Ако сме израснали в семейство, в което никой не е говорил за това как се чувства, е много вероятно да не знаем как да изразим това, дори като възрастни. Показването на нещата, които чувстваме би се възприело като нещо неподходящо, грубо, дори понякога унизително, защото според някои е признак на слабост.
Ако не изразяваме нашите чувства обаче, можем да си навлечем сериозни проблеми, дори и болест. Защото нашите емоции могат да се окажат „затворени“ в нашите тела и да ни причинят неразположение или дори заболяване.
Ако прекарваме живота си, без да споделяме с никого как се чувстваме, то нашето тяло наистина се превръща в бомба, готова да експлоадира, защото чувствата определено могат да влияят на тялото. Главоболието например, е чест пример за симптом на човек, който много силно се самокритикува, което с времето кара човекa да се чувства по-малко стойностен. Ако например, родител или настойник казва на детето си, че е глупаво, то може да започне да вярва в това и докато расте да изгради своя характер с много ниско самочувствие.
Това е така, защото мозъкът е разделен на „съзнателна“ и „несъзнателна“ част. За съжаление, двете части не работят в голям синхрон. Когато изпитваме някаква емоция и я изразяваме по някакъв начин, тя се „освобождава“ от нашето съзнание и тяло. Ако обаче, не я „освободим“, то тя остава в нашата „несъзнателна“ част, където започва да създава проблеми на ума и тялото ни.
Всеки път, когато се случи нещо, което напомня за тази емоция, нашето подсъзнание започва да „записва“ случилото се. Когато отново задържим емоцията в себе си, то се оформя като шаблон, като навик в нашето съзнание. Всеки път, когато се случи дори нещо незначително, напомнящо ни за тази емоция, натрупаното до момента се „освобождава“ и ние преживяваме емоцията отново – и то, вероятно със всички лоши чувства, която тя събужда у нас.
Има много и различни терапии и техники, които биха помогнали да се справим с проблема, но пък има и начин, по който бихме могли да си помогнем сами. Затворете очи и си спомнете за случката, събитието или нещото предизвикало емоцията. Опитайте се да изкарате всички подробности, за които си спомняте. Спомнете си и усетете отново всички чувства, които сте имали тогава. Когато сте готови, отворете очи и нарисувайте въображаема фигура във въздуха с пръст или химикалка, от край до край на вашето зрително поле. Докато правите това, следете движенията с очи и казвайте силно на глас или наум това, което сте изпитали. Ако усещането е било негативно, бъдете сигурни, че го описвате точно – с думите „ядосан“, „гневен“, „наранен“ и др. Изричайте чувствата, докато те си отидат и не усещате никое от тях повече. Починете си малко и го направете пак и така докато всички негативни емоции не изчезнат напълно.
Като за начало, спрете да задържате емоциите в себе си. Спомнете си и посланието на тази кампания на УНИЦЕФ – „Мълчанието днес ражда викове утре. Не мълчете с детето си, близките или себе си – споделяйте с тях и ще видите, че така животът е много по-хубав!
