Ясновидката Маг Джиляна, гадател

Да останем ли заедно или да се разделим?

Уви, любовта не е застрахована за близките 5, 10 или 20 години, нито дава гаранции, че влюбените сега ще останат заедно след този срок и ще запазят прекрасните си отношения. Чувствата се променят и това е естествено. Привикването, което ние смятаме за разрушително за любовта, в действителност е неизбежен и дори необходим процес. Смисълът му е да настъпи равновесие в чувствата. То е важно за физическото и душевното ни здраве, за хармонията в съвместния ни живот. Разбира се, привикването има и отрицателни страни, но при желание те са напълно преодолими и подлежат на корекция.

Виждате само лошото. С течение на времето ние преставаме да забелязваме у партньора си хубавите неща, съсредоточаваме се върху лошите и ги възприемаме по-остро. Психолозите смятат, че подобен процес започва след година съвместен живот, а към петата достига критичната си точка. Хората, които са се разделили на този етап, посочват като основна причина за решението си “значителните промени в поведението на партньора”. Всъщност обаче не се променят самите хора, а нашето отношение към тях. Вътрешното недоволство от всяка дреболия нараства и в един прекрасен момент възкликвате: “Как изобщо мога да живея с този човек?!”

Какво да правите? Средството е само едно – гледайте на партньора си от друг ъгъл, вижте го в нова ситуация. Ако подобни ситуации не се случват много често, организирайте ги сами – през почивните дни, през отпуска, във всеки момент, в който можете да останете сами. Организираните почивки от типа “всеки отделно” въпреки битуващото мнение, че раздялата усилва чувствата, всъщност подклаждат отрицателните емоции. Защото градската суета и неизбежните всекидневни грижи ние свързваме с постоянния си партньор, а положителните емоции – с новите места и хора.

Обзема ви скука. Първите няколко месеца всичко, свързано с любимия човек, предизвиква у вас жив интерес, но след това остротата на първите впечатления се свежда до нула, общуването става по-еднообразно. “Всичко е като по сценарий!” – казвате си вие, защото знаете точно какво ще отговори или направи другият в даден момент, как точно ще седне, как ще посегне към дистанционното. Дори начинът, по който ще протече кавгата, ви е известен. Именно скуката тласка хората към търсене на нови усещания извън дома.

Има още едно просто и допустимо средство за борба със скуката – кавгите. Да, именно леките караници, а не тежките конфликти, стигащи до скандал.

Ние сме “сиамски близнаци”. Хората, които живеят заедно дълго време, понякога наистина възприемат партньора си буквално като своя втора половинка. Това се изразява в съвместно изпълнение на абсолютно всички задачи, а понякога и във внимание към другия, граничещо с пълен контрол. Постепенно кръгът се свива и възникват все по-малко интереси извън двойката, а това, разбира се, прави живота по-беден и по-сив и за двете страни. Човек престава да се развива самостоятелно като личност. Това важи с особена сила за жените, които направо се “размиват” в кръга от семейни интереси и грижи. От това обаче бракът не става по-здрав, точно обратно – възниква повишена тревожност. Често разривът в такива двойки се оказва внезапен и едностранен – мъжът или жената започват да се чувстват потиснати и подчинени и просто си отиват.

Какво да правите? Всичко е хубаво, когато е с мярка, дори степента на близост между любящите се хора. Запазването на личното пространство и интереси е важна част от съвместния живот. Границите, разбира се, са индивидуални и всеки им различна нужда от свобода. “Ако не стиснете дланта, върху която е кацнала пеперуда, тя винаги ще се връща при вас” – казват в Япония. Процентът на разводите там е много малък, което не е случайно.

Съвместният живот не е вечен празник, на който “и двете страни са доволни и щастливи. В отношенията на всички двойки се наблюдават колебания, подеми и спадове. С какво са свързани, не е известно, но по голямата част от колебанията не съвпадат – когато при единия от партньорите е налице спад, другият може да се окаже в подем. Смята, се, че по този начин семейството, като организъм, се защитава от разпад. Значи в по-голямата част от случаите е напълно възможно да се съхранят топлите отношения и любовта. Според психолозите 75% от разводите са абсолютно разбирателството би могло да се запази, ако двете страни проявят поне малко търпение и усилия за възстановяването на мира. Но остава и една група от 25%, за която разводът е единственият изход. По-точно тези групи са две. И в двата случая разводът е по-малкото зло, тъй като подобни отношения са не просто неприятни – те могат да бъдат опасни за здравето.

