Ступа е самата вселена
Будизмът оказва първото голямо влияние върху индийската архитектура. Той вдъхновява построяването на храмове, наречени чайтя и ступи. Ступа на санскрит означава “натрупвам” – сградата прилича на купол, в чийто център има стълб, от земята нагоре, подобен на ос. Според индийците, този стълб символизира центъра на вселената. Той е събирал енергията от цялата вселена и е контролирал раждането на всичко. Ступа е показвала завършеността и баланса на енергията във вселената. Тя е представлявала самата вселена.
Ступи са били строени за първи път през V в. пр. н. е., за да съхраняват тленни останки или реликви от Буда. През VI век културата на ступите е пренесена и в Югоизточна Азия заедно с будизма, там обаче те се наричат пагоди.
Пагодата води към небето
Формата на пагодите е доста различна от оригиналната ступа – тя се променя от купол в многослоеста кула, но въпреки това не загубва религиозното си значение.
В Китай повечето пагоди имат осем страни и нечетен брой етажи. Етажите представят нивата на земята и небето, или различните духовни задачи, които един будист е трябвало да изпълни, за да достигне спасение. Китайските пагоди са строени от дърво, зидария, гланцирани керемиди или порцелан и са украсявани със слонова кост или каменна зидария. Първоначално всеки елемент в дизайна на пагодата е имал религиозно значение. Много китайци вярват, че тя носи богатство и щастие на заобикалящата я общност. Японските пагоди се развиват от китайския модел, като повечето от тях са направени от дърво.
Посетителите на Киото и Нара, древните столици на Япония, запазват завинаги спомена за пагодите, издигащи се високо нагоре сред хаоса от модерни сгради. Познаващите района Кансай, знаят великолепната пететажна пагода в храма То-джи (Кьо’о Гококу-джи) в Киото или пагодата в храма Кофуку-джи, разположен на брега на езерото Сарусава, Нара.
С височината си от 57 метра, пагодата в храма То-джи е най-високата постройка в Япония от този тип. Въпреки това тя е далеч по-ниска от най-високата пагода, построявана някога в Япония. Осмоъгълната девететажна пагода в храма Хошо-джи в Киото е била 83 метра висока, а седеметжната пагода в храма Шококу-джи, също в Киото, е достигала височина от 108 метра. Тези високи сгради, както и много други дървени пагоди, са били разрушени от пожари, причинени от гръмотевици или запалени по време на гражданските войни през втората половина на периода Муромачи (1477-1573), известен още като “период на воюващите провинции” (сенгокуджидай).
Построени от дърво
Пагодите не са леки постройки. Подобно на повечето традиционни дървени сгради в Япония, те имат широки стрехи, придаващи значителна издаденост на керемидения покрив. Издадените стрехи на японските пагоди им придават могъщ силует, но без съмнение целта им е била изцяло естетическа.
Широк навес означава и по-голям покрив, отнесен към останалата част от постройката. Големият покрив, състоящ се от глина и керемиди, поставени върху дървени греди, е изключително тежък. Тежък покрив, съотнесен към размера на сградата, е една от основните характеристики на традиционната японска дървена постройка. С пет надвиснали един над друг покриви, пететажната пагода сама по себе си е тежка сграда.
Поради дървената си конструкция, японските пагоди често са били разрушавани от пожари. Въпреки това, тези високи сгради, построени посредством съединяване на стълбове и греди, са толкова устойчиви на земетресения и тайфуни, че в хилядолетната японска архитектурна история са записани много малко случаи на тяхно срутване. Около 1300 години след построяването й, пететажната пагода в храма Хорю-джи, в Нара, включена неотдавна в списъка на UNESCO за културни ценности, принадлежащи към “световното наследство”, не показва и най-малкия признак на нестабилност. По време на голямото Ханшин-Аваджи земетресение през 1995 г. в областта Кобе са разрушени много високи модерни сгради, но нито една от тринадесетте триетажни пагоди в околностите на префектура Хього не е била повредена.
Съвършенството на древната архитектура
Защо тези пагоди, независимо от техните височина и тегло, стоят изправени и незасегнати от безбройните земетресения и тайфуни, е въпрос, на който никой не е в състояние да даде задоволително обяснение от гледна точка на съвременната архитектура. Архитектът Уеда Ацуши прави опит да поясни изобретателната техника, чрез която древните японци така са построили пагодите си, че да издържат на силните ветрове и земетресения.
Според него първата тайна се крие във вида на използвания материал – всеки структурен елемент от пагодата е направен от дърво. Подложено на някакво влияние, дървото се извива и деформира, но не се чупи толкова лесно. И когато въздействието престане, то възвръща предишната си форма. Именно поради гъвкавостта си, то може да поема земетръсната сила.
Втората тайна е строителна и допълва първата. Гредите са свързани помежду си почти без гвоздеи, като издълбаните им по-тънки и по-тесни краища се вкарват в жлебове. Така че, ако земята започне да се люлее, дървените повърхности в тези сглобки се усукват и трият една в друга, помагайки да се предотврати разпространяването на сеизмичната сила нагоре по кулата.
Третата тайна е свързана със слоестата структура на пагодата. Казваме пететажна пагода, но по-коректно е японската дума го джу но то да се преведе като “петслойна кула”, защото в същността си тя е по-скоро структура, наподобяваща “кутии”, поставени една върху друга. Когато земята се разлюлее, всеки слой “кутии” се люлее бавно и независимо от другите. По тази си структура пагодата прилича повече на традиционното джубако, представляващо наредени една върху друга кутии.
Четвъртата тайна включва ефекта на “поклащане”. Всеки слой позволява определен брой умерени поклащания и ако някой от тях се клати прекалено далеч от центъра на пагодата, тя ще падне. Много отдавна някакъв дърводелец, специалист в строителните техники, случайно е наблюдавал пететажна пагода по време на силно заметресение. Той разказва, че когато най-долният слой се люлеел наляво, горният се залюлявал надясно, следващият отново наляво и т.н. . Кулата е “танцувала” нещо много наподобяващо танца на змията.
Би следвало да се очаква, че едно действително силно земетресение би съборило цялата сграда, избутвайки един от слоевете “кутии”. Петата тайна – може би най-очарователната – включва строителен елемент, който предотвратява срутването на пагодата. Това е т. нар. централен стълб, шинбашира, който се издига от основата до нейния връх. Когато един от слоевете се опита да се плъзне настрани, здравият стълб го връща обратно към центъра. По време на земетресение централният стълб се люлее незначително, наподобявайки обърнато наопаки махало, измерващо сеизмичната сила.
Всички тези, закрепващи структурата на пагодата фактори – гъвкавост, сглобки на длаб, слоеста структура, възможност за поклащане и вертикална защита в лицето на централния стълб, шинбашира – са съчетани в постройка, която много прилича на върбата в начина, по който се люлее и издържа на земетресение. Удивителното е, че този забележителен тип сграда съществува в Япония повече от 1000 години.
Ако пътувате до различни части на Азия и изследвате будистките кули, ще установите, че някои от тях са подобни на японските пететажни пагоди, но все пак те не са еднакви. Това показва, че уникалната пететажна пагода е била проектирана в японската земетръсна зона с помощта на местната мъдрост и техника.
Вероятно азиатските концепции за сградостроителство са били съчетани със специфичните подпорни строителни методи, използвани в японските постройки още от древните времена на периода Джомон (10 000-300 г. пр. н. е.).
Строителните стратегии, откривани в пететажните пагоди, могат да бъдат видяни и в някои високи сгради днес. По-старите каменни сгради са били строени здрави и непоклатими, за да издържат на земетресения, подобно на дъб. Новите са проектирани да са гъвкави и да се люлеят достатъчно, за да намаляват сеизмичните сили, подобно на върбово дърво или пететажна пагода.
Пагодите и днес стоят в някои стари японски храмове, очаквайки посетители. Те са запазили красотата си от древни времена, омагьосващи всеки, който ги види. А тайнствеността им е есенция от наука и технология, която открива нови възможности за модерната архитектура.
Храмът Муро-джи, разположен в планинска долина в префектура Нара, е известен със своята шестнадестметрова пагода, която е обявена за национално богатство. Построена е през късното осмо столетие или в началото на девети век.
Пететажната пагода в храма То-джи (Кьогококу-джи) в наши дни е символ на древната столица Киото. Със своите 57 метра, тя е най-високата дървена пагода в Япония. Построена е през 1644 г.
Пететажна пагода има и в храма Хорю-джи в Нара, столица на Япония от 710 до 784 г. Някои постройки на храма се смятат за едни от най-старите дървени сгради в света. Тествани от много земетресения и бури, те продължават да стоят така, както са били построени преди повече от 1300 г.
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: