Никола Тесла черпил познания от Акаша

Великият учен Никола Тесла бил съученик с посветен индийски йога

Как Никола Тесла е бил повлиян от знанието за Акаша?

В Махаяна будизма се описва една космология не по-различна от новата физика на нашите дни. „Мрежата от бижута на Индра” е метафора, използвана за описание на едно много старо ведическо учение, което илюстрира начина, по който тъканта на Вселената е изплетена като едно цяло. Индра, кралят на боговете, възражда Слънцето и задвижва ветровете и водите.

Представете си паяжина, която се простира във всички измерения. Паяжината се състои от капки роса и всяка една капка съдържа в себе си отражението на останалите водни капки. И така нататък до Безкрайността. „Мрежата на Индра” може да бъде описана като холографска Вселена, в която и най-малкият поток от светлина съдържа пълния модел на цялото.

Сърбо-американският учен Никола Тесла често е сочен като „изобретателят на 20-и век”. Той е един от двигателите на експеримента „Филаделфия„, при който се осъществява първата научна телепортация.

Никола Тесла е откривателят на електричеството с променлив ток, а много други негови творения днес са част от нашето ежедневие.

Поради интереса му към древните ведически традиции, Никола Тесла е бил в уникалната позиция да вникне в науката чрез двата модела – източен и западен.

Както всички велики учени, Никола Тесла се вглежда дълбоко в мистериите на външния свят, но също така се вглеждал и дълбоко в себе си.

Също като древните йоги, Никола Тесла използвал термина „Акаша”, за да опише етерното поле, което се простира през всички неща.

Тесла е учил заедно със Свами Вивекананда – йога, който донесъл древните учения на Индия на Запада. Във ведическите учения Акаша е самото пространство – това, което другите елементи изпълват, и което съществува едновременно с вибрациите. Двете неща са неразделни. Акаша е Ин, а прана е Ян.

Черпил ли е Никола Тесла познания от Акаша? Вероятно да.

Една днешна представа, която би ни помогнала да осмислим акаша, или първичната субстанция, е идеята за фракталите. Едва през 80-те години на 20-и век напредъкът на компютрите ни позволи да описваме математическите модели в природата и да им даваме образ.

Терминът „фрактал” е въведен през 1980 г. от математика Беноа Манделброт, изучаващ някои прости уравнения, които щом бъдат повторени, произвеждат безкрайно множество от изменящи се геометрични форми, в рамките на ограничена среда. Те са ограничени – но в същото време – безкрайни.

Фракталът е проста геометрична форма, която може да се дели на части, всяка от която е приблизително умалено копие на целия модел – свойство, наречено „самоподобие”. Фракталите на математика били наречени „Отпечатъкът на Бог”. Фракталите са променили представите за Вселената и за това как тя функционира.

Творческите ни сили са нашата най-висша природа. Със създаването на нещата се появява времето, което създава илюзия за плътност. Творецът и произведението са неразделни, а светът е вибрация.

Когато съзнананието остане напълно неподвижно, илюзията бива разбрана, защото самото съзнание е това, което управлява илюзията.

(Записки от филма „Вътрешни светове, външни светове“ за хрониките Акаша).

Вижте и предаването на Стойчо Керев, посветено на Акаша: