За тези, които бъркат Луцифер със Сатаната

Да бъде светлина! Нека Луцифер огрее мрачните ъгълчета на съзнанието ни, заблудите, илюзиите, лицемерието и ужаса в нас. Както гласи поздравът към новопосветения масон: “Нека този брат види светлината!” Нека и сестрите видят светлината!

Луцифер е богът на прогреса и интелектуалното търсене, не само на божественото вдъхновение зад духовното просвещение на гностиците и еретиците. Той не е и само почитател на Бога във всичките негови/нейни форми. Именно заради духа на Луцифер хората са слезли от дърветата и са започнали да се развиват. Луцифер може да бъде и нещо повече от метафора на бунта, просвещението и напредъка. Той/тя е чистата съзидателна и двигателна светлина, ключът към самия живот….

През последните петнайсет години учени главно от Европа и Азия направиха фундаментално откритие. ДНК в ядрата на всички клетки на живите същества съдържа биофотони или ултраслаби емисии протони ­ с други думи, светлина. Те са невидими за невъоръженото око, но се виждат с уреди, създадени от германски учени.

Както пише германският учен Марко Бисхоф в своя фундаментален труд “Биофотоните ­ светлината на нашите клетки” (1995): “Динамична мрежа от светлина, която непрекъснато се излъчва и поглъща от ДНК, вероятно свързва клетките, тъканите и органите и представлява основно средство за комуникация в организма, която регулира всички жизнени процеси. ” Той предполага, че “холографското биофотонно поле на мозъка и нервната система, а вероятно и това на целия организъм, може би е в основата на паметта и на други феномени на съзнанието…. ”, а “така наречената от индийските йоги “прана” може би е подобна регулаторна енергия, която се основава на слабо, хомогенно електромагнитно поле. ”

Окултистите и мистиците отдавна знаят, че ако човешкият мозък се съсредоточи достатъчно дълго и силно, може да създаде видими същества, наречени “тулпи”. Но човекът трябва да е обучен и подготвен, иначе може да полудее.

Много дръзки мъже и жени са се опитвали през вековете да призоват всякакъв вид същества, от ангели до дяволи, много от тях са успявали да призоват нещо, но по-често им се е искало да не са успявали. Няма значение дали създанието е било породено от собствения им мозък, дали е било халюцинация, тулпа или оживяла мисъл, или е пристигнало от други измерения. Призоваването е свързано с огромна отговорност не само за собственото ви психическо и физическо здраве, но и за това на околните. Пораженията могат да траят с години.

Като истински луциферианци вие можете да правите каквото си пожелаете (защото такъв е законът ­ любов по правилата, любов по собствена воля), но ако посягате към неизвестното, не се заигравайте безотговорно с окултното. Направете го както трябва! Прочетете всичката ви налична литература не само по въпросите на магията, но и за способностите на ума. Подгответе се умствено и физически и съберете екип, който да ви помогне, ако изникнат проблеми. И най-важното: никога не губете чувството си за хумор: то е най-голямата ви защита срещу всякакви ужасии, независимо от източниците им. Постъпвайте като интелигентно дете: отворете се към всички възможности, но прекъснете експеримента, ако нещо се обърка. В мига, в който възникне проблем, светнете лампата, идете на кръчма, гледайте нещо смешно по телевизията, засмейте се.

Най-добрият съвет е да забравите всичко, да идете на кръчма и да се забавлявате. Няма нужда да призовавате нищо.

Луциферианството, езичеството, хедонизмът и атеизмът може да се разглеждат като продължения на Просвещението, бунт срещу вековното църковно потисничество, наглите лъжи и откровеното желание да се стъпи на врата на прекрасния нов свят. Както при всеки нов, дързък опит, непременно се появяват опасности и задънени улици, а когато изчезне старата сигурност, се разкриват възможности за грешки и дори престъпления. Но търсачите на светлината никога не влизат в съглашение със злото.

Сатанизмът е опасен, защото насърчава вярата в персонализираното зло, вярата, че Дяволът съществува и е всемогъщ. Това е и една от главните причини, поради която религията, особено във фундаменталистката є версия, също е опасна. Тя показва същото пристрастяване към властта на злото, срещу което трябва да сме нащрек през всеки миг от живота си. Такава силна вяра в Сатаната, независимо дали се изповядва от сатанист или християнски фундаменталист, може наистина да успее да го създаде като някаква тулпоподобна материализирана мисъл. Или пък ако наистина такова същество обективно съществува, самата вяра в него може да го призове, защото то се храни със страх, нали така? Ключът е страхът. Ако не му сложим юзди, той би могъл да превърне всеки от нас в чудовище.

Някои страхове са добри: такъв е приливът на адреналин от смесицата между страх и вълнение, накарали косматите ни предшественици да слязат от дърветата в откритото поле и да се натъкнат на по-големи космати същества, което завършило с изяждането на едните от другите. Това е луцифериански страх, който отваря вратата на прогреса, който надушва приближава щата катастрофа във въздуха и затова строи крепост, трупа храна и ваксини, подсигурява архивите и създава музеи, преди наследството ни да стане жертва на еснафите и простаците… Но има и друг тъмен страх, който се появява през нощта и унищожава всяка радост, прозорливост и рационалност, всички творения на светлината.

Жертването е мрачната връзка между еврейския холокост и лова на вещици. И наистина, антисемитизмът и омразата към вещиците/жените винаги са имали нещо общо, защото и евреите, и вещиците са обвинявани, че са безсрамни детеубийци и канибали, че са част от кохортите на Дявола. Страхът от хаоса пък кара рационалните почтени хора да демонизират други рационални и почтени хора. В необузданата си лудост нацистите нарочиха евреите като жертви, за да изкупят възхода на болшевизма и тежките икономически проблеми на поствоенна Германия, а вещерската истерия всъщност се появява след вълна от антисемитизъм в средновековна Европа. Вещиците се превръщат в жертви заместители, които е трябвало да изкупят неблагоприятните климатични условия, глада и чумата. Геноцидът срещу вещиците трябва да ни е като обеца на ухото срещу суеверията и вярата в дяволите. Както казва старата поговорка: “Да не викаме дявола”. Ако викаме дявола”. Ако вярвате фанатично в Дявола, сами ще го повикате и той ще се появи вероятно под формата на невинния ви съсед, за който изведнъж ще осъзнаете, че трябва да предадете на властите, които да го изтезават и изгорят. Ако си мислите, че тези времена са отминали, горчиво се лъжете.

Дяволът е много полезен, защото доказва съществуването на Бог и може да поеме цялата вина от провала на Бог да регулира и смекчи тежкото ни ежедневие. Създайте Дявола по свой образ и подобие и той ще ви се отплати, като сътвори ад на земята.

Погледнато през мрачната призма на историята, Бог има повече провали, отколкото победи, особено ако го разглеждаме в светлината на всемогъществото му. Докато слугите на Сатаната стриктно следват трудовите си характеристики и просто изпълняват заповеди, като пръскат ужас, агония и смърт по планетата, какво прави Бог? Наистина, вярата е силно привлекателното усещане, че принадлежиш към нещо, дава вътрешен мир, укрепва психическото и физическото здраве. Само че личното излъчване и аурата на самодоволството, както и склонността да съдим другите не са помогнали никак на човечеството. Знаем къде е земният ад на Сатаната, достатъчно е да се огледаме, за да го видим. Но къде е Божият рай на земята? Дори “светите” градове, особено пък те, превърнали се в домове на самозвани божии наместници, вонят до небесата на корупция, лицемерие и духовна смърт, която се разнася като рак по земята. Къде е съвременният рай? Ако хилядолетията са ни научили на нещо, то е, че можем да разчитаме само на себе си и един на друг за подкрепа, любов, прошка и практическа помощ, както е в медицината и санитарните дейности. Тези “човешки” чудеса се дължат на слабо познатите способности на ума, които понякога се проявяват и като чисто паранормални явления. Опасно е да подчиняваш цялата си психиката както само на Бог, така и само на Дявола, защото разликата е много малка, защото Дяволът и Богът са взаимосвързани и взаимопораждащи се. Какво би правил Бог, ако нямаше Дявол, с когото да плаши последователите си? Какво би правил Дяволът, ако ги нямаше последователите на Бога, в които да всява ужас? В съвременните патриархални религии на човечеството връзката на Бог и Сатаната е връзка на симбиоза, вярата на единия в другия ги поддържа живи.

Ако някой иска да контактува с божество или има нужда от Бог, винаги може да се обърне към ярката светлина на човечеството, ключа към живота и прогреса ­ Луцифер. Това вече е божество, което си струва да измислим с цялата мощ на колективното ни въображение. Но той, тя или то вече съществува, седи си тихо и пръска просветителска и творческа светлина във всяка клетка от тялото ни, очаква ни да го призовем от най-големите ни дълбини, за да ни направи божества, и би било щастливо, ако го отречем, след като постигнем своята божественост, стига да помним, че самите ние сме създали Луцифер…



Можете да поръчате книгата с отстъпка от .

Свързани публикации по темата:

1. 666: Числото на звяра или на Луцифер? Значение 666 – “числото на звяра”, до този момент не дава мира на тълкувателите на Библията....
2. Йерархия на злото: Луцифер и Ариман. Кои са и с какво ни вредят Милиони хора на Земята не познават истински тъмните принцове на злото. Не ги различават. Повечето...