Какво се прави на Черешова задушница, стъпка по стъпка. Кога е през 2020 г.? Какво не се прави преди Петдесетница. Какво прави Свети Дух с починалите на този ден. Варено жито и питка за помен.
Съдържание:
Православното християнство вярва, че съществува смърт единствено за телата. Душите преминават към вечен живот. В очакване на Второто Христово пришествие (възсъединяването на мъртвите) душите продължават съзнателен живот. Праведните живеят в радост, а грешниците скърбят за прахосаното в живота време.
Окончателно решение за бъдещето им ще се вземе в края на вековете, пише Траянополският епископ Иларион. Светото писание учи на милост и съм живите, и към покойниците. Затова се молим за близките, преминали отвъд – на тях им предстои Страшен съд.
Молитвата за мъртвите има дълбок смисъл и е „градеж“ за бъдещето на душите. Църквата е наредила всяка събота да бъде ден за тяхно възпоминание.
Защо събота? Това е единственият ден, в който тялото на мъртвия Исус се намира в гробница. Той е погребан през нощта в петък, а в неделя сутрин жените отиват да намажат тялото му с благовония и откриват, че камъкът от входа е изместен, а гробницата е празна. Ето защо съботите са за мъртвите, а неделите – за живите (тогава се правят сватби).
Три съботи в годината – преди трите най-големи християнски празници, са време за специално почитане на мъртвите. Те се наричат Задушници.
Кога е Черешова задушница през 2020 г.
Какво се прави на Черешова задушница?
Тя е средната дата за почитане на покойниците. Официално Църквата я нарича
Задушница преди Петдесетница
и не харесва народното наименование – Черешова. Впрочем името е от практичност – тогава зреят черешите и хората ги раздават на помена.
През 2020 г Черешовата се пада на 6 юни.
Кога е Черешова задушница през 2021, 2022, 2023, 2024 и 2025?
Таблица
| Дати за Черешова задушница | |
|---|---|
| Година | На коя дата се пада |
| 2021 | 19 юни |
| 2022 | 11 юни |
| 2023 | 3 юни |
| 2024 | 22 юни |
| 2025 | 7 юни |
| 2026 | 30 май |
| 2027 | 19 юни |
| 2028 | 3 юни |
Как се изчислява датата всяка година?
Черешова задушница е „завързана“ за Петдесетница. Тя пък задължително е в неделя, а съботата преди нея е ден за душите.
Петдесетница е „завързана“ за Великден, който е с плаваща дата. Затова и датата на Задушницата винаги се мести.
Общо погледнато Черешова задушница е през юни, рядко – в последните дни на май.
Какви други Задушници има през 2020 г.?
Официалните Задушници предхождат трите най-големи празници в годината и винаги са преди да започнат постите за тези празници.
Таблица
| Разположение на Задушниците в годината | ||
|---|---|---|
| Задушница | в събота преди… | преди кой пост |
| Голяма | Неделя Месопустна | Великденския |
| Черешова (Спасовденска) | Петдесетница | Петровия |
| Архангелова | Архангеловден | Рождественския |
През 2020 г. Голяма Задушница е на 22 февруари, Архангелова – на 7 ноември.
Архангеловден е винаги на 8 ноември – фиксиран празник, но той се пада в различен ден от седмицата, затова и датата на съботата преди него варира. През 2021 г. Архангелова задушница ще се падне на 6 ноември, а през 2022 г. – на 5 ноември.
Други Задушници
Народни обичаи по места отделят допълните дни за почит към душите. По примера на официалните Задушници, които предхождат най-значимите църк. празници, хората ходят на гробища в съботите преди други, също почитани и обичани празници. Принципът е същият – първо се поменават мъртвите, а после се празнува.
