С мартеницата си пожелаваме божествените и земните дела да вървят успоредно през годината и времето напред
Едни от най-характерните символи на древните ни български корени са мартеницата, кукерството и сурвакането, идващо от прабългарското и чувашкото „сур-хури”, означаващо „времето на зодиака”, командвано от северния елен Шегор.
Всички те ни отпращат към опазването на особено важната информация за предназначението на българския род и на българския ген.
Има различни, но взаимно допълващи се версии и хипотези за важността на тази българска мисия.
Една от най-интересните е тази на старозагорската контактьорка Йорданка Николова.
Нейната информация е изведена от прабългарска мандала, открита в главната църква в Плиска.
Царят-жрец, според нея, е стоял в центъра на шатра с 13 метра основа, покрит с наметалото на мандала, изработено от два цвята – белия на духа, на женското начало и червения на мъжа и на царската кръв.
Затова и усуканите цветове в бяло и червено на мартеницата символизират спецификата на българския ген, чиято конфигурация в 3-я, 5-я и 7-я ДНК-набор има необяснима светлинна верига, която не се среща при никой друг народ.
Тя е такава, за да може да записва историята на земята и на Космоса. И тъй като е енергийно вписана и в “библиотека на Акаша”/етерния компендиум с цялото познание и история/, тя е неунищожима. Тази светлинна верига носи особено силен пиетет към свободата и затова, всяко посегателство върху българското носи за посягащия възможност за развитие, за пречистване и обогатяване.
Така и малкото зло, сливайки се с голямото добро, се претопява и прераства в единение с Бога.
Докато отказващият се от това облагородяване, се саморазрушава. А тази ценна информация при случай на катаклизъм може да бъде възстановена, дори и ако на земята е останал само един българин.
Символиката на уникалното и единственото по рода си обредно закичване с мартеница пък е разчетена с помощта на ключа-модул от Християнската инсигния от художника-хералдик от Стара Загора Христо Танев.
Според него, чрез мартеницата се изразява твърдението, че божествените и земните дела вървят успоредно през годината и времето напред. Затова тя е повик и пожелание за мъдрост и любов.
Червеният цвят е свързан и със стария период /ерата на Рибите/, носител е на жертвата, на кръвта.
Това време бе свързано с мъжкото начало, с проявлението му в материята, с властта, парите, алчността. Затова е символ на монархията, на революцията, на капитала, на банковото дело, на финансовите империи, на Ватикана.
С него са свързани тайните и явни общества, програмиращи световните процеси. Но този период вече отмира и идва новата ера на Зеления Водолей, който е символ на духовен напредък. Известен е и като Българския Водолей, тъй като носи информация за специалното предназначение на българите в духовното съживление на човечеството.
Един от предвестниците за важността на зеления цвят беше папа Йоан Павел ІІ, който още в началото на 2000г. се появи със зелена тога. Преди него нито един папа не я е носил.
Любопитно е също, че още през 1947 г. при образуването на израелската държава евреите прескочиха зеления период и си сложиха син цвят на герба. Европейското знаме също е синьо. В българското знаме също има зелен цвят и той е символ на астралното поле на Словото, на неговата висша духовна еманация.
То е полето посредник, затова е в средата, между земното проявление на човека, обозначено с червен цвят и полето на божествения свят на Славата. Затова белият цвят е най-отгоре.
Цветът не е просто субективно възприятие и външен белег.
Той е и обективно качество в пряка връзка с невидимия свят. Цветът е въпрос на субстанция, проява на съществото. Той е една много важна реалност, валидна на всички равнища. С него се обозначава и съответното число, трептение, вибрация, чиято честота може да се установи и да влияе различно.
Приема се, че трите основни цвята са червено, бяло и синьо. Червеното е Божията любов, бялото е Божията истина, защото съдържа всички останали цветове. Синьото пък е отражение на истината, въплътена в човешкия разум.
Бялото означава мъдростта на най-извисените ангели, които всекидневно съзерцават Божественото.
А зеленото, което е съчетание между синьото и жълтото, означава действените любов и истина. Синият поток действа на метафизично равнище, докато зеленият действа на земно ниво. Затова на нашата планета преобладава зеленият цвят.
Истината, дошла от Бога, е бяла, но приема различни отсенки, според духовните качества на ангела или духа, който я получава, сочи езотеричната наука за символите. Когато даден цвят се доближава до червеното, той определя доброто, идващо от любовта, а когато се доближава до бялото, означава истината, принадлежаща на вярата.
Зеленият цвят пък при египтяните е бил символ на надеждата за безсмъртие.
Като сбор от синьото /вечността/ и жълтото /откритата светлина/, за еврейските кабалисти зеленото било символ на красотата. Зеленото е могъществото и енергията на земното равнище. А белият цвят, който е сбор от всички цветове, е символ на чистотата, справедливостта, непорочността, невинността, щастието, светлината.
Бялото с динамичен блясък е за света на Славата, за небесния свят. Знаем от Библията, че пророците виждат Бога, облечен в белоснежно наметало. Христос също е описан в Богоявлението по подобен начин и дава бяло камъче на онзи, който победи и върху него обещава да напише ново име. В древността с бяло камъче отбелязвали щастливите дни.
Всички основни богове също са изобразявани в бели одежди.
В бяло се обличали и техните първожреци. Интересно е, че при много народи белият цвят е погребален и траурните им дрехи също са бели, което крие особена мъдрост за свързаността на световете.
Интересно е също, че у черните народи демоните са бели, а при белите народи демоните са черни.
Емблемата на Светата Троица също съдържа основните цветове – червено, бяло, синьо.
Бялото е неизразимият Отец, синьото е Синът – откровениета и истина, а червеното е Светият дух – проявената любов.
В мартеницата, освен белия и червения цвят, много често се срещат и зеленият, синият и жълтият.
Лияна Фероли
Прочетете първо книгата на госпожа Йорданка Николова и сами ще разберете разликата. Тук написаното е вярно по принцип но е написано с много чужди нам термини, смисъла и значението на които не ни е присъщ и като така не ни позволява да отключи нашето мислене за правилното възприятие. Но какво да се прави не от вчера много дописници се опитват да изглеждат оригинални като казват много прости неща с куп сложни и не разбираеми за хората думи.
Ей, “мен” като не ти харесва, недей да четеш, ама не пиши глупости “БЕ”, менче
Спрете да пишете глупости бе!!!
Мартениците са тракийски символи на Великата Богиня-Майка и Бога.