Депресивните разстройства, обострянето на хроничните заболявания при възрастните и децата са последици от съвместния живот с нелюбим човек. При това не е никак лесно да се разбере, че такава опасност съществува, защото явни признаци за разпада на семейството обикновено няма. Това може да се почувства само отвътре и двете страни в процеса да вземат решение за раздялата сами. Но за да не сгрешат, отначало трябва да поживеят отделно, без да се развеждат. Раздялата обаче трябва да бъде не териториална, а емоционална. Представете си, че вие сте “онзи човек” (както мислено го наричате) и че вече нищо не ви свързва – вие нямате повече претенции един към друг, нито общи интереси, нито сте просто познати, той е далечен роднина, останал у вас за известно време. Живеете с усещането, че никой никому и за нищо не е длъжен. В това състояние може да минат месец, два, половин година, че и повече. През това време можете заедно да посещавате приятелите си, да ходите на почивка, но усещането ще е, сякаш сте с чужд човек. Можете дори да си намерите “временен спътник”. А после… После много хора разбират, че не влизат в онези 25%, които трябва да се разделят. И започват да живеят отново заедно, но вече отчитайки направените грешки.

Разводът се смята за един от най-силните стресове в живота, независимо от причините, довели до него, нито от това, кой е бил инициаторът. Последствията от развода може да не отзвучат с години, да не позволят на човек да започне нова връзка. Какво трябва да предприемете в този случай?

– Отнесете се към себе си като към човек, преживял, например тежка болест или травма. Разводът си е именно травма, само че психическа. Съставете си “здравна” програма за рехабилитация, организирайте си нещо приятно и отпускащо.

– Не се мъчете да изхвърлите миналото от паметта си. Колкото по-старателно се опитвате да го загърбите, толкова по-често то ще ви напомня за себе си – мозъкът се съпротивлява на всяко съзнателно указание. Обмисляйте нещата сами, но ги обсъждайте с близките си. Така проблемите и неприятните спомени постепенно ще избледнеят.

– Естествено понякога ще ви обземат съмнения. В съзнанието ви ще изплуват хубавите моменти и изведнъж ще започнете да си мислите: “Правилно ли постъпих? Направих ли всичко възможно, за да запазя семейството си?” Тези вълнения са естествени – дори и вече разделени, ние не можем да заличим от паметта си всичко. Защото то завинаги е останало част от нашия живот.

– Вероятно си мислите, че вече никога няма да обикнете отново, че няма да се доверите на друг човек. Така ще ви се струва дълго, може би няколко години. Не форсирайте събитията – нека всичко се случи от само себе си. Има метафора, която се прилага в психотерапията в подобни случаи: “На бойното поле цяла година нищо не може да поникне. Но след това именно върху него се появяват най-прекрасните цветя и най-гъстите треви!” В живота се случва същото.

– Понякога новите отношения започват много бързо. И никак не е чудно, че преживелите скорошна загуба хора са много чувствителни по отношение на проявеното към тях внимание. Подобни отношения могат да бъдат полезни, защото поне помагат да се прекара интересно времето. Повечето психолози обаче смятат, че не бива да се бърза със създаването на ново семейство. Трябва да мине известно време, за да може емоциите да улегнат и да се прецени правилно ставащото.

– Настройте се положително и си помислете каква хубаво все пак ви е донесъл разводът. Опитайте се да разсъждавате в духа: “Преживях 5-10 чудесни години. Те минаха, но следващите ще бъдат още по-хубави!” Такъв трябва да е девизът на новия ви живот.

За Чудеса.НЕТ

Георги Календеров е редактор в сайта Чудеса.Нет от 2006 година, когато е самото създаване на сайта.

Прочети още

Инфантилен, значение. инфантилно поведение?

Инфантилен, значение. Как да разпознаем инфантилно поведение?

Той е идеалния потребител

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *