Чудеса.net
Какво се прави на Велики четвъртък. Какви традиции се спазват? Какво е маслосвет и къде се прави? Картички за празника
Още в текста: ♠ Само ден за боядисване на яйца ли е? ♠ Поверия. Гробища. Пране, къпане и миене.
♠ Общение с Бог; ♠ Молитви; ♠ Молитва за прошка; ♠ Изповед; ♠ Изчистване на дома; ♠ Подрязване на косите; ♠ Наричане на новородени; ♠ Боядисване на яйца; ♠ Богослужение; ♠ Разпус; ♠ Роден на Велики четвъртък; ♠ Разрешени храни (трапеза); ♠ Тайната вечеря; ♠ Богослужение, литургия; ♠ Пожелания; ♠ Кой има имен ден? ♠ Евангелията за празника; ♠ “Минаване под масата”; ♠ Родени и починали на Велики четвъртък;
Доброта, любов и чудеса!
Покривка бяла, свещи,
Аромат на козунак.
Червено вино в тънки чаши.
Разноцветни яйца
И усмивки на светли лица.
Честит празник!
Доброта, любов и чудеса!
Христос Воскресе!
Седмицата преди Великден е изпълнена с ритуални действия, които подновяват свързаността на човека с Христовото съзнание и ценностите, които то внася в обикновения живот. Днешният човек обаче отдавна е прекъснал връзката си със стародавните традиции, много от религиозните обреди и внушения днес са неразбираеми и се прилагат механично.
След десетилетия омаловажаване на религията, сега много от нас следват външните прояви на празника – боядисват яйца и ходят на служба, без да имат възможността да вникнат в дълбочината на огромното поле от възможности, които се отварят в тези свещени дни. Други, помнейки частично вярванията на своите предци, измислят нови ритуали, смесвайки християнство, езичество и нови течения.
ВАЖНО: Погледнете нашия задължителен материал ТУК: Наръчник за боядисване на яйца с над 30 лесни и оригинални идеи!
Назряла е необходимост от съвременни практики и преосмисляне на Христовото Възкресение през ценностите на човека от 21-вия век. Да се направи връзка между евангелските събития и съвремието е не само възможно, но и естествено, заради непреходния характер на ценностите.
Страстната седмица
Седем дни преди Възкресение символично преживяваме последните дни на Исус, ставайки съпричастни с мъките му и възприемайки неговите уроци и повели. Всички дни са наречени Велики, защото носят специални послания. През първия Христос изгонил търговците от храма, на следващия приканил хората да бъдат усърдни и да развиват своите таланти.
Поучил ги да творят добро чрез дар от сърце и отделяне от насъщния, а не чрез раздаване на излишък. На третия ден една грешница прахосала цял литър скъпоструващо миро, бързайки да помаже Исус. Според някои именно това „прахосничество“ е провокирало Юда към предателството.
Христос обаче има друго послание: че е необходимо да се отдаваме на Господа напълно, без остатък, без да скъпим сили и средства. Така стигаме до Велики четвъртък, ден за пречистване. Руснаците дори го наричат Чистият четвъртък, за да подчертаят времето за пълно обновяване на тялото и душата, отвътре и отвън. В петък се е случило разпъването и смъртта на Исус.
Тогава вярващите отиват на църква и преминават пълзешком под символичния покров на покойника – плащеницата. Това е така нареченото “минаване под масата”. Велика събота е време за последни приготовления за големия празник: Възкресението на Божия син – Великден. (Имаме супер интересна лекция на Рудолф Щайнер ТУК: За Великден. Защо никой не ни обяснява причините този празник да е на различна дата всяка година?)
Велики четвъртък за модерни хора
От дните през Страстната седмица най-вълнуващи и наситени с традиции са Велики четвъртък и самото Христово Възкресение. Според Евангелието, четвъртъкът преди разпъването на Божия син е белязан от четири важни събития: Исус умива краката на учениците си, провежда Тайната вечеря и установява Светите тайнства, говори за усърдната молитва към Господа, а накрая се случва предателството на Юда.
Едно от основополагащите евангелски събития е Тайната вечеря. Същата нощ Исус умил краката на всеки от своите ученици, предавайки им най-ценния урок – за смирението. Какво е смирение?
Във всеки случай не е покорство, не е омаловажаване на собствената личност, не е принизяване и поставяне на по-ниско ниво от другите. Смирението – както посочва и самата дума, е влизане в състояние на мир, разбирателство със себе си. Въвеждане на собствената душа в спокойствие и хармония, в един абсолютен баланс с всичко наоколо.
Много духовни учители казват, че изворът на щастието е в самия човек. Само в своята същност можем да намерим причини за радост. Защото ако нашето щастие и покой зависят от външни обстоятелства, от заобикалящите ни, с всичките им мъки, болки и проблеми, естествено няма как да постигнем пълен вътрешен покой. Защото светът навън ври и кипи. Светът вътре в нас е такъв, какъвто ние сами го изградим. Колкото и да звучи просто, вероятно това е сред най-сложните уроци, които човек научава през земното си въплъщение.
Противодействащата сила е егото. Егото, което ни помага да вършим ежедневните си задачи, да обгрижваме нуждите на тялото си, да взаимодействаме с другите хора. Егото е необходимост, без която животът е невъзможен. Но пак то – егото, ни пречи да въведем в себе си хармония и спокойствие. То ни провокира да се състезаваме, да успяваме, да бъдем над, повече и по-добри от другите, то е анти-спокойствие, една вечна борба за място под слънцето.
Смирението е пътят, начинът да се постави юзда на егото и да се постигне чистото радостно съществуване, за което всеки човек – осъзнато или не, мечтае. Та, какво е смирение? Това е живот в мир и помирение с всички, включително със себе си. Да не укоряваш, да не съдиш, да прощаваш, разбирайки дълбочината на всичко, което се случва.
Да не изискваш перфектност, да не заклеймяваш заради грешките, които са част от човешкия път. Човек придобива познания и опит чрез грешките си и всеки – грешниците в библейски смисъл, са всъщност ученици, които чрез преживяванията си придобиват опит и се приближават към истинските ценности.
Като Божие чедо, всеки човек е частица от Бог, във всеки човек – куц, грозен, болен, изпаднал до дъното на обществената скала, у всеки, когото наричаме лош, лъжец, предател и т.н., съществува частица от Бог. Всеки, колкото и да не ни допада, е дело на Бог.
Ние не сме лоши по принцип, ние се учим чрез лошите си постъпки. В този смисъл, ценността на всеки човек – включително собствената ни личност, е несъмнена, а признаването на това се нарича смирение. Учителят Петър Дънов казва, че смирението е път към Бога. И е така, защото виждайки Божието присъствие в едно дишащо същество, ние разпознаваме още едно от хилядите лица и проявления на Бог.
Как да претворим смирението в един обикновен човешки ден? Това можем да направим ритуално на Велики четвъртък, повтаряйки прочутото „прекланяне“ на Исус пред неговите ученици, символично закодирано в умиването на краката им.
Днес ние няма да мием крака, нито да се прекланяме пред другите, а ще направим нещо още по-трудно – ще се преклоним пред самите себе си и ще въдворим мир във вътрешното си пространство.
Медитация за вътрешен мир (смирение)
В ранното утро на Велики четвъртък, може би още в леглото, отделяме няколко тихи минути за една кратка, но много важна медитация, чрез която ще възстановим връзката си със собствената си душа. В забързаното ежедневие, в множеството конфликти, сблъсъци и проблеми всяка минута губим по частица от себе си – тоест потапяме се във външната страна на нещата, изпускайки дълбокия им смисъл.
ВАЖНО: Ако темата не ви е много близка, погледнете ТОВА: Техники за медитация, ако сте начинаещи!
Връзката с висшите ни аспекти – Душата, Висшият Аз, Монадата и Източникът на всичко, което е, се възстановява автоматично. Темата за медитацията продължава по-долу
Това е най-благоприятният момент да отправим своята молитва в празничния ден.
