Ясновидката Маг Джиляна, гадател

Teo7

Тодоровден: Празникът и неговите послания

За кого Тодоровден е имен ден. Историята на празника с всичко важно за обичаи, трапеза и вярвания. Защо се нарича Конски Великден; местата с най-атрактивни кушии

Тодоровден е един от тачените у нас празници; свързваме го както с традиционните пожелания за здраве към хората с това име и производните му, така и със зачитането на коня – верен спътник на българина в историята му на войн и земеделец.

Празникът има двойно натоварване: и като компонент от православния календар, и като съставен елемент от обреди и традиции на границата между зимата и пролетта.

Кога е Тодоровден през 2020 година?

Православният календар квалифицира Тодоровден като един от „подвижните“ празници: мястото му в линията на времето зависи от това на коя дата е Великден. Празнува се през съботата на първата седмица от Великденския пост; защо се прави така, ще разясним по-късно. Тази година Тодоровден ще се отбележи на 7 март.

На коя дата е през 2021, 2022, 2023 и т.н.

Защо Тодоровден през 2020-та е точно на седми март и кога ще е през следващите години? Малко математика: необходима ни е справка за датите на Възкресение в бъдеще и условието – да търсим първата събота от Великденския 40-дневен пост. Така празникът може да се падне в края на февруари, но по-често през март. Ето как ще изглеждат нещата в близките години напред:

Година Тодоровден
2020 7 март
2021 20 март
2022 12 март
2023 4 март
2024 23 март
2025 8 март
2026 28 февруари
2027

 

20 март

 

Картички за Тодоровден

Обичаят да се изпращат поздравителни картички битува и днес, обяснимо защо по-често в електронен вариант. Мрежата предлага това улеснение, като в готовите образци преобладават рисунките с коне и цветя, а пожеланията са или стандартните – здраве, любов, житейски успех, или тези, в които се подчертава сравнението с достойнствата на коня: смел, буен, силен и т.н. За добронамерените хора, които трудно измислят оригинални пожелания, има готови образци като този:

Освен към празнуващите имен ден честитка може да се отправи и към неутрална „публика“ по чисто патриотични подбуди, ето как:

Тодоровден и тазгодишните Великденски пости

Великден през тази година се пада на 19 април; следователно 40-дневните пости започват от 2 март – понеделника след Сирни Заговезни на 1 март. Лесно е да пресметнем датата на първата събота от Великденския пост – 7 март.

През тази първа седмица от постите влизат в сила традиционни забрани, които се отнасят както до храната, така и до определени отношения и действия. Според канона от менюто се изключват животинските продукти, включително т.н. бяло блажно: мляко, млечни продукти, яйца. В някои дни се допуска риба, в други не се разрешава и олио. Протеиновият дефицит се наваксва с някои алтернативни храни като миди, охлюви, октопод.

Духовните пастири призовават през Великия пост да се забравят лошите помисли; да се постигне духовно пречистване и съпричастност към ближния. Спират се венчавките, има дори крайна забрана за колективни веселби с хора; негативно е мнението за консумация на алкохол; пречистването включва дори интимните отношения между съпрузи.

Разбира се, такива са православните норми. Друг е въпросът кой и доколко ги познава и спазва.

Тодорова неделя след съботата

Названието „Тодорова неделя“ се отнася не само за деня непосредствено след Тодоровден, а за цялата следваща седмица (неделя=седмица). Тя е традиционно изпълнена с правила на поведение, препоръки и забрани, които организират живота на българина на границата между зимата и пролетта и които трябва да го предпазят от опасности. Някъде в страната тези дни са наричани Черна неделя; едно време е имало вярване, че всичко лошо, което ти се случва през идващата година – е свързано с грешно поведение по време на въпросната седмица.

„Патронът“ на празника – Свети Тодор, в този случай изпълнява една от ролите си, по-скоро фолклорна. Той препуска нощем на бял кон по пътищата и изпраща болести на онези, които са дръзнали да излязат навън по тъмно или са замръкнали на път. Свитата на светеца, съставена от нечисти сили, разболява такива клетници от глухота, парализи, световъртеж. Който се разболее през Тодоровата неделя – не оздравява; разсърди ли се светецът – праща и на съселяните му суша и лоша полска реколта.

Кой празнува на Тодоровден?

  • Повече от 130 200 души имат личен празник на Тодоровден; имената по списък започват с Тодор и Тодора и продължават в различни варианти. Да са здрави Тодорка, Теодор, Теодора, Тошо, Дара, Дарка, Дарко, Дарина, Дора, Доротея, Божидар, Божидара; някои източници сочат още Божана, Божанка.

Пожелания за Тодоровден, които можем да ползваме

Освен обичайните, стандартни пожелания за имен и рожден ден – за здраве, радост, успехи – които чрез именуването на празнуващия придобиват конкретно звучене, в този случай могат да се отправят и такива, свързани с образа на Свети Тодор или с опоетизирани качества на коня. Към сравненията със светеца прибягваме, изтъквайки черти от характера – непреклонен, справедлив, твърд. Връзката с коня засяга прояви от рода на буен, бърз, възхитителен, красив. Могат да се намерят готови пожелания в интернет – но може и сами да си композираме, като се съобразим с възрастта, пола и близостта ни до адресата на посланието.

Пожелания за мъж

Ето как можем да поздравим един Тодор или Божидар:

  • Бъди здрав и успешен, желая ти шампионски финал в университета!
  • Нека това е един щастлив и смислен Тодоровден в броеницата на годините ти: имай ги още много!
  • Здраве и обич за дядо и внук, които носят името Тодор с чест!
Пожелания за жена

Разбира се, не е трудно горните пожелания да се адаптират по начин, подходящ за жена. Или да се съчинят нови, например:

  • Светли дни и сбъдване на всички твои мечти – отстоявай ги с упоритост, каквато името ти заслужава!
  • Дарена от Бог: Божидара, бъди себе си, вярвай в доброто и живей за него!

Защо Конски Великден?

Тодоровден е ден, в който народните вярвания отдават почит към коня; това е и една от причините денят да се нарича „Конски Великден“. Другото значение на израза с негативно натоварване – „…на Конски Великден“, е – „няма да го бъде, никога няма да се случи“.

  • Обредният календар на българина включва честване и зачитане на родовите връзки и отношението към земята и труда, към хляба и верните помощници на земеделеца, домашните животни. Сред тях конят заема особено място, тъй като поради качествата си е натоварен с особена значимост. Той може да е труженик, но и събрат в дълъг път; с красотата си – белег за състоятелност, възможност за извисен бяг над делничното, и т.н.

Показателни за това отношение са обичаите на Тодоровден, изразяващи уважението и обичта на стопанина към коня. Надпреварата с коне – т.н. кушии, традиционно са били начин и хората да премерят силите и възможностите си; да получат оценка и своеобразна класация на позициите в общността.

Обичаи за Тодоровден

Народните вярвания и свързаните с тях обичаи са насочени към пожеланията за здраве и плодородие. Според тълкуванията на ритуалите в този ден действията са насочени към своеобразно измолване от небето на добра година, в която семействата и отглежданото в двора и на нивата ще се множат в труд и радост. Народът вярвал, че в този ден Свети Тодор съблича деветте си кожуха, яхва бърз кон и се явява пред Господ с молба да прати на земята топлото време, лятото. Когато стига до небесното царство, светецът забива копието си и връзва юздата на коня за него; тогава от земята се вдига пара, настъпва сезонът на полския труд.

  • В утрото на Тодоровден се меси обреден хляб във форма или с детайли, насочващи към коня, към подковата; хлябът в различните райони на страната се украсява с орехи, чесън, сварени царевични зърна. Сресват се гривата и опашката на коня; в гривата се заплитат сини мъниста, които трябва да пазят животното от зли очи.

Част от обичаите са свързани с пожелания и наричания за семейно щастие и здраве. Така например в някои райони фамилията, в която има младо семейство, е в очакване на погачата, която снахата меси и поднася на свекъра и свекървата. Ако им се услади, те започват да я наричат „невясто“ и това е знак, че е пълноправен член на новия род. Вариант на този обичай е месенето на подсладени малки хлебчета, които невестите разнасят по домовете на близките си.

Други обичаи са ритуалното измиване и подстригване на малките деца рано сутрин, преди да се разтропат конете (framar.bg); миенето на женските коси с вода, в която е сипана слама от конската ясла – да е косата като конска грива. След измиването водата се хвърля след конете, които вече са тръгнали за традиционната кушия.

Кушии – 2020

Кушиите са традиционни състезания с коне, в които ключова роля имат надбягванията. В годините състезателният елемент се развива и с други надпревари: има силови състезания с теглене на товар, надпревара с впрегнати коне, състезателен компонент има и в определянето на най-красив жребец или кобила.

Част от кушиите се организират на землячески принцип в районите, където коневъдството все още е съхранено. Правят се и в модерните конни бази – има немалко такива и в тях обикновено състезанията са сред най-оспорваните. Намерения за такива празници има и през тази година.

Кушии в Калугерово, във Варвара

Калугеровските кушии имат дълга история; „Конският Великден“ се чества без прекъсвания десетилетия наред, като за състезанието според медийни публикации пристигат „състезатели“ от цяла България. Надбягванията обикновено се правят в две серии, една за животни на местните стопани и една – за чистокръвни коне с „паспорти“. Тук също има конкурси за най-красив жребец или кобила, силови състезания за товарни коне, състезания за малки кончета.

Тодоровден в пазарджишкото село Варвара нашумя преди няколко години с акция на властите срещу нерегламентирана организация на силови състезания за коне. Празникът има и такова измерение: при подготовката му се изискват определени документи, подготовка на места за краткосрочно лагеруване, а пристигащите от други селища собственици с конете си трябва да имат специални разрешения за придвижване. Трябва да си дадем сметка все пак, че доста сме се отдалечили от времето на едновременните кушии и че празникът с всички подробности и прояви отдавна е излязъл от естественото си място в живота на българина.

В Момчиловци. В Правец

И все пак има места, където обичаите са съхранени в завидното им богатство. Известното родопско село Момчиловци е сред тези благословени места. Анонсът за тазгодишния Тодоровден описва как ще премине празникът: всички стопани с конете си се събират в стопанския двор на края на селото и тръгват на парад, начело с иконата на Свети Тодор. Парада ще озвучи селският гайдарски състав, накрая всички ще се съберат на площада пред местното читалище. За конете ще има пита с мед и мартеници. И следват състезанията: надбягване за най-бърз кон; силово състезание с теглене на трупи; избор на най-красив кон.

Навръх Тодоровден в Правец се организира традиционен събор. Тогава е храмовият празник на местния манастир „Свети Теодор Тирон“. Правят се базари на троянска керамика, изложби на обредни хлябове, демонстрират се майсторски рецепти от регионалната кулинария като пълнени чушки с боб. Обикновено се канят изявени фолклорни състави за народно веселие с хора на площад „Тодор Живков“. Много от местните хора не спестяват носталгични щрихи за годините на Тато.

Какво се яде на Тодоровден

Тъй като се пада по време на вече започналия пост, празникът е с постна трапеза: готвят се леща, картофи, гъби. Два компонента от празничното „меню“ са задължителни: обредният хляб във форма на подкова, който се намазва с мед – от него се дава и на конете. И още – варената царевица.

Вижте една рецепта от gotvach.bg за сусамена погача, подходяща за празника:

  • Приготвяме следните продукти: половин кубче жива мая, две яйца, 450 мл прясно мляко, супена лъжица захар, чаена – сол, три супени лъжици олио, килограм брашно, сусам за поръсване и куркума, последното по желание. Активираме маята със захарта, малко брашно и затопленото мляко. Пресяваме брашното и замесваме меко, еластично тесто от всички продукти. Вариантите за оформяне по-нататък са различни. Тестото може да се раздели, разточи и оформи с навиване, като по този начин се получава красив релеф. Може да направим обикновена пита, върху която да моделираме с малки късове подкова, конска глава и пр. Втасалата повторно погача намазваме с жълтък, посипваме със сусам и печем в затоплена фурна.

История на празника

Счита се, че празникът в църковния календар води началото си от християнските гонения през четвърти век. Тогава император Юлиян Отстъпник, радетел на езичеството, пожелал да се подиграе с християните по време на Великденския пост. Като знаел за строгите правила на поста, той наредил да се вземе животинска кръв от езически жертвоприношения и с нея да се напръскат постните храни на пазара в Константинопол. Така вярващите, без да знаят, щели да нарушат поста. Замисълът станал известен на Свети Теодор Тирон; светецът съобщил на константинополския патриарх  за пъкления замисъл. Християните били предупредени и не яли храна от пазара, карали цяла седмица само на варено жито. Посрамен бил самият император, който  се отказал от плана си.

Имена за момче 2024. Хубави български мъжки имена

За Марта Савова

Прочети още

Благоприятните свойства на плодовете на черната и бялата черница, богати на хранителни вещества, са много полезни за здравето

Плод на черна черница – лечебни свойства във фитотерапията

Благоприятните свойства на плодовете на черната и бялата черница, богати на хранителни вещества, са много …

4 Мнения

  1. Павел К

    Съгласен съм, че трябва да има правила и регламент за въпросните кушии. Някъде се правят едни самодейни надбягвания, в които участват предимно хора от малцинството. А конете им – да ги ожали човек.

  2. Ралчева

    Тодоровден бил празник на Правец – това шега ли е? Вярно ли, че площадът там се казва Тодор Живков?

  3. Сашо Ненов

    Гледах като гост такъв празник и бях потресен от насилието върху животните. Някои собственици бяха много груби, когато конят отказва да тегли тежките дървета. Кушията е друго нещо, но силовите състезания никак не ми харесват, примитивна работа.

  4. Стефка Попова

    Обичаите за Тодоровден са останали в миналото; хората имат нужда от празници и се радват на всяка възможност – само кушията различава този ден от други подобни.

Вашият отговор на Сашо Ненов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *