На 6 юли 1868 г. през нощта и в ранната утрин на 7 юли над 100 българи (за броя им се спори) – радетели за освобождаването на България от турско робство, форсират Дунав на борда на един шлеп. Това се случва недалече от Варадинското блато, между Варадин и Свищов.
Мъжете са под командването на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, след като двамата сливат четите си. Започва началото на края. Само след броени дни ще настъпи онази трагична развръзка, описана от Ботев в едноименната поема.
Двамата воеводи са едва на 28 г. Те са родени на поредни дати в една и съща година. Димитър е на 10 май, Стефан – на 11 май. Станаха 180 г. от появата им за гордост на България. Това са от първите по значимост национални герои. Тръгнали от различни места, те ще приключат земния си път по една причина и на едно място – в родината България.
152 години от тогава! Век и половина! Няколко поколения. Какво остана от онзи български дух, който проявяват стотици, хиляди? Струва си да помним онези времена и онези хора, които поставяха над всичко чистият идеал – дори над себе си.
Да се умре на 28 години е трагедия. Но да се умре на 28 г. за Родината не е трагедия, а нещо по-голямо. Ето, днес 152 г. след онова време ние отново си спомняме за изключителните личности, които са се раждали тогава. С надеждата такива отново да се родят на нашата земя.
Историята накратко: Хаджията и Караджата сливат четите си през 1868 г. и влизат в Османската империя. Целта им е вдигане на общо въстание за извоюване на българска независимост. Четата е обучена край румънския Бързау. Дебаркирането става до устието на Янтра – т.нар. Янково гърло. Почти веднага са засечени от патрул, затова отлагат разкриването си и се притаяват за кратко в с. Саръяр.
Но турците са узнали за четата и е пратена хилядна потеря, численост 1:10. Започват боевете, а скоро се присъединява редовна турска армия. На 9 юли срещу четата се изправят 4000 души редовна войска. В третото сражение се минава и на ръкопашен бой.
Следващата битка е на 10 юли. Четниците не успяват да поемат дъх. Дават много жертви, вече са наполовина, но се откъсват от преследвачите. На 13 юли намират убежище в Стара планина. На 18 юли достигат в. Бузлуджа.
Бузлуджа е връх 1441 м. в Стара планина, на 12 км на изток от Шипченския проход. Наречен е Хаджи Димитър в чест на воеводата, който загива там през 1868 г. По-късно е преименуван на Бузлуджа, но това е вече друг въпрос.
На Бузлуджа се разиграва онази кървава драма, чийто завършек четем при Ботев. Боят е яростен. Редовна и нередовна войска обгражда отвсякъде малцината останали четници.
Има и втора версия – Димитър не умира на място, а е смъртоносно ранен и изведе до друг връх – Кадрафил, до Свежен. Може би Кадрафил е онзи връх от поемата? Няма значение!
Стефан Караджа е заловен и умира в края на юли в затвора.
Хаджи Димитър е погребван 4 пъти. Първо на мястото на смъртта си. После през 1880 г. е преместен в църквата на с. Аджар, а после майка му го прибира в църквата „Св. Николай“ в Сливен. 1970 г. отиват в местния исторически музей.
Всички четници от онези паметни битки са предпочели достойната смърт в бой през унизителния плен. Те са участвали в неравен бой с пълното съзнание за смъртта. Казват, че Хаджи Димитър умира с посланието:
Братя, да умрем като българи!
Видео: Документален филм за смъртта на Хаджи Димитър
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: