Паметта на великомъченика Димитрий Солунски почита християнският свят на 26 октомври
Димитровден е сред най-тачените празници в календара. Светецът, в чието име ще се извършат църковните служби през този ден, живял в трети век и бил управител на Солун. Възхвалявал християнската вяра, което му навлякло гнева на императора-езичник Галерий. Негови хора хвърлили Димитрий в тъмница и по-късно прекъснали земния му живот, като го намушкали с копие. Свети Димитър е тачен като покровител на Солун, а в иконографията го показват като светец-воин на червен кон.
В народния календар Димитровден е белег за началото на зимния сезон.
Това е празник-огледало на Гергьовден, който пък се счита за най-големия пролетен празник след Пасха. В представите на дедите ни светците Георги и Димитър са братя-близнаци.
Свети Димитър е все пак по-големият от двамата: покякога го наричат „стария светец” и „дядо Димитър”: докато язди червения си кон, от побелялата му брада се сипят първите снежинки.
Ако в дните около Димитровден вали дъжд, така ще е и по Гергьовден, уверява народното гадаене.
По Димитровден се прибират всички инструменти, рала и плугове и се оставя земата да почива до пролетта. Пак до този ден всяка къща трябва да си е осигурила дървата за огрев и стопаните да са ги подредили на сухо.
Зимата ще е сурова, ако добитъкът на връщане от паша е неспокоен, реве и бърза да влезе в кошарата или обора.
Ако срещу Димитровден луната е пълна – пълни с мед ще са и кошерите.
Трапезата на Димитровден задължително включва яхния от петел и сладка пита с ябълки.
По Димитровден чорбаджиите се разплащат с ратаите си, а те се черпят в кръчмата.
Чудеса.net