Молитва на Велики четвъртък
Много хора, без значение колко са религиозни, имат вътрешна потребност да се обърнат към небесата и да отправят молитва. Импулсът често идва спонтанно, неговият източник е вътре в нас или „горе“, което е едно и също. Това, което в болшинството случаи се явява като пречка, е дълбоко вкорененото ни убеждение, че ни трябва определен текст, който да се чете или наизусти.
Всъщност всяко искрено послание, което идва от сърцето, е молитва. Утринта на Велики четвъртък е прекрасно време да се обърнем към Христос и да му споделим всичките си съкровени мисли и желания. Ако все пак ви е нужен текст, ето някои прекрасни мисли, които можем да отправим към Бог.
Ела в сърцето ми, Господи, и ме освети с твоята светлина и любов!
Изпълни душата ми, Господи, и ме осени с твоята мъдрост!
Изпълни ме с твоето спокойствие, Господи, и подкрепи вярата ми!
Аз съм твое дете, Господи, позволи ми да го чувствам във всеки мой миг!
Подкрепи ръката ми, изчисти ума ми и ме изпълни с чисти помисли!
Аз те следвам! Върви пред мен и ми показвай верния път!
Отваряй вратите пред мен!
Господи, отвори сърцето ми за твоята светлина!
Отвори сърцата на всичките ми близки, за да усетят твоята любов!
Закриляй ни, бъди винаги до нас!
Да се свети името ти! Нека да бъде волята ти! Амин!
В друга молитва може да споделим с Бог своите желания. Това е своеобразно фиксиране на нашите намерения за бъдещето. Подобна молитва има огромна сила, тъй като и подсъзнателният ум приема намеренията ни като команди, като заповеди, които следва да бъдат реализирани в материалния свят. Затова е добре предварително да помислим над стремежите си.
Задължителното условие е всичко, което желаем, да бъде за доброто и благото на абсолютно всички. Не е възможно да бъдем щастливи, отнемайки щастието на други. Молитвата е мощно средство и към нея би следвало да се обръщаме разумно и осъзнато.
Господи, бъди източник на моите блага! Моля те, дай ми силата да изградя живота, който желая. Нека даровете ти донесат изобилие в моите дни. Дай ми любов и прекрасни взаимоотношения с всички хора. Помогни ми да виждам лицето ти във всеки човек.
Нека любовта влезе в живота ми и да чувствам радост във всеки свой ден. Дай ми светлина, дай ми вяра, дай ми мир и спокойствие! Нека бъде волята ти, Господи! Амин!
Молитва за прошка
Поставям се в ръцете на Твоето милосърдие, Боже мой. Ти се лекарят на моята душа и тяло, на моите чувства и думи, ти си мой съвет и промисъл! Моля те, води всички мои действия и всяко движение на тялото ми. Помогни ми да уча уроците си в грешки и опитност, в трудни моменти.
Приемам изпитанията ти, Господи, подкрепи ме да се поуча от тях. Избави ме от отклоненията и ме поддържай да остана на Пътя към теб. Осъзнавам и признавам всички мои грешки. Помогни ми да си простя и да постигна мир със себе си. Води ме към извора на твоята мъдрост и милосърдие. Амин!
Изповед пред Бога
Изповядвам се пред тебе, Господи, мой отец и закрилник. Прости ми и ми помогни и аз да си простя за всички грехове. Прости ми лъжите и осъждането, критиката към ближния, неприемането, отхвърлянето, хулите и лошите думи. Прости ми, че се карам с груб тон на децата и затова, че ги наказвам за провиненията им. Прости ми завистта към богатите, високомерието към бедните и пренебрегването на нуждаещите се. Прости ми леността, лакомията, мързела и прекаленото усърдие.
Прости ми всички мигове, в които бях заслепен от лоши чувства и не видях слънцето, цветята и птиците, че не забелязах добрите хора. Прости ми, че отблъснах протегнатата с добро ръка и че не подадох ръка на тези, които имаха нужда. Прости ми, че бях погълнат от себе си и не виждах другите край мен. Прости ми и затова, че пренебрегвах себе си и забравях своите нужди. Помогни ми оттук нататък да осъзнавам твоята ръка и промисъл във всичко, което се случва около мен. Бъди мой водач и закрилник! Амин!
