Внучките на Горбачов лишени от баща си

* Зетят на експрезидента на СССР Анатоли Виргански дава първото си интервю

Зетят на Михаил Сергеевич досега не е давал интервюта. От официалните биографии на бившия президент на СССР е известно единствено, че съпругът на дъщеря му Ирина – Анатоли Виргански, е лекар и живее в Москва. От интервюта със самата Ирина след развода може да се стигне до извода, че бракът й е бил много несполучлив. Дотолкова, че Михаил Сергеевич е бил принуден да води по-голямата си внучка Ксения под венчило вместо родния й баща. Анатоли Виргански на тази сватба дори не е бил поканен.

А още няколко години по-рано из Москва плъзват слухове, че зетят на Горбачов обича да си пийва и че го държат на работа само заради знаменития му роднина.

Причаках Анатоли Виргански до московската Първа Градска болница, където е хирург, и веднага започнах да го обстрелвам с изказвания на бившата му съпруга Ирина в многочислени интервюта. Така започва разказът на Олга Улянова, репортер на руския вестник „Експресс газета”, материал от който преведохме във ваша чест.

„Когато си израснал в атмосфера на любов, дружба и доверие, ти се струва, че това е нормално поведение. После се омъжваш, при това с голяма любов, и всичко се оказва съвсем различно…„ И всичко това е за вас – заявявам аз на Анатоли.

Чуйте още: „Аз съм абсолютно самостоятелна и самодостатъчна личност. Рядко някой мъж би търпял такава жена до себе си. Аз не случих на толкова мъжествен човек…” Това пък са думи на Ирина Горбачова.

Гледаха ме широко отворените сини очи на един уморен човек. Току-що беше излязъл от операционната. Говорих му неприятни неща, а той незнайно защо не се ядоса, а само недуомяващо разтвори ръце – на пръстите му белееха остатъци от дезинфектанти. Извини се – много бързаше за аерогарата да посрещне лекари земляци от Ставропол. Назначи ми среща, качи се в ровера и отпраши.

Дойдох, както се бяхме уговорили – него го бяха извикали на операция. Същото се случи и на втория, и на петия ден. Упорито идвах в болницата, звънях му и по телефона. А той всеки път отново спасяваше някого. Осъзнах колко трудно би било да си съпруга на един такъв човек. Той най-после намери време за интервю – една ранна неделна сутрин.

Тъщата остана недоволна

– Значи Ирина е самостоятелна и самодостатъчна личност – усмихва се Анатоли. – Това е мит, нейната поредна невъплътена мечта.

– Дайте пример, ако обичате.

– Това би звучало като одумване. Няма да го правим. Но и да нагаждаме нашите отношения да са като на нейните родители, също е неправилно. Всеки си има свой живот. Ирина изцяло е съсредоточена върху семейството. Тя съвсем няма представа какво е да работиш в хирургията. Не можех да седя вързан до нея. И денем, и нощем при първо обаждане на колегите ми тръгвам при техните пациенти. Другояче просто не е възможно: днес моите колеги имат нужда от мен, утре моите пациенти ще имат нужда от тяхната спешна помощ.

– Говори се, че тъщата ви е правила опити да ви превъзпитава.

– Отношенията ни с Раиса Максимовна се колебаеха: от много топли до абсолютно взаимно неприемане. Помните ли ужасното време, когато всичко се продаваше срещу талони? И тя постоянно ме упрекваше: само за работа си мислиш, ама ако и ти трябваше да се редиш на опашки, както всички останали? Наистина, тогава сигурно мнозина са ми завиждали. Тоест много сполучливо съм се оженил. Но това е погрешно мнение. За мен беше голяма отговорност да съм зет на ръководителя на държавата. Внимавах да не го злепоставя и се стараех да работя така, че никой да не може да ме упрекне, че ме държат на тази длъжност само защото съм женен за дъщерята на Горбачов. Но съпругата и тъщата ми далеч не винаги се примиряваха със служебното ми усърдие. Оттам идваха и караниците. Първо, дребни спречквания, после се превърнаха в цяла пропаст.

– Но и Михаил Сергеевич също много работеше. И Раиса Максимовна го е разбирала.

– Недейте да сравнявате… Винаги съм се учудвал откъде идваха силите му.

– Ирина или вие бяхте инициатор за развода?

– Дълго време смятах, че трябва да се преживее, претърпи. Освен това не исках да доставям допълнителни проблеми на тъста ми. Мислех, че разводът ни би бил от полза на недоброжелателите му. Сега не съжалявам, че всичко се получи така, както се получи. Макар че и аз не винаги съм бил прав.

Хирургът бачкаше в автосервиз

Виргански работи в Първа градска болница повече от 25 години. През 1978 г. секретарят на Ставрополския крайком на КПСС Михаил Горбачов е назначен в Москва. Година по-рано Ирина и Анатоли, студенти в 4 курс на медицинския институт, се оженили.

– Защо Ирина, а не някоя друга девойка?

– Запознахме се на една бригада след кандидатстудентските изпити: беряхме грозде до Будьоновск. После се оказахме в една група. Заедно учехме за изпити, почивахме. И се влюбихме един в друг. Родителите ми са обикновени хора: майка ми е лекар, невропатолог, баща ми е геофизик, проучваше нефтените находища. Но и Горбачови се оказаха обикновени – земни, без претенции. Приеха ме добре в семейството. Сватбата я празнувахме в ресторант. Заживяхме отделно в отремонтирана къща. Но пък след преместването в Москва дълго време живеехме с родителите заедно на вилата. Отделихме се, когато по-голямата ни дъщеря тръгна в първи клас. Първоначално я карах до училище и вкъщи.

– Защо? Със сигурност сте имали държавна кола и шофьор.

– Имахме, но не доверявахме децата си на никого.

– Вие няколко години карахте Жигули, цвят мокър асфалт. Говореше се, че всяка година за държавна сметка ви се купуват нови еднакви коли…

– Първата жигула ми подариха тъстът и тъщата. И го бяха писали на името на Раиса Максимовна. После вече, като навърти една кола километри, я продавах и купувах нова. Да, беше един и същи цвят – харесваше ми. Когато Ирина се научи да шофира, родителите й купиха джип „Мицубиши”. Онази кола вече е отслужила своето, но тя и нова си взе същата марка. Стараех се всичко да постигам сам. Както и останалите, не получавах заплата по половин година. Случваше ми се да бачкам в автосервиз. За един уикенд изкарвах четири, а понякога и пет месечни заплати!

– Нима не са ви стигали парите? Семейство Горбачови няма как да не са ви помагали…

– Че аз съм мужик, имам две деца! Бях длъжен да изкарвам пари за семейството и ги изкарвах!

– Нима нито веднъж не сте се възползвали от високото родство?

– Разбира се, това помагаше. Благодарение на него се запознах с Евгени Иванович Чазов. Именно той ме посъветва да отида на работа в Първа градска. Сигурен съм, че не бих станал такъв силен професионалист, ако не бях попаднал в тази болница.

– По времето на развода Ирина говореше, че дължите много на помощта на родителите й и че не бихте защитили кандидатската си дисертация без тях.

– Разведени сме вече близо 10 години. Но както виждате, не съм пропаднал. Защитих докторската си дисертация и станах професор.

– Откъде тръгнаха слуховете, че сте се пропили.

– Мога само да предполагам. Вероятно са го говорили като обяснение за развода ми с Ирина. Жена ми имаше две основни претенции към мен: че с денонощия не се откъсвам от работата си и че много внимание и време отделям на приятели. Ирина пък няма приятели. Нямаха ги и Горбачови: когато за Михаил Сергеевич настъпиха трудни времена, „приятелите” се изпариха! А всички мои си останаха при мен. Дори и апартамент ми подариха!

Спасяването на архива на Горби

Анатоли Виргански: След заточението във Форос и оставката Михаил Серегеевич имаше сложни отношения с Елцин и неговото обкръжение. Той много се притесняваше за архива си. Често ме упрекваха за приятелите ми, но именно колегите ми лекари спасиха ценните документи на Горбачов. През декември 1991-ва карах малки партиди от архивните документи по апартаментите на мои приятели. А през лятото пренасях чували с бумаги по вилите. От обкръжението на Горбачов никой не пое риска да предостави апартамента си за укриване. Сега тези документи съставят основата на архива на „Горбачов фонда”.

След завръщането му от Форос програма „Взгляд” излъчи обръщението на Горбачов, заснето в нощта срещу 20 август, когато членовете на ГКЧП съобщиха на народа, че президентът не може да управлява държавата по здравословни причини.

Оказва се, че обръщението е заснето от Виргански.

Малко преди да заминем на почивка, бях дал камерата си на един приятел – разказва нашият събеседник. – Ако този приятел не беше програмирал датата и часа, не бих се досетил да го направя сам. И тогава не бихме могли да докажем, че е снимано именно във Форос, в дните на пуча, а не след това. Заснехме четири дубъла. Бяхме разрязали лентата на голяма VHS касета. Намотахме отрязаните парчета на моливи за вежди и устни от несесера на Ирина – други тънки пръчици под ръка просто нямахме и ги раздадохме на различни хора. Един дубъл скрих в своите дрехи. Сега разбирам колко наивно беше това.

