Пеша: 1011 километра за 10 дни

ДАМИ и господа, изпитанието, на което тези хора ще се подложат, може да се сравни само и единствено с изкачването на Еверест.

Двайсет и двата мъже и двайсет и две жени ще се опитат да стигнат до предела на човешките възможности. Целта им е да пробягат над 1000 километра само за 10 дни“, казва конферансието преди началото на прочутия маратон в Ню Йорк.

На старта е застанал и един никому непознат мъж с побелели коси. Професионалните маратонци се споглеждат и с очи се питат:

Кой е този ветеран

Мъжът е облечен в разноцветно трико, плътно прилепнало по тялото. Носи евтини спортни обувки. Дори държавата, от която идва, не е известна на атлетите, събрали се да покорят Голямата ябълка. „Къде е това България?“, чудят се те.

Загадъчният мъж е на 62 години и се казва Ради Милев. Той стои на прага на своята мечта. Хиляди пъти е сънувал как ще полети към Ню Йорк и ще покаже на всички какво може. Само 10 дни по-късно целият мегалолис е в краката му. ,Пробягах 1011 километра. Станах шампион в маята възрастова група. Вторият след мен пробяга с цели 185 километра по-малко. В общото класиране съм трети. Никога досега състезател над 60 години не е попадал дори в челната шестица.

Аз взех бронзов медал – разказва Милев.

Както обикновено държавата не прави нищо, за да помогне за успеха на феноменалния българин. Ради финансира пътуването си до САЩ с помощта на частни спонсори и столичен вестник.

Той отказва основния си съперник още на петия ден. „Тъмнокожият американец Фредерик беше дошъл като лидер в моята възрастова група. По средата на бягането разбра, че съм изтичал над 100 км повече от него. Отказа се от състезанието. Въпреки това остана да гледа и заедно със съпругата си продължаваха да ме подкрепят и да викат за мен! По ирония на съдбата багажът ни беше поставен един до друг. Бях Закачил българското знаме до моето място. Фредерик и съпругата му стояха пред мен. Когато някой попиташе: „Какъв е този флаг?“, те бързаха да отговорят: „Как така не знаете? Това е знамето на България!“, разказва маратонецът от Казанлък.

През голяма част от състезанието Милев е на втора позиция след легендарния Мадупран Шверк. Това е бегачът с над 70 световни рекорда. В Ню Йорк има реална опасност Шверк да бъде свален от трона. В един момент българинът го изпреварва и решава да си направи шега.

„Започнах да бягам обратно на заден ход. Изравних се с него. Направих му знак, че се извинявам и нямам право да го изпреварвам, и му дадох път. Всички бяха изумени. На мен ми беше забавно“, обяснява българинът. Но не всичко е толкова безоблачно. „Започнаха да не ми записват обиколките, а да прибавят на съперниците ми. Но още първия ден прецених и определих своята цел и място – 1011 км, първи в групата и трети е общото класиране.“ За да постигне мечтата си, трябва да се пребори с още доста непредвидени пречки. Регламентът на бягането е да се тича в парк в затворен контур. Дължината на трасето е една миля. Може да се бяга по всяко време на денонощието. Трасето в парка е осветено и по него денонощно има съдии. Състезателите спят в палатки. „Къмпингът“ е базиран до старт-финалната линия. Има две кабини с по един душ, мивки за миене, подвижни тоалетни. Храненето обикновено е по трасето в движение

Няма време за губене

„Три денонощия бягах без сън, не можех да спя заради големия шум от движението по намиращата се наблизо магистрала. Повече от едно денонощие бягах само на вода, защото ме болеше корем. Притесних се и заради некоректното отчитане на обиколките ми. На четвъртия ден във временното класиране бяха ми нанесли 31 мили (50 км) по-малко. След контестация на следващия ден „грешката“ бе оправена, но психическото натоварване бе огромно“, казва Ради.

В края на маратона всичко се променя. Съдиите започват да съобщават по микрофона изминатите от Радев километри на български. „Три, пет, осем, Ради! Браво, Ради! България, България! Аз не зная български, зная само две думи – благодаря много, Ради“, задъхва се съдията. „Дял: щастлив не толкова от изминатите километри, колкото от промяната в отношението към мен. Бяха намерили къде се намира България на картата . Знаеха, че Румъния и Турция се намират до България, а не България до тях“, казва маратонецът.

Сади картофи преди състезание

За Ради Милев животът е бягане и бачкане. Живее в скромен едностаен апартамент в Казанлък. В града го знаят като бай Ради. Труди се като специалист по качествен контрол в машиностроително предприятие. Шефовете не му се сърдят, когато трябва да отсъства заради състезание. Денят ми започва с тичане. Разтоварвам се с работа. Точно преди да замина за Ню Йорк, садих картофи на село, а в деня след като се върнах – ги копах. Не знам какво ще правя, ако не бягам. Тичал съм 100,200, 600, 1000 км. Бягал съм от Атина до Спарта, от Виена до Будапеща, от Кишинев до Шипка, от Казанлък до София, не за пари или за награди. Искам да докажа, че начинът ми на живот е правилен. Девизът ми е кратък: Студ, глад и бягане. Задоволявам се с малко, храня се оскъдно. При лекари ходя само да си вземам документи за състезания. Докторите обикновено само ме питат къде ще бягам този път. През целия си трудов стаж нямам нито ден болничен“, казва маратонецът.

Любимото занимание на Милев е да тича край язовира на Казанлък. След това хваща греблата и пори водата с лодка. Освен всичко останало е и запален колоездач.

Медицински феномен

В Ню Йорк, по време на бягането, лекарите повтарят само едно: Това е невероятен организъм.

Никой на неговата възраст досега не е пробягал толкова километри за толкова кратко време. Много пъти докторите на състезанието в Ню Йорк го викали, за да му направят масаж. Ради отказва, за да не губи време. Медицинските лица започват да се притесняват за здравето му. Убеждават дъщеря му да го накара да спре да тича поне за малко.

„Отново му казах, че съм ОК, и за доказателство започнах да клякам. Това е мой „специалитет“. Събраха се много хора, лекарят ме спираше да не клякам, но аз продължавах. Започнаха да ме питат откога бягам, как тренирам, как се храня, вегетарианец ли съм, колко смятам да пробягам… Загубих повече от 40 минути. Яд ме беше, че се забавих, но и горд, доказах им, че съм прав“, казва българинът.

Българска сензация

Още в първия ден става ясно, че сензацията на маратона ще бъде българска.

„Това е Ради от България“, повтарят зрителите. Изумена е дори „кралицата“ на бягането Пам Ред. Тя е жената, която в две години побеждава мъжете на супермаратона в Долината на смъртта. Участниците в него трябва да пробягат 220 километра при температура от над 50 градуса по Целзий. „Той е железен мъж“, повтаря Пам.

Невероятни успехи

НЯКОИ от предизвикателствата, на които се подлага маратонецът от Казанлък, са доста ексцентрични. Едно от тях е изкачване на Айфеловата кула в Париж по стълбите, без да спира, в продължение на осем часа. Пред невярващи свидетели прави 7000 коремни преси за 1 час и 26 минути. Милев прави уникална демонстрация на централния площад „Севтополис“ в родния си град. В Деня на предизвикателството преди няколко години прави 10 348 клякания за 4 часа. Милев пробягва 600 км за 6 дни през 2001 г., участвал е три пъти на супермаратона „Виена – Будапеща“ – 360 км. За една седмица маратонецът изминава 735 км между седемте най-високи върха в България – Мусала, Вихрен, Ботев, Черни връх, Персенк, Руен и Богдан. Парадоксалното е, че маратонците не получават никаква парична премия за постиженията си. Дават сертификат за изминатите мили и място на класиране. Най-голямата награда е удовлетвореността от постигнатото. Ако не си доволен, значи трябва да се подготвиш и да се докажеш отново. Ако си доволен, пак трябва да се подготвиш. Да покажеш, че можеш повече. Човек винаги може повече“, категоричен е маратонецът ветеран.

Продължава да тича

„ПОСТИЖЕНИЕТО ми в Америка не е пределът на моите възможности. Ще се подготвя през следващата година да пробягам 700 км за 6 дни отново в Ню Йорк“, споделя маратонецът. Той подготвя за това състезание и своя последователка -15-годишната Мира Петрова. Ако успее да завърши, тя ще стане най-младият състезател в света за всички времена. За тази година,освен участие в няколко 100-километрови пробези, Милев е предвидил и едно 24-часово изкачване по стъпалата от прохода Шипка до паметника на Столетов.