По време на една дълга и трудна експедиция в Африка прочутият руски изследовател Ковалевски се натъкнал на рядко природно творение.
Сред безбрежно пространство от тъмночервена глина забелязал някакви яйцевидни заоблени камъни, които веднага привлекли вниманието му.
Какво било учудването му, когато видял по тях нежен цвят с очертания на красива хризантема.
Касае се всъщност за едно многогодишно тревисто растение, което ботаниците нарекли с латинското име Мезембриантемум.
То има само две месести, сраснали в основата си листа, които изпълняват ролята и на стъбло.
По-голямата част от тяхната дебелина е заета с тъкан, която съдържа достатъчно количество вода, необходима за правилното протичане на жизнените процеси в растението.
Ето защо то не се бои от сушата, задържа влага за два и повече сезона.
Мезембриантемумът цъфти в началото на пролетта, когато от пазвите на листата му се подава бледорозово обагрен цвят.
Интересно е да се отбележи, че венчелистчетата на мезембриантемума се разтварят само през втората половина на деня, откъдето идва и названието му (мезембриа —половин ден и антос — цвят).
Това интересно свойство представлява всъщност биологично приспособление на растението, което осигурява-неговото кръстосано опрашване.
Плодовете на това пустинно растение са многозвездни, сложно устроени кошнички, които имат хигроскопичен механизъм на отваряне.
Плодолистите завършват на върха със специални хигроскопични пластинки, които още с първите капки дъжд се отварят и откриват плода.
Под въздействието на силния воден поток семената се натрупват около главната колонка на плода и при увеличение на водното налягане постепенно се измиват оттам.
Така те попадат в почвата на разстояние около един метър, което обяснява локалното разпространение на растението.
Плодовете се запазват дълго на стъблото, като при засушаване се скриват под листата, за да се покажат отново, когато падне дъжд.
Мезембриантемумът е разпространен в Северна Африка и страните на Средиземноморието, а в средата на XVII в. било сложено началото на неговото пренасяне в Европа, първоначално в Англия.
Там то се отглежда като декоративно растение заради изключителната си красота и разноцветни багри.
В миналото на това чудно цвете са приписвали едва ли не свръхестествени свойства.
Арабите вярвали в лечебните свойства на неговите листа, които, според тях, възраждали и подмладявали човешкия организъм.
Това станало причина да се съчиняват причудливи легенди за неговия произход.
Вероятно оттук идват и най-различните имена, с които африканците го наричат: божественото цвете, цвете на пророка, каменното цвете, цъфтящ камък и пр.
Според едно старо африканско поверие, който притежава цвят от мезембриантемум, ще се радва на дълги и спокойни старини.