Преди няколко години Виргански беше помолен да консултира един пациент. По ирония на съдбата пациентът се оказа старият гекачепист Владимир Крючков. Той трудно съзнаваше какво става наоколо и не позна зетя на Горбачов. Анатоли не му напомни нищо.

– И досега ми е обидно, че Михаил Сергеевич приключи политическата си кариера по този начин. Виждах го как работи. Властта за него не беше самоцел, а инструмент, за да промени живота към по-добро, разбира се, както той си го представяше. Користни подбуди в делата му нямаше със сигурност!

– Ходите ли на гости у Горбачови?

– На рождени дни, дни за възпоминание на Раиса Максимовна. Поздравих Михаил Сергеевич със 70-ата му годишнина. Подарих му хубав часовник.

– Преди, когато живеехте заедно, как вие – зет и тъст – прекарвахте времето си в мъжка компания?

Всяка вечер, дори ако Михаил Сергеевич се прибираше късно, се разхождахме пеша няколко километра.

– Случвало ли ви се е да седнете на чашка заедно?

– По празниците, разбира се! Както всички хора.

– Вдигали ли сте наздравица за антиалкохолния указ?

– Никой не знае, че антиалкохолната кампания бе вдъхновена от Ирина. Тя пишеше дисертация за причините на смъртността на мъжете в трудоспособна възраст в Москва. Проучванията бяха за служебно ползване. Ира изучаваше протоколите на заключенията в борбата за съдебна експертиза. Оказа се, че ако пиян човек умира от инфаркт, то заключението отнасяше смъртта му към сърдечносъдовите заболявания. А загиналите от наранявания в нетрезво състояние се отнасяха към нещастните случаи. Т. е. смъртността, причинена от алкохола, се занижаваше неколкократно. Ира разказа това на баща си по време на една вечеря. Истинските цифри го бяха поразили. Така се появи антиалкохолният указ. Но както обикновено се случва в нашата държава, чиновниците доведоха всичко до пълен абсурд. Самият Михаил Сергеевич, разбира се, не се е разпореждал да се изкореняват гроздовите насаждения.

– Защо не дойдохте на сватбата на дъщеря си?

– Имах намерение да отида. Познати ми казаха къде и кога ще се състои регистрацията. Дори имах твърд разговор с Ирина по повод появяването ми на сватбата. Но за беда, точно преди сватбата, се подложих на операция на лицето. Не можех да се появя на сватбата с лепенки по челото. Как ли щяха да поупражняват хапливостта си светските хроникьори!

– Ирина знаеше, че на тържеството ще присъства и кандидат- съпругът й. Затова ли беше против вашето появяване на тържеството?

Анатоли премълча и не отговори на този въпрос.

– Ирина се омъжи за английски бизнесмен?

– Зная само, че възнамеряваше… А това, че не бях на сватбата на Ксения, мисля, че даже е добре.

– Не ви разбирам.

– Не одобрявах избора на Ксюша. Макар че Кирил е малко по-добър от предишния й жених.

– Дипломатът, за когото Ксюша почти се омъжи преди Кирил.

– Младежът от Абхазия, приятел на сина на мои много добри познати. Не е дипломат, а просто успя да си намери работа в Световната организация по здравеопазване. Още щом го видях за първи път, разбрах, че не й подхожда. Веднага се обадих на Ирина. Тя се нахвърли с упреци как съм бил могъл да съдя за човек, когото само веднъж съм виждал. Уви, Ирина се е затворила в семейството, живее с илюзии и лошо познава живота. Добре, че Ксюша се свести. Не бях възхитен и от Кирил. Запознахме се доста преди сватбата. Говореше се, че той имаше планове да продаде на аукцион автомобила, който Хелмут Кол подари на Горбачов. Това ми говореше за много неща. Много ми е жал за Ксения. Не е заслужила всичко това.

– В течение ли сте на връзката й с продуцента Виктор Дробиш?

– Не. Но вярвам, че при нея всичко ще се нареди. Тя е добър човек.

– Често ли се срещате и говорите с дъщерите си?

– За жалост, много рядко – когато попаднем в обща компания. А ми се иска да се виждаме по-често. Но не всичко зависи от мен.

– Женен ли сте?

– Не.

Интервю на Олга УЛЯНОВА,

в. „Експресс ГАЗЕТА”