Ето какви Задушници се почитат по места:
- Димитровска задушница – съботния ден, предхождащ Димитровден (26 окт.). Вярва се, че св. Димитър е брат на Михаил, затова почитат и него. Раздават се жито и питки;
- Петровска задушница – съб. ден пред Петровден. Раздават се жито и петровски ябълки;
- Петковска задушница – съб. ден пред Петковден (14 окт.). Раздават се обредни подкови, посипани с жито, сладък ориз, от плодовете – диня, грозде;
- Събота преди Гергьовден – раздават се жито и кръгли хлебчета;
- Тудурска задушница – петък преди Тодоровден. Раздава се за починалите през настоящата година. Питките и гевречетата са постни.
Съществуват и дати, на които е забранено да се почитат мъртвите. Това за периоди за приоритет към живите. Тогава молитвите за мъртвите са разрешени, но не и помените.
Забранени са помени в началната седмица от Великия пост, седмицата след Пасха, както и в периода от Игнажден до Ивановден, т.е. около Рождество.
Прочетете ТУК за Задушниците и други дати за помени.
Картички за Задушница. Какво е общото между тях?
Картичките напомнят, че идва Задушница. Същественото е да се отдаде почит на мъртвите. Те са още един начин да засвидетелстваме любовта и уважението си към заминалите близки.
Хубаво е, че се споделят картички за Задушница в социалните мрежи. Така за починалия си спомнят и по-далечни негови познати, колеги, хора извън непосредствения му кръг.
Общото в картичките е символиката. Те най-често са на черен фон и изобразяват свещи и кръст. Символите насочват към смъртта, а думите показват уважение и скръб затова, че близките ни не са до нас.
Какво се прави на Черешова задушница?
Задушниците са отредени за молитви и приноси за покойниците.
- Молитви – всички души имат надежда за спасение, преди да е дошло Второто Христово пришествие. С молитви ние ги подкрепяме и молим за милост Божия спрямо тях. Това се нарича „молитвена грижа“ за близките ни, преминали Отвъд. Официалният израз на молитвената грижа са специалните богослужения;
- Приноси – казват им още раздавки и подавки. На познати и непознати се поднасят жито, хляб, плодове и сладкиши. Това се прави, за да бъдат подсетени и провокирани и те да се помолят за нашия покойник, да се застъпят за него пред Бога, да помолят за милост и за прошка. Храната не е за душите, те нямат нужда от материални неща. Тя е за живите, които имат нужда от подсещане – нещо като „заплащане“ за молитвата, която ще отправят. Сега е прието да се казва накратко: Бог да прости!
Значи и двата компонента на Задушницата – молитвата и подавките, е с еднаква цел – да се помоли за милост от Бога, за прошка за мъртвите, които са там, Отвъд, и очакват да се вземе окончателно решение за тяхната съдба.
Последователност на действията за Задушница:
- Приготвяне на подавките (от предния ден);
- Сутринта на Задушница преди службите подавките се носят в храма. Записват се имената на покойниците, които да бъдат прочетени при специалните богослужения – Упокойна литургия и Обща панихида;
- След службите се отива на гроба на покойника. Той се почиства и прикадява, украсява се с цветя;
- Гробът се прелива, като се употребяват вода и вино (червено), които са символ на Христовото разпятие (неговата жертва за човеците). Запалва се църковна свещ;
- Раздават се подавките на присъстващите и на непознати, посещаващи околните гробове: За Бог да прости! Преминалите отвъд души имат нужда от човешко застъпничество – не само от близки, но и от непознати.
Какво се носи?
Подавките се приготвят от петък, който е ден на приготовлението. От юдейско време петъкът е бил отреден за приготвяне на храна и за свършването на дейности, които не търпят отлагане до неделя. Всякаква работа е била забранена през съботния ден.
В подавките за Черешова задушница трябва да има варено жито и питка за помен
Приготвят се за носене:
- свещи,
- тамян за прекадяване,
- цветя,
- подавките,
- жито
- пита
- вода и евентуално червено вино (по желание).
