Български пословици. 100+ примера и тълкуване

Кои са най-добрите български пословици. Разлика между пословици и поговорки. Книгата “5000 български пословици и поговорки”. За здравето, за доброто, за приятелството, за дрехи, за майката и бащата, за родния дом и др. Тълкуване

Пословиците представляват вековният опит на българския народ в концентриран и синтезиран вид. Те са морален кодекс, правилник за поведение, указания за действие. Всичко, с което българинът се е сблъсквал през вековете, е родило пословици.

Много народи имат пословици, но българските са истински тачени. Те надхвърлят рамките на фолклора и се използват активно. Речта на някои хора са изпъстрени с пословици. Когато нямаш собствени думи, народната мъдрост идва на помощ. Не е срамно да се използва. Напротив, говори за начетеност.

Съжденията в пословиците не се поставят под съмнение, не се оспорват. Те са закон: Така е казал народът. Приемат се, каквито са – поуки от живота на десетки поколения преди нас.

Пословиците са най-съвършеното творение сред малките фолклорни форми. В таблица синтезираме всички кратки жанрове.

Кратки фолклорни форми
Жанрове	Същност
Пословица	Завършена мисъл, която представлява извод, поука
Поговорка	Образно (символично) представяне на определена идея
Гатанка	находчива загадка, която изисква да се разбере използваното иносказание
Скоропоговорки	струпване на трудни за произнасяне звуци
Наричания	кратки текстове, които изговарят, назовават определени неща, за да се сбъднат
Клетви, благословии	кратки пожелания с отрицателен и положителен смисъл
Паремия	откъси от Евангелието със значение на кратка притча

10-те най-добри български пословици

Народните умотворения са хиляди. Една книга е описала 5 000 от тях. Естествено, не всички са широко познати. Има десетина сентенции, които се знаят от всички. Те са брилянтни творения, толкова точни попадения, че са сравними с шедьовър. Мъдростта им е безусловна. Тя е разбираема за всеки, макар да не се говори в прав текст.

Ето нашият ТОП 10 на българските пословици.

Разлика между пословици и поговорки

За някои думите са синоними. Други са чували, че има някаква разлика, но не са наясно каква е. Спокойно, само специалистите различават пословица и поговорка.

Нашето ТОП 10 изцяло е съставено от пословици. Това е завършен израз, който представлява извод, поука, мъдрост в синтезиран вид. Изказването винаги е в преносен смисъл, а не в прав текст. Умозаключението се представя образно, така че слушащият по-скоро го вижда или си го представя, отколкото да трябва да го осмисля и анализира.

Да вземем пример с известната поговорка за този, който сам пада в гроба, който копае за другиму. Или да си спомним за хитрата сврака. И двете пословици ни показват в картини как пропадат плановете, когато се опитваш да прецакаш някой друг човек.

Поговорките нямат за цел да поучават. Те не носят поука и въобще нямат завършен смисъл. Те просто представят определени ситуации образно и цветно. Ако поговорката е завършено изречение, то  пословицата не е завършено изречение. Тя е просто фраза с ярка образност. Ето и няколко известни поговорки, за да направите разликата.

ТОП 10 на българските поговорки

Пословици за здравето

• Здравето е безценно богатство.
• Състоятелен е, който е здрав.
• Здравето се почита, когато си отиде.
• Здравето който не скъпи, болести ще зареди.
• Който на чуждо здраве завиди, своето няма да види.
• За всяка скръб трябва здрав гръб.
• На който се свидят пари за здраве, вече е болен.
• Ако има здраве, за всичко се намира сгода.
• Богат на беден, здрав на болен не вярва.
• Ако боледуват месата, значи е болна душата.
• Здравето никога не омръзва.
• Богатството радва, ако има здраве да се ползва.
• Пази Боже от човек, който говори само за болести.

Пословици за доброто, добротата

• Всяко зло се обръща във добро.
• Блага дума желязна врата отваря.
• Добрата дума с нищо не се купува.
• Ако старо не почиташ, за добро няма да питаш.
• Който храни добротата, доброта е неговата награда.
• Направи добро, да те стигне добро.
• Нахрани добротата, да получиш отплата.

За злото и лошата дума

• Всяка язва се затваря, злата дума си остава.
• Храни куче да те лае.
• Глътни език, но лоша дума не речи.
• Ако не искаш злини, злини не прави.
• Който прави зло, няма да види добро.
• Срамувай се от злина, не се превъзнасяй с добрина.

Книгата “5000 български пословици и поговорки”

М. Григоров и Кост. Кацаров събират в един том 5000 образци на синтезираната народна мъдрост. Това е представител на най-богатите сборници за кратки фолклорни жанрове. Умотворенията са класифицирани по теми, например труд, мързел, здраве, добро и т.н. Сборникът е издаден през 1964 г. и съдържа 340 стр.

Пословици за приятелството

Приятелят е по-ценен и по-близък от роднина. Народът е ценял приятелството като здраво и сигурно рамо за тежки моменти. Да си припомним за пословицата, която ни казва кога и как се познава приятелят (в нужда).