Молитвите може да се произнасят на ум, но най-силни са, когато са изричани с глас. Според някои, молитвата е като код с определени звукови вибрации, които се разпространяват в ефира. Когато са изречени с истинско чувство и са заредени с личното намерение, думите задействат този код.
Той незабавно се отпечатва във фините светове и води до резултат – молитвата е била „чута“. Според други, човек сам избира по какъв път да върви и какви дела да извършва. Молитвата е израз на свободната му воля, тя „подпечатва“ зададеното намерение и то вече е задействано към изпълнение.
Ритуали за освобождаване от негативи
Велики четвъртък е изпълнен с красота!
Почистете душите и лицата си
от грехове и суета!
Посрещането на Великден в чистота – не само материална (дом, тяло, вещи), но и духовна, е много важна част от всички ритуали преди празника.
Ритуално почистване
Почти през цялата Страстна седмица е забранена домакинската работа. Това е така, тъй като християните отдават мислите си на посланията и символите от последните дни от живота на Христа. Велики четвъртък обаче е отреден за пълно почистване – на дома, тялото и душата. В този смисъл някои домашни дейности са разрешени, но не всички.
В този ден се почиства домът, приготвят се яйцата, замесват се козунаците, но с това се изчерпват така наречените „допустими“ дела. Народната традиция е изработила сложна система от вярвания и предупреждения, които да предпазват незнаещите от действия, които са неподходящи за този ден. Тези сентенции са се предавали като закони през поколенията, дори с риск да се откъснат от първоначалното си обяснение.
Така например чистенето е не само разрешено, но дори и задължително, но жените не бива да перат. Според една народна сентенция, ако жената пере на Велики четвъртък, както и ако простира пране, ще предизвика ураганни ветрове, дъжд и градушка.
За някогашната земеделска България природните бедствия са били най-голямата опасност, защото унищожената реколта е била равнозначна на гладна смърт. По тази причина са били изработени и редица други забрани: да не се обработват нивите и градините, да не се впряга за работа добитъка, да не се извършват различни ремонтни работи и поправки, а жените да не използват „свободното време“ за своя си работа като шиене и плетене.
Вярвало се е, че четвъртият по ред ден от Страстната седмица е време за цялостно почистване.
На Велики четвъртък е добре да изхвърлим от живота и ума си всички обиди и негативни чувства, които сме натрупали към околните и към себе си. Това кореспондира с определено евангелско събитие. Както знаем Юда излиза по-рано от Тайната вечеря, за да доведе войниците, които ще арестуват Исус. Историята на предателството е известна, както и фактът, че Христос му прощава за стореното. Но това не е било достатъчно условие, за да бъде опростен предателят.
Причината е много проста – сам Юда не е успял да прости на себе си за стореното. Така, сред многопосочните уроци в тази история, стои и важната повеля човек да съумява да прощава и на другите хора, добри или лоши, и на себе си. Пренасяйки този завет в днешния си ден, на Велики четвъртък можем да направим ритуално изчистване от негативите, които сме натрупали. Негативи, насочени към всеки около нас и най-много към самите нас.
Изчистване на дома
В четвъртък от Страстната седмица е разрешено и задължително да се почисти домът. Самото почистване е ритуално действие, чрез което от една страна се премахва всичко минало и от друга – се отваря възможност за нови хубави събития в бъдещето.
На следващия ден чистенето пак ще е забранено изцяло, „за да не се засипят с отпадъци очите на лежащия в гроба Христа“, затова Велики четвъртък е моментът. Докато чистим, наричаме за добро. Съставете магически формули по свой вкус, като включите нещата, които за вас са важни и приоритетни. Ето някои наричания:
Нека домът ми заблести от чистота, а в очите да блести щастие и доброта!
Измитам злото през вратата, изпращам злото отвъд планината!
Нека водата отмие болното, старото и излишното!
Нека домът ми заблести от чистота!
Както домът ми блести от чистота,
Така да се радва безмерно и моята душа!
Почистване с виолетов пламък
Почистването на дома е както буквално действие с прахосмукачка (но не метла!!!) и вода, така и енергийно действие, което се осъществява с божествени енергии. Една от силните и действени енергии е Виолетовият пламък на Сен Жермен.
Той има свойството да пречиства и отстранява всички негативни натрупвания в помещенията. Ежедневните действия, посещенията, отношенията, кавгите и обсъждането на проблеми оставят своите отпечатъци в стаите, в които живеем. Най-затлачени с негативни отпечатъци са общите помещения – кухнята и хола.
Това е като правило, но ако някои съпрузи имат навика да „оправят“ проблемите помежду си насаме в спалнята, очевидно и там трябва да се почисти съвсем щателно от събралите се остатъци. Затова е добре, без да се мисли къде може да има и къде не негативна енергия, да се почисти целият дом. Започва се от най-отдалечения край спрямо входната врата. По правило това са спалните помещения. Мислено се изпълва стаята с виолетов пламък.
Представяме си как той се разпространява по всички стени, по тавана и пода и как постепенно запълва целия обем. Изразяваме намерение помещението да бъде почистено. Преминаваме към следващата стая. Обръщаме специално внимание на общите помещения, не пропускаме банята и тоалетната, също и коридора. По този начин вървим към пътната врата.
Накрая изпълваме целия коридор с виолетов огън, отваряме вратата и извеждаме енергията на стълбищната площадка. Когато затворим отново вратата, си представяме как домът ни изцяло е изпълнен с виолетова енергия, която „изяжда“ всичко, което би могло да ни пречи за щастливо и мирно съжителство. След като сме извършили това, минаваме отново по същия път и си представяме как изпълваме помещенията с любов и разбирателство. Представяме си енергията на любовта като светлина, която облива всичко и осветява всяко тъмно кътче.
Някога е съществувал обичай да се запали църковна свещ и с нея да се обходи дома, като се правят кръстни знаци по всички стени, тавани и подове. Вярвало се е, че с това обредно действие се изпъждат всякакви нечисти сили. Църковни свещи се поставяли в ръцете на тежко болни, защото се е смятало, че те имат целебна сила.
На Велики четвъртък трябва да се избавим от вехториите и редица ненужни вещи, за да освободим място за нови, прекрасни неща, които ще влязат в дома и живота ни.
Изберете вещи, които не сте използвали през последната година и очевидно нямате намерение да използвате, и ги изхвърлете без капка жал. Вехториите и „боклуците“ от живота ви не бива да се дават на други хора, дори и да подозирате, че те биха им били от полза. Може би чисто суеверно убеждение е, че ако дарим на някого своите ненужни вещи, благополучието и паричното изобилие ще избягат от нас.
Едно старо поверие казва, че на Велики четвъртък не се изкарва нищо от къщата. Не се дава заем – нито пари, нито вещи. Не бива да се прави услуга дори с домакински прибори и продукти, макар че в близкото минало беше обичайно съседите да отскачат един до друг за чаша брашно или захар. Това вече е минало и все по-малко хора биха изпаднали в подобно положение, но при подобен случай си спомнете, че не е на добро.
Подрязване на косите
Възрастните хора съветват родителите да подстрижат за първи път косите на детето си точно през Страстната седмица, препоръчително – в четвъртък. На Велики четвъртък се подстригват всички малчугани, които са навършили годинка във времето от предходния Великден. Младите момичета също скъсяват косите си на такъв ден, за да растат те дълги и гъсти.
На отделни места съществува вярването, че трябва да се отреже мъничко от козинката на домашните животни и любимци, за да бъдат те здрави и в добро състояние през следващите 12 месеца. Специални грижи са предписани от традициите и за новородените.
Наричане на новородените деца
Свещените дни преди Великден се използват за ритуални действия, свързани с наричането на новородено и обезпечаване бъдещото му благополучие. Когато детето се ражда, някога се е „накъсметявало“ за дълъг и щастлив живот. При тайнството се пожелава на малчугана вяра в доброто, сила, радост, всички блага.
Според Евангелието, на Тайната вечеря е установено тайнството на Светото причастие. Исус разчупил хляб и дал на апостолите, както и по глътка вино. Оттогава вярващите приемат хляб и вино, които символизират тялото Христово и кръвта на Спасителя.
