Навярно няма човек, който да не е чел увлекателната история за дървеното човече Пинокио, чието носле расте всеки път, щом то изрече лъжа.
Вглеждал ли се е някой обаче в същината на разказаната история, в детайлите и допълващите елементи, които превръщат невинния детски разказ в послание, изразяващо в голяма степен основите на масонството.
Още с началото на сюжета за добродушния дързорезбар Джепето, създал от къс дърво малко човече, се поставя началото на историята за това как точно възниква масонството. В замисъла на автора Карло Колоди Джепето се явява един вид създател, съзидател, този, който поставя основите на новия сват. Демиургът обаче има нужда от помощта на „Великия бог”, за да вдъхне живот в очарователната, но бездиханна марионетка. Именно тук се появява образът на онзи Велик архитект, който масоните поставят в началото на всеки път.
И въпреки, че вече умее да говори, върви и общува, Пинокио все още не е истинско момче. Феята е тази, която дава на дървеното човече дарбата на живота и свободната воля, точно както масоните търсят онова просвещение, което да им подскаже кой е правилният път, да им даде насока в живота. Само когато Пинокио докаже, че е смел, честен и щедър, той ще стане истинско момче.
Темата за самоусъвършенстването е изцяло почерпана от масонските виждания, според които духовното израстване е нещо, което трябва да бъде заслужено чрез самодисциплина, самопознание и силна воля. Пинокио трябва да се превърне от едно парче дърво, изглаждайки ръбовете (както се постъпва и с грубия камък), в истинско човече, макар и дървено, но надарено със способността да чувства и усеща.
Пинокио трябва да избяга от изкушенията, ламтежите към слава и богатство, воден от едничката мисъл, че само така ще се превърне в истинско момче. Пътят му не е хич кратък, както и този на масоните, но ако той стъпва правилно, скоро ще постигне целта си. Различните метаморфози, през които преминава, не са погрешни – те просто проследяват процеса на неговото израстване.
В края на тежкия път Пинокио се връща у дома, но там никой не го чака. Джепето е погълнат от огромен кит. Марионетката обаче решава, че нейна е задачата да го спаси. Така дървената кукла на практика достига своето просвещение. Търбухът на кита, от който се спясява, е тъмният и непросветлен живот, а светът навън е духовната чистота, към която всеки масон се стреми.
Това е най-голямата простотия, която съм чела in my life.
Божеее, каква фантазия само 🙂
ох вече от тъпотия какви ли не глупости се измислят І-( що си ги измисляте тея простотии като изобщо нема такива работи :X тва си е чисто и просто една приказка