Не забравяйте лопатка или малка мотичка за почистване на гроба.
Какво се раздава?
Сварено жито, питка или друго тестено изделие, заместител на обредния хляб, череши, сладки неща.
Най-добрата подавка (подавки)
По човешки сме свикнали да съдим за любовта и уважението към мъртвите по стойността на направената за тях подавка, по качеството на закупените дарове. Всъщност подавките трябва да са според възможностите на семейството – умерени (нито прекалено щедри, нито прекалено скромни. Поднесената подавка не бива да засрамва околните, които също подават за своите покойници.
Ето защо има възприет стандарт за подавките, от който може да се отклоняваме по малко.
Най-добрата подавка включва чашка жито, хлебче (сандвич, солети, соленки или др. тестено), плод – череши на Черешова задушница, 1 до 3 сладки неща (вафла, суха паста, кроасан, бисквити).
Питка за Черешова задушница
Тя е блажна – с мляко и яйца. Рецептата е по ваш вкус. За раздаване на Задушница е удобно да се изпекат множество малки питки, вместо една голяма, която да се разчупва на гробища. Практичен модел показваме на снимката.
По-стара традиция е питките за помен да се украсяват с кръст – оформен от парче тесто или начертан с остър предмет.
В различни райони на Черешова задушница е прието да се раздават други тестени обредни изделия като мекици, катми, баница (Пиринско), пържени гевречета (Софийско).
В Родопите и Добруджа в добавка се багрят
червени яйца
От тях едно остава на гроба, а останалите се раздават.
Как се вари жито? Колко време? Рецепта
Особеност на житото за помен е, че то трябва да е сухо и пръхкаво. Зърната да не са слепени, а да могат да се поръсят (това го прави свещеникът при отслужване на помен или панихида).
Използва се грухано жито, измива се добре. С един и същ съд се измерват 1 част жито на 4 части вода. Докато ври, се проверява. Не се следи време, а разпукването на зърната. Щом това стане, съдът се вдига от котлона и без да се слага капакът, се покрива с дебело одеяло.
Вижте някои картички за Черешова задушница
Докато се задушава, житото попива още вода. След 3-4 часа се оцежда и измива със студена вода. Разстила се на чиста кърпа, за да се подсуши и да изпръхне на въздух за около 60 мин.
След час житото се слага в друг съд и много леко се подслажда. Не прекалявайте, защото захарта се стопява и става на течност. За убиране на остатъчната влага се добавят млени обикновени бисквити или галета.
Овкусява се с ванилия, канела, какао, лимонена кора, дребни бонбони, стърготини или други заготовки за украса.
Защо я наричат още Орехова задушница?
На следв. ден е Петдесетница. Тогава най-важната служба е вечернята, за която предварително се освещават орехови листа. По време на вечернята свещеникът разхвърля шумата над вярващите.
Защо листа от орех? Те наподобяват пламъците, чрез които се спуска Дух Свети на Петдесетница, и са негов символ.
Има и друга символика. Приема се, че душите се пускат от Отвъдното на Великден и са на земята сред нас до Спасовден или до празника на Свети Дух. На места вярват, че коленичили върху орехова шума в църквата, може да бъдат видени и чути покойниците.
Слагане на орехова шума на гробовете
От тази шума се покриват гробовете, за да бъдат предпазвани покойниците. Принципно обичаите с ореховата шума се отнасят към Петдесетница и празника на Дух свети след нея, но обичаят се е прехвърлил към Задушницата на предходния ден. Някъде почнали да носят орехова шума предварително, а Задушницата била наречена Орехова. В селищата, където се носи шума, не се носят цветя.
Според друго вярване, орехът свързва земното с отвъдното и е добър проводник към покойните.
Какво не се прави?
Черешова задушница е една от трите големи задушници
Забраните за Задушница варират според района. Принципните положения са:
- Занесена на гробища храна се раздава на място и не се връща;
- На гроба не се яде от подавките и не се пие;
- На гроба не се изоставя храна, за да не се омърси мястото от животни.
