14 януари – Васильовден (Банго Васили)

Васильовден, или Банго Васили (буквално Куцият Васил) се празнува от всички ромски групи в България. Повсеместно е известен като Циганската Нова Година. При калдарашите и рударите празникът се празнува по-скромно, докато при йерлиите и особено при бургуджиите и дръндарите той е основен празник, съизмерим единствено с Гергьовден.
Именно при бургуджиите и дръндарите Банго Васили се празнува три дни, като дори се прави леко разграничение между Васильовден и Банго Васили – на 13.01. и 14.01. е Васильовден, а на 15.01. – Банго Васили. Това разграничение не се прави от калдарашите, рударите, както и от останалите йерлии (напр. хорахане-рома) в Централна България, които наричат и трите дни Банго Васили. Също така трябва да отбележим, че вечерта на 13.01. срещу 14.01. много често изпълнява ролята на Бъдни вечер.
Празнуването на Банго Васили (Васильовден) е свързано с няколко ромски легенди, които можем да разделим на два типа. В първия тип Банго Васил е Свети Васил – застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, по който преминават ромите, след като този мост е бил разрушен от Дявола или от Господ, и спасява давещите се роми. Във втория тип легенди Банго Васил е \\\“историческа\\\“ личност, куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин. По опосредстван начин връзка с празнуването на Васильовден има и легендата за ятото гъски, които спасяват ромите от египетската войска, като ги пренасят през Червено море.
Обичайно вечерята започва с прикаждане и благославяне на трапезата. Прикаждащият (обикновено това е жената) отправя молитви за късмет, плодородие и щастие. След това членовете на семейството се опрощават, като си целуват взаимно ръка. След опрощаването най-старите (бабата и дядото) вземат богато украсената питка (или кулака) и я счупват на две, \“За да се види на кого късметът ще е по-голям през тази година и ще храни къщата\“. След това майката начупва парчета от питката за всички деца (при дръндарите в Салманово) или пък всяко дете си отчупва колкото може по-голямо парче (при хорохане-рома от с. Мараш). Първата хапка от питата не се изяжда, а се увива и се поставя под възглавницата. Смята се, че това, което спящият сънува през тази нощ, показва какво ще се случи през настъпващата година.