Българската майка юнашка възпитава 40-годишни деца!

===КОЙ Е ТОЙ===

Николай Стойнов е издател на здравни вестници и собственик на рекламна агенция “Планик-2000”. Има две висши образования – по българска филология и международни икономически отношения. Експерт-оценител на предмети на изкуството. Журналист с дългогодишна практика в най-тиражните вестници – “24 часа”, “Марица”, “Шоу”, “Лекар”.

– Как така стана наложително да се говори за българските майки?

– В медийното пространство и като дневен ред на обществото много често се налага темата за жени, които са недоволни от семейството си и от мъжете до себе си, че не могат да осъществят намеренията си във връзка с възпитанието на децата и създаването на добро семейство. Тези тенденции получиха пробив и в законодателството, където наскоро се прие, че един мъж не може да получи развод, ако жена му е бременна и преди детето да навърши една годинка. Това разбира се е добро, но то е белег за процеси, които се реализират в обществото ни, дават своите резултати.

– Какво е характерно за тези процеси?

– Те обикновено са предизвикани от група еманципирани жени, недоволни от статуквото в обществото. За тях е характерно, че те целят разделението на това общество – на полове, на интелигентни и неинтелигентни, на отговорни и безотговорни и т. н. Всички писания и предавания по тази тема търсят

как да разделят хората,

а не да се задълбочат и да търсят проблема и да го разрешават. Сякаш целта е спорът да бъде горещ, а не той да доведе до решение и изход.

– Добре. В какво се състои проблемът?

– Все по-често се забелязва конфликт на интереси между жените, които гледат деца, и мъжете, които са им ги направили. Надава се неистов вой, че жените често са изоставяни в най-решителния момент от живота им. За съжаление тезата, която трябва да защитим не е в полза на жените, а точно обратното. Тя е резултат тъкмо на това статукво, което е в пълен разрез с европейските традиции. А именно, че Българската майка юнашка е

най-големият враг на своите синове.

Тя е виновна за техните нещастия и за нещастията на други жени в последващ период. Това създава проблеми и в цялото общество.

– Как става така?

– Обикновено когато Българската майка юнашка роди мъжка рожба, цялото внимание на фамилията се съсредоточава върху момчето. И вместо да го оставят само да се справя с проблемите, да се научи да ги решава, Българската майка юнашка и Българската баба юнашка започват да го заместват във всички усилия. Обличат го до 16-18-годишна възраст, не го оставят да си намаже една филия само, оправят му леглото, бършат му. . . Те му спестяват всички възможни отговорности вкъщи. Мъжката рожба на практика не отговаря за нищо. Всичко това се прави заради оправданието, че не е мъжка работа детето да се научи да си пере чорапите, да си намаже филията и да прави каквото и да било.

– И какво се получава в резултат?

– Така става, че към 15-16-годишна възраст Българската майка юнашка е създала едно абсолютно лайно, което не може да гледа себе си и останалите, свикнало е всички да му прислужват, а то само да консумира. Българите продължават да бъдат деца и до 30, до 40, до 50 години. По същия безотговорен начин те се отнасят и към жените, за които се женят: искат от тях

да ги перат, да им бършат задника,

да им дават пари всеки ден – за кафе, цигари и една ракия. Общо взето всичко, което има за вършене, е добре да се върши от съпругата.

– И когато тя роди. . .

– Цикълът се затваря. Съпругата на този търтей ражда мъжко отроче и започва по същия начин да създава същия лентяй в обществото, под предлог че се е мъчила достатъчно и поне детето да си отживее. Така тя репродуцира модела – поколение след поколение в България да крепнат само мъже-лентяи и за това е виновна единствено Българската майка юнашка. Нещо повече! Майките възпитават децата си в това, което най-много мразят у мъжете си, защото приемат, че след като мъжете са ги работили по този начин, значи това е нормално!

– А по какво се различава българската майка от албанската майка или съветската майка, да попитаме?

– Майките в другите страни независимо че раждат мъжки рожби, започват да изискват от тях от крехка възраст и да следят дали наистина малките вършат това, което се иска от тях. Така се формират хора, които могат да носят отговорности: към родителите, приятелите, съпругата и накрая – към обществото. Пропуснахме да кажем, че в цели български села, предимно в подножието на Средна гора, имаме един интересен феномен. Тъй като Българската майка юнашка е склонна да се грижи за своите синове като за пеленачета, ако ще те да са навършили и 50 години, имаме много

случаи на самоубийство на такива българи,

които на дърти години са останали без майка. Те се самоубиват, защото буквално няма кой да се грижи за тях! Това е българският модел: На 60 години Българската майка юнашка е майка на 40-годишни деца! Това е значително различно от, да кажем, американския модел, където на 18-19 години децата трябва да се отделят от семейството, да се борят и да се справят с живота. Българският модел е синът, дори и да се ожени, пак да отиде при Българската майка юнашка. И така за него остава единствено героизмът в мирно време – да се напие в кръчмата и да изхарчи заплатата на жена си и пенсията на майка си. А може да даде техните пари и за проститутка! От което ще бъде още по-горд. . .

– А на мъжете няма ли да вменим поне мъничко вина?

– Мъжете не са виновни. Те са така възпитани. А никой не бяга от хубавото.

– Според вас къде крие корените си този процес?

– Той се корени в 40-те и 50-те години на миналия век, когато изчезват многодетните семейства. А в България майката е примитив и не може сама да си обясни нещата, да търси решение. . . За нея основната роля е да се омъжи за милионер, който да осигури безоблачно бъдеще за лайното, което тя ще роди. Ценността е това – да е богат!

Интервю на Георги КАЛЕНДЕРОВ