Хранене на възрастни хора

Понастоящем 22,5% от населението на България е в пенсионна възраст. Нарастващият брой възрастни и стари хора в европейските страни, САЩ и Япония е предизвикателство към държавните, обществените, здравните, социалните органи и организации за осигуряване на тяхното добро физическо и емоционално състояние. Храненето в детска и млада възраст и по-късно в трудова зряла и в старческа възраст може да забави и ограничи процеса на остаряване и чрез необходимите хранителни вещества и енергия да подобри качеството на живот на старите хора.

Храненето не е само биологичен, но и културен и социален феномен и една от най-важните връзки между поколенията. Запазването на връзката между младото и старото поколение съдейства за предаване на традициите в храненето, за съхраняване на всички здравословни хранителни навици на българите от минали векове, оформили се при съществуващите географски условия, климат, поминък и културен обмен между народите на Балканския полуостров.

В някои страни се провежда политика на заздравяване на връзката млади – стари, например в Япония в редица общини като Токио през последните 15 години при строежа на нови жилищни блокове се осигуряват жилища на младите, техните родители и по-стари поколения в близко съседство. Старите хора са по-склонни от младите към маргинално (гранично) хранително здраве и са изложени на по-висок риск от начални и умерени хранителни дефицити в периоди на напрежение или при здравни проблеми. Физически, социални и емоционални фактори могат да смущават апетита или да повлияват способността да се пазарува, приготвя и консумира подходяща храна.

Тези фактори включват:

– колко пъти дневно се храни (бедно хранене в САЩ се приема при по-малко от две основни хранения на ден);

– кой пазарува и готви в къщи и има ли затруднения при това;

– икономически ограничения (недостатъчно средства за храна);

– проблеми с дъвченето и използването на протези;

– дали възрастният човек живее с други членове на семейството, с приятели или сам;

– употреба на медикаменти, повлияващи хранителния статус и употреба на алкохол.

Здравословното хранене при хората в пенсионна възраст има за цел:

– Осигуряване на подходящо хранене за поддържане на телесното тегло, на здравословен апетит и профилактика на болести и усложнения (вкл. Остеопороза, фрактури, анемия, затлъстяване, диабет, сърдечносъдови заболявания, рак).

– Коригиране на съществуващи хранителни дефицити. Недоимъчното хранене може да е причинено от бедност, депресия, употреба на голям брой лекарства, трудности в придвижването. Отстраняване на забранителните диети, освен ако това не е абсолютно необходимо.

– Осигуряване на храни с подходяща твърдост за зъбния статус. Старите хора може да се нуждаят от повече сладки и солени храни поради известни промени във вкуса. Да се изключват твърди храни, трудни за дъвчене.

– Достатъчно течности през деня, особено при хора с известни смущения на усета за жажда.

– Да се подпомага социалното обкръжение (кой пазарува, готви, как са финансите, има ли хранения извън къщи?).

– Да се окуражава физическата активност, особено упражнения срещу съпротивление, за равновесие, работа в градина, разходки, пазаруване, туризъм и др.

– Да се избягва самотата, изолираността.

– – –

Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо.

Шопенхауер

Няма право да се оплаква онзи, който е здрав и не е в затвора.

Италианска поговорка

Ние сме трима: ти, аз и болестта. Чиято страна вземеш, тя ще победи.

Авицена

Природата помага на всички ни, всеки сам помага на себе си, на трето място е лекарят. Осъзнаването важността на Природата ще породи скромност. Осъзнаването важността на собствения принос ще породи отговорност. Осъзнаването важността на лекаря ще породи уважение.