По отношение на Черешова задушница има и допълнителна забрана – да не се опитват черешите преди да бъдат подадени за мъртвите.
Откъде идва тя? Първите череши зреят за Задушница. Живите не консумират, а дават приоритет на покойници. Но коренът на тази забрана е по-стар, от езическите времена на жертвоприношенията. На предците са се посвещавали първите плодове от всяка реколта.
Прави ли се кръщене на Задушница? Особености
Свето Кръщение се извършва по всяко време, без ограничения, дори на Задушница. Някои родители правят негативни асоциации между почитането на мъртвите и празника на детето им. Случва се при незапознатите с християнската вяра, подвластни на езически суеверия.
Кръщението е подобие на смъртта – умира езичникът, отделеността от Бога и душата се ражда за истинския живот.
Поради ключовата му важност за душите, Кръщението е единственият православен ритуал, който при спешност се извършва и от неръкоположени лица.
Работи ли се?
Задушниците са духовни дни – дни за душата. Спомените за покойниците са само едната страна от въпроса. На всички религиозни празници не се работи с цел да се насочи цялото внимание и енергия към духовни занимания. Това са дни за нематериалната страна от живота. Нередно е да използваме празника, свободния от работа ден, за да си свършим някаква работа.
Като цяло са забранени – тоест нередни, грижите за тялото и материалната страна на живота. Тук включваме грижа за тялото като къпане, бръснене, подстригване, гримиране и др. Нередна е и грижата за битовите условия на живот – готвене, чистене, пране, подреждане и др. Не са позволени и дейности за печелене на пари.
А какво да правим на Задушница и на религиозните празници? Това са часове за духовен живот и общуване, за потъване навътре в себе си и размисъл за вечните ценности.
В най-строг вариант не се допуска слушане на музика, гледане на филми и всичко, което ни отклонява от духовната тема.
По тази логика мнозина смятат, че гробовете се почистват предварително, а не в деня на Задушница. Впрочем Задушницата започва от петък 14:00 часа, така че до този час гробното място трябва да е подготвено.
Какво се прави на гроба? Почиства се от плевели, измиват се плочата и бордюрите, премитат се пътечките около мястото. Изхвърлят се недогорели свещи и изсъхнали цветя.
Стихове за Черешова задушница
Задушница е! Деня на нас ще посветя,
Ще го прекарам с тебе.
На гроба ти ще поседя,
Да ти разкажа за изминалото време.
Купувам четен брой цветя
И нося хляб и жито. На колене
Почиствам паднали листа,
откачам некролози избелели.
Ще изтрия търкулната сълза:
винаги усещам те до мене!
♥♥♥
Липсваш ми! Дано да си добре!
Прости, че рядко идвам тук на гроба ти.
Но вярвам, че се рееш в светлото Небе,
Вместо да лежиш в пръстта положена.
Аз вярвам, че закриляна от Бог,
Ти наблюдаваш ме с усмивка благосклонна.
Напразно суетим се в този свят,
Но тъй е – традиция изконна.
Моля Бог да те държи до себе си,
а ти на свой ред нас да пазиш.
Нека да е светло на душата ти
И все така да не ни забравяш!
Бог да те прости! Обичаме те!
♥♥♥
Ангелче любимо, мое непрегръщано дете,
Където и да си, бъди щастливо,
Тичай безгрижно в цъфнало поле.
Ето, преливам гроба ти със вино,
Измолвам благослов. За тебе, сине!
Моя непрегръщана мечта!
Бъди щастливо, ангелче любимо,
При Бога, сигурен и приютен.
Някой ден аз ще съм щастлива –
Когато Бог те събере със мен!
♥♥♥
Молитва за Черешова задушница
Господи любими! Творецо благ,
На храма ти прекрачвам праг,
За да измоля милост за душите,
Отпътували от земната обител.