Животът в миналото е бил изпълнен с трудности и изпитания, затова приятелите и добрите съседи са издигнати в голяма ценност. Това личи от пословиците, създадени по тази тема. В тях се отразяват вижданията на народа за лоялността, верността и други качества на добрия и стойностен човек.

Има и обратните поговорки – които критикуват липсата на приятелско чувство и неспособността да се цени приятелството пред материалните блага. Най-висш пример е пословицата за сиренето, което е с пари дори и за приятели.

Освен това народът е забелязал, че приятелите си приличат: С какъвто се сбереш, такъв станеш. Тази пословица е натоварен с негативен смисъл и внушава, че лошите приятели развалят.

Български народни пословици за дрехи

Елементи от облеклото присъстват в кратките народни умотворения. Те имат символичен смисъл, изразяват материалния статус и на първо място се представят като маска, прикритие на истинската същност. Народът казва, че мислите и чувствата не се изменят, когато се преоблечем. Освен това и най-хубавата риза няма да прикрие „дупките“ по душата.

Най-яркият пример е пословицата за Илия, който се преоблякъл, но не променил своята същност. Значението е, че промяната е привидна, а същността остава същата. Впрочем идентична идея изразява поговорката за вълкът, който с лекота си сменя козината, но не и характера.

Последните две поговорки носят по-различна семантика. Даването на ризата символизира добротата, щедростта, помощта. Тя е антоним на алчния човек, който държи само за себе си. А мръсната риза, както се знае, е символ на мръсните дела, които крием и се надяваме никой да не разбере.

Пословици за майката и бащата

Няма по-уважавани хора от родителите. Те са поставени на пиедестал. Това го виждаме и в песните, и в приказките. Майка и баща не се укоряват, каквито и да са техните качества като хора. Родителят, само защото е родил, разполага с пълно доверие, най-добро отношение. Него го слушат и уважават.

Впрочем, народът учи на уважение към родителите и внушава семейни ценности тъкмо с този вид творчество. Пословиците предават неписания морален кодекс.

• Дете без майка като дърво без корен.
• Без баща – без крак, без майка – без байрак.
• Без майчица и слънце не се показва.
• Който не тачи майка си, не тачи и Бога.
• Който не се вслушва в майка си, има да пати.
• Уважавай родителите си, да уважават и теб.
• Майката знае най-добре.
• Думата на бащата е закон.
• Майката и бащата са най-добрите приятели.
• Виж майката и ще научиш каква ще стане дъщерята.
• Птица не може без пролет, дете не може без майка.
• Може да получиш всичко, но не и други родители.

Пословици за родния дом и родината

Някои сентенции показват нежните, съкровени отношения между деца и родители. В тях си личат топлите чувства, които традиционно се изпитват в българското семейство. Темата естествено прелива към родното село, родния дом и родната страна. В съзнанието на българина тези понятия се сливат в едно всеобхватно чувство за принадлежност, за корен, за точното място на човека.

• Далеч от дома като дърво без корен.
• Под родния покрив и солта е сладка.
• В Родината и камъните помагат.
• Човек без Родина е като птичка без песен.
• Родината е майка, чужбината – мащеха.
• Без корен и трева не расте.
• Без Родина, човек е с половин душа.

За семейството и брака

В българския фолклор се говори за майката, за родния дом (огнище), като те са символ и на семейството. Семейство и брак рядко се визират в пряк смисъл. Малко са пословиците и за отношенията между половете.

• Мъжът е главата, жената е шията.
• Добрата жена е по-ценна от злато.
• Мъжът реди тухли, жената ги преобразява в дом.
• Ако имаш хубава жена, не излизай от дома.

Пословици за труда и мързела

Любима тема на народното ни творчество! Едва ли има сюжет, който да е родил повече приказки, пословици, притчи, песни. Във фолклора хубавата мома задължително е и работна. Хубостта не е възможна без трудолюбие. Трудът и трудолюбието са издигнати в култ, защото този е бил начина да се оцелява в бедните времена.

• Трудът краси човека, леността го грози.
• Работната мома е най-красива.
• Който се мъчи, той ще сполучи.
• Без учение няма спасение.
• Работата учи на ум и разум.
• Бог помага, но в кошара не вкарва.
• Трудът е здраве, мързелът – болест.
• След работа почивката е най-сладка.
• Ако го боли, колкото го мързи, да е умрял.

Пословици и поговорки за любовта

Почти всички народи имат изобилие от умотворения на тема любов. Интересно, но българският народ не е сред тях. Много сентенции са посветени на морала, добродетелите, правилата на обществото. Говори се за майчината любов и за синовната обич. Но любовта като чувство между мъжа и жената почти не се засяга. Ако вие знаете поговорки за любовта, непременно ги цитирайте в коментарите.

За майчината любов

• Майката разбира със сърцето си.
• Няма по-хубаво от майчината любов.
• Майката е по-близка от сърцето.
• Майката обича и най-грозното гардже.
• Като станеш майка, ще узнаеш що е любов.
• Жената обича с очите, майката – със сърцето.

