Предсказания на Момера Пенчева, излекувани, телефон, контакти

Коя е Момера Пенчева? Кои са най-известните ѝ предсказания. Има ли излекувани от нея? Телефон и контакти на лечителката

Способностите на Момера Пенчева отдавна са надхвърлили пределите на страната и вече 25 години, пет дни седмично, през нейния адрес (публикуваме го по-долу) в Стара Загора преминават средно по 40 човека. Това са хора, които търсят лечение, спасение, живот. Наричат я феномен и жената-скенер. Едно време актуалното име беше екстрасенс, днес – енергиен лечител.

Коя е Момера Пенчева?

Тя работи в Стара Загора. Приема хората на групи, като предварително чрез разговор ги пресява и групира.

Лекува всичко освен бременни жени, хора с паразитни заболявания, злокачествени тумори, епилепсия, шизофрения, след мозъчен инсулт, хора с пейсмейкър на сърцето и деца под 1 годинка.

Момера Пенчева вижда като скенер вътрешните органи и системи на човешкия и животински организъм. Тя определя диагнозата и след това цери със собствената си енергия.

Има редица звания, награди, почетни отличия.

В града на липите битуват легенди за лечителката, една от които е, че с енергията си Момера може да подпали човек. В кабинета си по време на сеанс тя предизвикала волтова дъга. Станало късо с електрически контакт зад гърба й и той избухнал в пламъци.

(В края на публикацията ще намерите кратко, 38-секундно интервю с Момера Пенчева и едно още по-кратко! Изгледайте ги!)

Биография

1938 г. в Габрово се ражда жена, която до 40-ата си година не се отличава със специални способности. Детството й започва в благоденствие. Родът е заможен. Бащата е съсобственик на местния машиностроителен завод. Родителите й са любящи и внимателни. Живеят в разкошна къща, която имала рядкото за онова време парно отопление.

9 септември редактира съдбата на видното семейство. Заводът е национализиран, къщата им също. Изкарват ги по спешност, с малко лични вещи. Конфискуват всичко – пари, бижута и ценности. Бащата отива в концлагер. Момера разказва за онова време като за кошмар.

Семейство и син

Младата жена се омъжва в Стара Загора. Съпругът й произхожда от Габрово, но се е установил при липите. Създават прекрасно семейство. Днес Момера си спомня с носталгия за приятелството му.

Създават един син, който на свой ред създава семейство и има дъщеря. За него не се споменава из пресата. Предпочита да остане в сянка и да не бъде засегнат от славата на известната си майка.

По професия Момера е счетоводител. Лечителските  или по-скоро визионерските й способности се отключват през 1978 г. Това се случва на 40-я й рожден ден, десетина дни след смъртта на баща й. Бившият фабрикант умира от удар, дъщеря му не успява да му помогне. Тя чувства прилив на особени сили едва на помена му. За това Момера често разказва в своите интервюта.

Нататък животът й става още по-необичаен. Новата дарба първо изпробва на своя съпруг. След няколко случая името й бързо се разчува. Пред дома й започват да се образуват опашки. Но преди това има едно пътуване в Русия, където способностите й биват доказани експериментално.

В интервюто, което публикуваме, Момера сама разказва за ефекта, който е произвела. Руски научни среди проявяват интерес към нея и й устройват голяма обиколка из тогавашния СССР. Там, върху две групи доброволци, тя експериментално доказва способностите си. Интересен детайл е, че по време на посещението й се опитват да я отровят – привлякла е и вниманието на КГБ.

Тя е подложена на щателни изследвания от наши учени, от руски академици и професори. Разкарват я из секретни лаборатории, подлагат я на всевъзможни “опити”, както по отношение на диагностика и лечение, така и на редица други нейни способности. След аварията в Чернобил 17 пъти я водят из поразените с радиация райони на Украйна и Русия да въздейства и цери облъчените.

Вкарват я по стадионите на Одеса, Киев и Толиати да цери стотици хиляди на групови сеанси. Нататък и в България животът на Момера е наситен. Помага на стотици, хиляди хора. Диагностицира, насочва, съветва. Наричат я втора Ванга или нейна наследница.

Книга

Тя е издала две книги, автобиографични. В тях се разказва за работата й. От поместените снимки съдим за някои от именитите й пациенти, сред които са Марадона, емира на Дубай, Филип Киркоров, Аня Пенчева.

Основни предсказания и интервюта

Момера не е ясновидка и няма за цел да прави предсказания, но се е случвало да коментира обществената ситуация. Може би тя вижда държавата и народа така, както вижда и в телата на болните хора. В изказванията си критикува пороците и учи да бъдем по-добри. Преди време казва, че България ще се стабилизира около 2020 г. Сега редактира това си изказване, като обещава леко минаване през вируса ковид, ако станем по-добри и състрадателни.

Излекувани

Излекуваните са наистина много, от най-различни заболявания. В интервюто по-долу Момера разказва за някои интересни случаи. За такива ще чуете и във видео-интервютата.

Какво смята БГ Мама?

В най-големия форум мненията за Момера са разнообразни. Има положителни и не малко негативни. Някои потребители споделят, че са посещавали лечителката, но тя не им е помогнала. Или е помогнала частично. Мненията са разнообразни. Допълнете ги и вие в полето за коментари.

Телефон и контакти

• Стара Загора, улица “Княз Борис” 68.
• Работно време: Отваря в 09:00 ч.
• Телефон: (оказа се, че телефонът, който излиза в официалните бизнес страници на Гугъл, не е на Момера. Пишете ни ТУК!, ако знаете истински телефон!)

Приема понеделник, вторник, сряда и петък от 9 часа часа, а в четвъртък от 14. Има големи опашки, отидете по-рано и се пригответе да чакате много. 

ВАЖНО: Още за способностите на ясновидката имаме ТУК: Коя е Момера Пенчева?

Разказ от първо лице на Момера Пенчева

– Как стана така, че руснаците проявиха интерес към теб?

– Вероятно съдбата има пръст в тази работа, защото онова, което правих в Стара Загора, впечатли някои ръководители на много високо ниво и още тогава ми дадоха възможност да се проявя като лечител. Всъщност научния интерес първо дойде от учени от Военномедицинска академия в София. От тях почна всичко и после се “прехвърли” в Русия.

Първо грузинския хирург акад. Дадвани ме “вкара” в различни техни лечебни завадения, в които задно с една група лекари, които ме придружаваха, влизах по стаите на болните и без те да се намесват – поставях диагнози. Те само имаха за задача да “сверяват”, онова, което подавам за болните като информация. И тъй като имам и редица други способности, по това време в съзнанието ми все повече и повече се оформяше шанса да използвам пълноценно възможностите си да лекувам хората.

– Но ти си го правила и го правиш, имало ли е шанс да “развиеш” някое друго свое качество по-силно?

– Да, лекувах в Москва, в Толиати, в Санкт Петербург, в Рейкявик, в Ставропол, в Киев, в Марбела – Испания, в Истанбул и къде ли не…След аварията в Чернобил над 17 пъти съм била нагоре към Австроунгария. Лекувала съм деца с повредена щитовидна жлеза.

За първи път видях там тумор на човек по-голям от главата му. За първи път видях хора, опънати на дъски, които дишаха и се храниха през тръбички. Видях хора с мека костна система, видях хора с унищожена щитовидна жлеза. Била съм на границата на Украйна, Полша и Чехия – град Свалява.

Като ме “развеждаха” отначало из Русия, не зная защо, но ме вкараха в заводите за автомобили в Толиати. Порази ме мащабността на една поточна линия, на която не се виждаше края, около два километра беше дълга. И денонощно, непрекъснато, на тази поточна линия работят хора. Вкараха ме в техните лаборатории.

Докоснах се до екипа, които тогава създаваше някакво ново секретно гориво за автомобили. Бяха само млади хора. Казаха ми, че тези хора работят не по час и по дни, а само тогава, когато имат желание за това. Но мен ме вкарваха в техните лаборатории с единствената цел – да ориентирам способностите си не за лечението на хора, а по-скоро да кажа кой от проектите на съответните промишлени дизайни на автомобили е най-подходящ.

Придружаващите ме като че ли всячески се мъчеха да “изместят” лечителските ми способности в една друга плоскост, която ще бъде полезна не на човека за здравето му, а за други интереси. В цялата тази работа беше намесен и академик Казначеев – ръководител на Сибирската медицинска академия.

– Защо казваш, беше “намесен”?

– Тъй като преди да ме заведат в Толиати с мен беше направен следния експеримент. Стана точно тук, в моя кабинет в Стара Загора. На крака пристигна от Русия самият академик Казначеев със специален екип от руски учени. Имаше и българи. Обясниха ми, че в точно определен ден в руския град Толиати и в Сибирския медицински институт (тогава все още не бях ходила нито в Толиати, нито в този институт) в лаборатории ще има подготвени две големи групи (с по над 15 човека всяка).

Хората били специално подбрани, измежду които имало и обикновени и такива с медиумни способности и учени – изобщо от всякакъв вид. И тези хора точно в рамките на едно определено време ще “приемат” телепатично от мен “нещо,” което само аз ще знам какво е и как изглежда. Казаха, че за по-лесно трябва да се спра на предмети, които само аз ще зная кои са и как изглеждат. И по детайли трябва да “препредам” телепатично тази информация в “ефир”.

Аз не познавах хората, които трябваше да стоят по същото това време в един друг континент и мислено да “приемат” информацията. Не познавах и мястото, където щяха да са “крайните спирки” на тази информация. Но се съсредоточих и “видях” сградите, където трябваше да се приема тя. Описах ги. Те се шашнаха. Започнахме експеримента.

– И какви са заключенията?

– Съвпадението беше 92 процента. Сиреч, всеки от присъстващите, независимо от това дали има медиумни способности, или изобщо няма такива – е приел “изстреляната” информация. От тук започна и страхотно големия интерес към мен с много и впечатляващи предложения.

– И тогава те поканиха в Толиати?

– Да, точно така беше….И не само там. Последва и втори експеримент. С проф. Ромашко и д-р Миша Радутски в Киев. Влизаме в една зала с музика и ни подават разни безалкохолни питиета в едни малки чашчици, така, че ти веднага трябва “да ги ползваш”. Малки чашки с питиета, после бонбончета.

След това – подават ни на поднос чинийка със сладка в нея, но така, че ръката ти се докосва до чинийката, после прибират веднага чинийката и следва друго блюдо. А то какво било? Търсели са връзката между човека и предмета! Закодираната в предмета информация – искали са да разберат дали той е носител на информация или не.

– И носител ли е?

– Разбира се, че е носител. Аз обожавам антикварните магазини. По света, където и да ида, първо влизам в тях. Стояла съм с часове пред определена картина или предмет – получавам информация за притежателите му, за историята му. Но тогава в Киев, в тази зала са искали да разберат, дали ние улавяме нещо от тези предмети и как тяхната информация действа и на нас.

Казаха ни после, че около нас е работила много силна апаратура, която е засичала именно проявата на тази информация и нашите реакции, а също така и намесата на нашата енергия върху тези предмети.

– Впечатляващо “научно” пътуване?

– И още как! Там, обаче ни бяха изправили веднъж пред една много интелигентна, но скептична аудитория. Срещата беше с граждани. Но в един момент усетихме че започваме да се задушаваме, ако и всички срещу нас да бяха спокойни и аспирацията в залата да работеше перфектно. Невъзможно е да се диша, няма въздух, душим се!

Усещах как започвам да се засинявам и ме обхваща паника и в този момент ( все още не мога да си обясня това) обръщам поглед срещу трима млади мъже, които са седнали срещу нас, посочвам ги с ръка, изправям се и почти агонизирайки от задуха, с насочен показалец към тях – извиках: “Хипноза! Хипноза!” И насочих мисълта си да им “върна” хипнозата.

В този миг, като с нож все едно се отсече задухът и всичко спря! Поехме въздух! Ония с костюмите скочиха с поглед в обувките заврян. Те абсолютно знаят какво значи “ да върнеш хипноза. Обърнаха мигом гърбовете си и се изнизаха в тръс от залата.

– Това май не са били случайни хора, може да са били и от КГБ?

– Абсолютно! След това имах още много трудни моменти. В Русия се опитаха и да ме отровят. Казвам го за първи път в живота си! Стана в Санкт Петербург, макар че навсякъде ни пазиха черните барети от Одеса. Излизам от стаята си в хотела и виждам насреща си симпатична жена, подава ми едни захаросани малки пастички. Иска да се почерпя и да ги взема.

Никога не си позволявам така от непознати да взема, но нещо ми стана – посегнах и хапнах вкусотийката. Наложи се даже да се върна в стаята си и да оставя отворената кутия, за да не я обидя, а когато излязох в коридора – жената вече я нямаше. Но това тогава изобщо не ме впечатли, макар че за миг само оставих “армагана”, а коридора беше достатъчно дълъг, за да може да завие в пресечката му за това време. От хотела отидохме в един детски магазин, който беше да три-четири етажа.

С мен беше д-р Миша Радутски и добре, че беше той. В един миг, както нищо ми нямаше, изведнъж ми прилоша, магазинът ми се завъртя с краката нагоре. Омекнах! Миша знаеше, че не мога да приемам никакви лекарства, вероятно затова не ме откара и в болница, а ме смъкна долу и веднага по колите – в хотела. Дотътрят ме до стаята ми. Пълнят ваната с много гореща вода.

И макар, че и алкохол изобщо не мога да понасям – ми правят следния коктейл: Слагат сол до половината в една водна чаша и я допълват до горе с водка. Този наситен разтвор, в който солта почти не е възможно са се стопи напълно, трябва буквално да го изям. Отврат! Но го направих! Подейства като противоотрова. След 15 минути такова повръщане направих, че ми се обърнаха червата буквално. Дадоха ми да пия и много вода – два-три литра, която наново изповръщах. Вкараха ме и във ваната.

Същата вечер имах среща с много хора и мислех, че ще я проваля. Но този антидот подейства невероятно! Изправих се пред хората. А по едно време до мене Методи Губеров ми вика: “Става нещо с мен! Червата ми идват в устата! Не издържам. Лошо ми е!” Методи?! Грамаден мъж, планина! А то какво било? – Второ отравяне! Последва нещо страшно с кърваво разстройство за Методи.

Някой на излизане за срещата го пресрещнал по същия начин в коридора на хотела и усмихнато му подал малка бутилчица с нектар – запечатана. Той я отваря и пие. За малко и той да удари петалите. Докторите от придружаващия ни екип се чудеха как червата му не са се накъсали от тази отрова, която изследваха после от секретите.

Керка ХУБЕНОВА

Ето го краткото интервю на Сашо Диков с ясновидката Момера Пенчева:

А тук имаме само няколко секунди с незабравимия тъжен поглед на Момера Пенчева:

Първоначално публикувано на:28.03.2021 @ 11:26