♥♥♥
Моля те, любими Боже,
Покойните ми близки да закриляш.
Пред теб да се явят по-ближе
и милостта Ти те да срещнат.
Моля те да ги дариш
Със светлина, сила и любов.
И грешките им да простиш,
Да ги закриляш под покров.
Нека с искрена и свята благодарност
Да славят името ти с постоянност!
Господи, любими Боже,
Спаси душите мои близки!
Нека спят в спокойно ложе,
С ромон, ручеи и птички!
Амин!
♥♥♥
-
- Черешова задушница на Яна Кременска
Обичаи за Черешова задушница
Народните обичаи са насочени към отблъскване на злите сили и привличане на здраве и берекет. Не правят изключение и Задушниците. Много от ритуалните действия в тези дни са обосновани от идеологията на един народ, който трудно е оцелявал.
На някои места за Черешова задушница втори път се боядисват яйца, подобно на великденските. Те се раздавали за покойните, но в същото време се имали за талисман срещу болести и природни бедствия.
На Задушница гробът се кади, за да се изгонят дяволите. Свещите се палят, за да е светло на душите на заминалите.
Традиции
Сред интересните традиции е сутринта на път за гробища прозорците на дома да се отворят – това е с цел душите да се пуснат навън, защото предстои да бъдат прибрани обратно на небето.
Друга традиция е да се мълчи, за да не се смущават покойните.
Книгата на Валентин Караманчев
През 1986 г. излиза II книга на писателя, наречена „Черешова задушница“. В едно ревю се казва, че е необичайна, не точно литература. Определят я като епична, защото обхваща една епоха, и психологична, защото описва духовността на хората от това време
В книгата си Караманчев разказва за юнската задушница в гладния Неврокопски край, където хората оставали без зърно още по Великден. За задушница нямало жито да варят, та поднасяли череши. Писателят ни връща към началото на миналия век, провокиран от архивите в една резедава кутия с надпис „Черешова задушница“.
Ето и стиховете на Яна Кременска за Задушница във видео формат:
А вие какво правите на Задушница? Споделете в коментарите какви традиции са запазени във вашето семейство? Сигурно имате стойностни рецепти за пита и жито! Пишете ни!
Източници на допълнителна информация: Православен каталог; Празничният календар на Православната църква; Разговор за календара.
Пишете ни и вие какво правите по време на Черешова Задушница! Какви подавки приготвяте? Какво друго правите от това, което трябва да се направи на този ден? Какво не правите в никакъв случай? Какво слагате на трапезата? Кои традиции спазвате? Кои обичаи извършвате? Кажете каквото бихте искали да споделите с нас ТУК във форума ни с коментари!
Моята баба правеше специална пита за покойните да раздава – с голям изпъкнал кръст в средата, а кръстът дефакто разделяше питата на четири и в тези ъгълчета тя изписваше с ножа букви. Беше някакво тайнство нейно си, защото съм я питала много пъти, не казваше какво значат тези букви. Но тя си беше набожна, а беше се научила да не се издава по комунистическото време.
В нашия край важното беше да подадеш череши. Хич да нямаш, шепа череши ще подадеш. Нашите са от планината, бедни, не са имали възможности, но уважение и почит – винаги.
Да, и на мен ми е било странно това как се слага искрящо бяла покрива направо върху пръстта. Може да е било кално, дъждовно, няма значение – покривката винаги се разстила, от уважение и към мъртвия, и към храната.
Баба и дядо ходеха задължително на гробища 2-3 дни преди задушниците, да почистят и оплевят. Баба садеше няколко цветя. В средата изравняваха място, на което после на деня постилаха бяла покривка и нареждаха житото, питата и бутилката вино. Викаха свещеник да служи. Имаха голямо уважение към предците и ходеха на всички гробове, никой не беше забравен.