Пословици за гордостта и скромността

• Скромността краси човека.
• Доброто няма защо да се хвали.
• Скромната мома – бисер във вода.
• Който се прехвална, после не запалва.
• Кокошка, дето кудкудяка, не снася.
• Не се хвали какъв си бил, кажи какъв си сега.
• Работата сама си хвали майстора.

Пословици за учението и ползата от него

• Който не учи, няма да сполучи.
• Без наука няма как да дойде сполука.
• Знанието е по-скъпоценно от злато.
• Умният учи, мързеливият работи.
• Без търпение няма учене.
• Знаещият побеждава с ум.
• Нищо не пада наготово отгоре.
• Ум с пара не се купува, но скъпо струва.

Пословици за глупостта и ината

• На когото му е къс акълът, са му дълги краката.
• Няма лечение за глупостта.
• Глупавият е най-големият си враг.
• Инатът е постоянство без мяра.
• От главата си пати.
• Шапка се купува, ум – не.
• Не хвали мома за хубост, а за ум.

За училището и знанието, за книгата

• Добрата книга е верен приятел.
• Четенето е най-доброто учение.
• Не стига да си умен, трябва и да си учен.
• Учи, мама, да не работиш.
• Село без школо е като кладенец без вода.
• От учен човек и боят помага.

Пословици за алчността

• Човешкото око няма насита.
• Да е кладенец, да го напълниш, но окото няма дъно.
• Богатият човек няма приятели.
• Който търси парата, губи човещината.
• Жената търси парата, мъжът – да е богата.
• Когато си богат, на всички си познат.

За алкохола

• Който пие вино, друг му върши работата.
• Виното е мирно, докато е в бъчвата.
• Хубавото вино грозни работи прави.
• Виното дядо разиграва, баба подмладява, умния изглупява, мъдрия полудява.
• Виното е хубаво нещо, проблемът е в пиянството.
• Виното влиза, умът излиза.

Тълкуване на пословици

Древните пословици и особено поговорките използват метафора, символика и други начини за непряко, но образно изразяване на съждението. Тези, които казват поуката в прав текст, са възникнали в по-ново време. Те са продукт на съвременното мислене.

Тълкуването на пословиците не затруднява съвременния човек. Смисълът се предава картинно, той стои отвъд думите. Асоциативното мислене помага да се разбере идеята, дори някои от думите да са стари и вече отпаднали от речта.

Например да си спомним поговорката за скъсания чувал, в който не се задържа просото. Очевидно се визира, че не може да се надгражда върху разклатени основи. Ако искаш да имаш зърно, ще трябва да си осигуриш първо чувал за него. Защото, както казва друга поговорка, съдраният чувал мъчно се пълни.

Други книги с български народни пословици

• „Български пословици и поговорки“ е издадена през 2017 г. В нея са подбрани само текстове, достъпни и разбираеми за деца. Непознатите понятия са обяснени и илюстрирани. Включени са и скоропоговорки, които се харесват от децата;
• „777 избрани български пословици и поговорки“ е издадена през 2017 г. Пословиците са тематично подредени. Избрани са не само поучителни, но и шеговити текстове, които отразяват стария бит и душевност;
• „Българските митове и легенди. Фолклор“ е издадена през 2007 г. Основната част е посветена на фолклорни легенди, митични песни за самовили и опасни стихии. В края на поместени образци от кратките жанрове – гатанки и поговорки.
• „Български народни гатанки, пословици, поговорки и скоропоговорки“ е от 2006 г. за деца. Тя радва с прекрасни илюстрации и подредени по теми кратки умотворения. Поговорките са подбрани според учебния план в началните класове.

Български гатанки с отговори

• Рано ранила, бял, червен конец завила. Чакат я не само децата, старата баба… (Марта).
• Парцалива циганка и на царската трапеза присъства…. (баница).
• Дребно, подскача, и на царя превзема палата… (бълха).
• Лятото никакъв го няма, зимата облича в бяла премяна… (снегът).
• Бързо отлита и повече не се връща, това е… (времето).
• Лятос се облича, зимъска се съблища, това е… (гората).
• Зъбите има, не хапе, дръжка има, не копае… (гребен).
• Две сестри не щат да се видят – едната излиза, другата се прибира… (ден и нощ).
• Отвънка зелено, вътре червено… (диня).
• Без захар подсладява, без пипер подлютява… (лошата дума)
• Всички ме търсят, щом дойда – бягат… (дъжд).
• Бледа нива с черно семе, в нея ум расте… (книга).
• Едно човече с 300 ката елече… (лук).
• По бяло пътува, черно рисува… (молив)
• Тръгва на четири крака, вечерта пристига на три крака… (човекът).

Още ТУК: Български гатанки за деца с отговори. Лесни детски, забавни и по-трудни. За животни, къси, пролетни и т.н.

Български народни скоропоговорки

Най-известната скоропоговорка е за плетящият плет Петър, който затруднява поколение след поколение. Българските скоропоговорки са съвсем малко. В тази насока народната фантазия не се е развихряла. Те са полезни, защото развиват речта и ума. Ето някои приятни творения.

Вижте и ТОВА: 100+ български скоропоговорки. Най-трудните и детските, сред които и “Крал Карл и кралица Клара…”.

Видео с още поговорки, представени забавно.