен, който, както знаем, се отличава с повишена влажност.
Между другото, в оазисите на дълголетниците практически никой не загива от травми и не умира от сърдечносъдови, онкологични или други разпространени болести. Менюто на жителите на Вилкабамба е доста оскъдно.
Основното блюдо е супа от просо, царевица, фасул, картофи и корените на някои други растения. Захарта се използва само в нерафиниран вид и в неголеми количества. Неделната порция месо не превишава 300 грама на човек. Малка е и порцията от мазнини и мляко, което се използва най-вече за правене на сирене.
В планините на Еквадор има множество подобни долини и села, населението на които живее при идентични условия, но никъде повече не се повтаря феноменът на дълголетието, наблюдаван във Вилкабамба. А може би тайната да е в тревите и растенията, от които варят чай?
Но точно същите треви и растения използват и жителите на съседните долини.
Ами водата, която пият жителите на Вилкабамба? Какво ако природата е дарила долината с митична жива вода? Но в лабораториите не открили никакви специални свойства на водата, въпреки множеството направени анализи. Ами споменатата преди липса на микрофлора в някои от изворите? Но подобни извори има и в другите долини.
Междувременно беше открита и още една особеност на това кътче в планините на Еквадор. . Жителите на Вилкабамба не познават такива разпространени болести като хипертония, инфаркти, инсулти, злокачествени тумори… Но затова пък населението на «Долината на чудесата» е беззащитно срещу грипа, вирусите на който се пренасят от множеството посетители. Наложила се намесата на съвременната медицина.
През 60-те години на миналия век било открито явлението на програмираната смърт на клетките – апоктоза. Изяснило се, че клетката загива не заради това, че са я убили, а защото се включва тази програма. Някои клетки упорстват и се опитват да си продължат живота и… превръщат се в злокачествено растящи. Това породило скептицизъм сред учените.
Още по-откровено изрази своето отношение кънм проблема на дълголетието директора на НИИ по геронтология, академик на РАМН Владимир Шабалин:
«Самата клетка може да получи вечен живот.


В крайна сметка и вилкабамбците умират, но това става доста по-късно от обикновените люде.
Но това не означава, че ние сме стигнали до решаване на въпроса с безсмъртието на организма на човека. Клетката и организма са категории на съвсем различно ниво. Ако продължителността на човешкия живот се определяше само от един ген – достигането на безсмъртието щеше да е по-просто.
Но въпросът е там, че в този процес вземат участие не един и не два, а всички съществуващи десет хиляди гени. И всеки ген определя количеството години, отпуснати на организма. оЗатова не е възможно да се намери какъвто и да е един единствен управляващ ген – например генът на стареенето или генът на безсмъртието. »
…Един репортер, който беше наскоро във Вилкабамба, твърди, че в покрайнините на селото има пещера където никога не е бил допускан нито чужденец, нито дори жител на съседно село. Пещерата бил нещо като свято място. Никой от учените не потвърди дадената информация.
Възможно е това да е вестникарска измислица. А възможно е и да е ключът към тайната над която толкова десетки години си блъскат главите геронтолозите по света, опитвайки се да разгадаят тайната на дълголетието.