Светото причастие в този ден
ни дарява Господа Исус Христа,
за да носи светото Възкресение
радост без сълзи, живот без тъга!
Великденската традиция се свързва с два символа – козунакът като вид обреден хляб и вапцаните в червено яйца. Първият възможен ден за багрене на яйцата е Велики четвъртък.
Боядисване на яйца
Макар и да изглежда обикновена домакинска работа, боядисването на великденските яйца също е обред, в който се кодират намерения за добро и бъдещо благополучие. Затова се обръща голямо внимание на обстановката и настройката, с която ще се пристъпи към това, както към всяко тайнство. Обстановката у дома е необходимо да бъде мирна, спокойна, без излишно бързане и напрежение.
Атмосферата се изпълва с радост и в умовете се държат само чисти и светли мисли. Стара традиция е яйцата да се боядисват от най-възрастната жена в дома, но в днешно време е много по-ценно и стойностно в този процес да се привлекат всички членове на семейството.
Боядисването може да се съпровожда с разговор за целите на семейството, какво искат да получат и постигнат, какви планове и намерения имат за следващата година. Знаем, че първото яйце задължително се пуска в червената боя, и след като изсъхне, с него се изписва кръст върху детските челца – за здраве и успехи. Следващите яйца може да отразяват въображението на участниците в процеса, да бъдат шарени, весели, украсени по всякакви разнообразни начини. Повече идеи за багрене и шарене на великденските яйца прочетете тук:
Богослужението на Велики четвъртък
Тази година (2016-а) Велики четвъртък е на 28 април. Обичайно през този ден в православните храмове се извършват богослужби и моления. Предпасхалните богослужения са Утреня, Василиева света литургия и общ маслосвет. Утренята за Велики петък се отслужва предходната вечер. Тогава се четат Дванайсетте евангелия – тоест откъси от Евангелието, които свидетелстват за последните страдания на Исус.
Обикновено Негово Светейшество Българският патриарх оглавява в София така нареченото Вечерно Последование на 12-те евангелия. По време на сутрешната литургия се причастяват вярващите. После следва общият маслосвет.
Тогава духовници и вярващи се обединяват в молитва и се обръщат към Христос със смирение, вяра и надежда. Молитвата е Спасителят да излекува нашите душевни, духовни и физически болки, недъзи и немощи, да ни даде утешение и спасение.
Вечерта се четат избрани текстове от Дванайсетте евангелия. По традиция множество богомолци изпълват храма, за да уважат с присъствието си четенето на текстовете, които са запазили свидетелства за последните страдания на Божия син. Божественото слово изпълва сърцата с благост и добро, възвисява ни над земните грижи и проблеми и ни пропива с усещането, че сме деца на Бога, духовни същества със земна опитност, а не хора с духовни стремежи.
Вечерта при службата в храмовете отекват последните думи на Христос. Пресъздава се полагането на кръста върху плещите му и отнасянето до Голгота. Казват, че тази Христовата жертва е необяснима, защото тя надхвърля всички мерки са сравнение в този свят. Но тя активира в сърцата на вярващите един силен отклик на Божията любов и пламенна вяра, пречиства душите и мислите и провокира за живот в благост и добри дела.
След изчитането на евангелските текстове, служителят благославя присъстващите в храма, а вярващите остават, за да продължат да се покланят пред Христовия кръст и да се молят в създадената свята и въздигаща душата атмосфера.
При отслужването на маслосвета вярващите, които имат желание, се помазват с елей за здраве. Поначало Светото тайнство е предназначено за хората с тежки болести. Чрез маслосвета те получават Божия благодат – да бъдат излекувани страданията им, било то душевни или телесни.
По време на службата свещениците се молят за изцеление. Вярва се, че молитвата, отправена в този момент, както и помазването, съчетани с вярата на служещите и на болния, ще донесе желаното изцеление и въздигане. Помазването се извършва седемкратно. Четат се по седем откъса от Апостола и от Евангелието.
По този начин към болния се привлича Божията милост и благодат, която лекува и дава прошка за невидимите причини за болестта и за успокоение. На Велики четвъртък маслосвет се отслужва за всички вярващи, които просят Божията помощ. Тайнството се задейства с вярата и резултатите от него пак зависят от вярата на търсещия помощ.
Понякога след маслосвет болните се излекуват напълно, а други получават само временно подобрение. Ако стане така, че не получат трайно и цялостно лечение, вярващите трябва да знаят, че имат Божията подкрепа в по-нататъшното понасяне на своето страдание.
Проповеди и слово на Велики четвъртък
В проповедите на Велики четвъртък свещениците връщат вярващите към евангелските събития, предавайки посланията им и проповядвайки Христовите добродетели и ценности.
Разказва се за Тайната вечеря, която се нарича така, защото на нея се основава великото тайнство на причастието, което позволява на човека да се съедини и приобщи към Бога. Проповядващите разкриват замисъла на Божествената Троица и на божественото въплъщение на Христа.
Обяснява се, че приемането на кръщението и посещението в църква, както и изповедите са начини за общение с Христос – един дар, който ни включва в добродетелите на христовото съзнание. По време на проповедта други свещеници се спират на умиването на нозете и на дълбокия смисъл, който носи то.
Разкрива се необходимостта от душевна чистота, умиване на всички волни и неволни грешки, преди да се встъпи в общение. Вярващите се поучават как да освободят сърцата си от грубите страсти на ежедневието, най-честите сред които са любов към материалното и любов към себе си в прекомерна степен, която води до пълно заслепение.
Човекът е слаб. Самият апостол Петър се е клел във вярност пред Исус, но е проявил малодушието да се отвърне от него. Подобни опасности дебнат всеки вярващ, колкото и да са чисти намеренията му.
Подложени сме на подобна опасност, тъй като дълбоко в нас се спотайват несъзнавани сенки, неизживени страсти, малки предатели в дълбините ни, които ни пречат да се издигнем до чистотата на Христа. Но има средство, което винаги приобщава човека с Бога, колкото и да е грешил – и това е любовта.
И всички служби, слова, тайнства и обреди ни учат на любов по хиляди начини, но винаги и само любов – към себе си, към близките ни, към хора и животни, към природата. Любовта е мир със света, постигане на пълната хармония, без противопоставяне и страдания.
Великден и любимите ни покойници
На празници винаги си спомняме за нашите покойници – любимите ни хора, които са преминали отвъд и не са до нас, но продължават да живеят в сърцата ни.
С редица обредни действия се опитваме да ги включим в специалните дни, за да ги споделим с тях. Вярва се обаче, че преди Великден душите на мъртвите се „разпускат“ и с това е свързано по-специално действие.
Разпус
Вярва се, че един път в годината душите на покойниците се „разпускат“. Какво се крие зад тази дума – мъртвите се завръщат за кратко в материалния свят, излизайки от своите гробове.
Според едни те чакат близките им да ги посетят и да им занесат нещо за хапване, а според други по това време душите се смесват с живите и за малко присъстват „на този свят“. Има различни виждания кога става разпускането. Според едни, това е Цветница, според други – на Велики четвъртък. Във всеки случай това става в диапазона между Цветница и Великден.
Според поверието, душите са сред нас до Спасовден или Свети Дух, когато Господ си ги прибира. Някога народът вярвал, че душите на любимите покойници се връщат като пчелички или други малки насекоми, които пият цветните сокове на плодните дръвчета. Така или иначе, в много части на България в ранната утрин на Велики четвъртък се ходи на гробища, на посещение при покойниците от рода, и се подава в тяхна памет.
Още преди Страстната седмица гробовете са почистени и приготвени за празника. На самия ден жените отиват в ранни зори, за да разнесат за мъртвите. Предварително от предната вечер са приготвени подавките – хляб, варено жито, пакетчета с орехи, ябълки и постни сладки. Така нареченото „разнасяне“ се извършва до 9-10 часа, и винаги се прави преди боядисването на яйцата.
Запазени са данни за по-стари ритуали, когато на Велики четвъртък млади жени, пременени в бели дрехи, в пълно мълчание се отправяли към гробищата. Ако трябвало да говорят, те го правели само шепнешком, за да не смутят душите на мъртвите, които вече са сред хората. Знае се, че по време на тези ритуали мъртвите не се оплакват, а се влиза в тихо мислено общуване с тях.
Някъде се раздава вино, другаде – и съдове, за спомен от покойника. Има едно поверие, че близките на покойника трябва да присъстват около гроба му точно на Велики четвъртък, ако желаят да получат материален знак от починалия. Роднините се оглеждат да забележат мушица, птичка, пчелица или друго хвъркато, което с поведението си да им даде някакъв смислен знак. Посетителите на гробищата носят абсолютно чисти дрехи. За предпочитане е те да са изцяло нови, необличани до момента.
Смърт на Велики четвъртък
Много хора вярват, че Страстната седмица е възможно най-доброто време за отлитане на душата към нейния дом, при Господа Бога. У много народи съществува вярването, че е хубаво да се умре в дните преди Великден и особено – на Велики четвъртък. Разбира се, починалият на такъв светъл ден, няма веднага да се отправи към рая, но със сигурност някои от греховете му са били простени.
Има разбиране, че на такъв специален празник Господ прибира само много заслужили души. Близките също трябва да изпълнят своя християнски дълг и да се погрижат подобаващо за покойника. Ходът на обичайния Великден се променя, докато се изпрати починалия в последния му път.
Родени на Велики четвъртък
Дете, което се появява на белия свят през Страстната седмица, още по-добре ако е станало навръх Възкресение Христово, идва сред нас с късмет. То още в първия си ден стъпва на Земята на щастлив, наситен с положителни, любящи енергии ден. Затова се вярва, че детето ще носи печата на тази благословия през целия си живот.
Практически то ще постига с лекота всичко, с което се заеме, ще има късмет и няма да боледува, без проблеми ще преодолява трудностите. Вярва се, че родените на Велики четвъртък носят душевна чистота, защото са се появили на света в деня, когато всички хора се очистват от негативното и греховете и се подготвят в душевна и телесна чистота да посрещнат празника.
Какво може да се яде през Страстната седмица (трапеза):
Великденският пост строго забранява почти всички храни – животински продукти, бял хляб, захарни изделия, алкохол и цигари, и много други. А през последната седмица постенето е възможно най-строго. Стриктно спазващите изцяло спират храната в понеделник и в петък. През останалите дни се ограничават с малкото разрешени храни като плодове и зеленчуци, туршии, черен или типов хляб, гъби, ядки, чай, компот. На Велики четвъртък са позволени топли постни ястия без мазнина.
Подходящи: постен ориз, варени картофи, макарони, юфка и други, но всичко е сготвено без никакви мазнини. Тук е необходимо да припомним, че ограничаването на храната има духовна цел – да насочи вниманието на човека към неговото извисяване и да спомогне за телесното му пречистване, което спомага пречистването и на душата. Казват, че добре проведеният пост смирява човека и му помага да обуздае низките страсти в себе си – гнева, похотта, склонността към лъжа и измама и други.
Кой празнува имен ден на Велики четвъртък?
Тъй като всяка година Велики четвъртък е на различна дата, няма конкретни имена, които да празнуват имен ден. Тази година (2016) денят съвпада със Светите Апостоли Иасон и Сосипатър. Празнуват Виталий, Виталия, Витан, Витана и Витанка.
Пожелания и поздравления за Велики четвъртък:
- Нека на този светъл ден душата ти да бъде осветена от любов и радост! Нека водата пречисти сърцето ти, нека измие всяка печал, беда и болка, всяка обида и да ти донесе покой! Желая ти щастие! Нека добротата се настани завинаги в твоя дом и да превърне всяка мечта в реалност! Да бъде!
- Желая ви през този ден да се почистите от всичко пусто, празно и греховно. Нека стане леко на душите ви, а в дома ви да влязат мирът, хармонията и покоя!
- Нека с този ден в дома ви влезе Божията благодат! Пожелавам чистотата да се възцари във вашите души и да ви донесе много щастие, вяра, надежда и любов!
- Честит Велики четвъртък! Желая ви пълно обновление! Нека от живота ви си отидат несгодите, неуредиците и проблемите. Нека дома ви напуснат всички обиди и разочарования. Нека семейството ви бъде опазено от тъга и несполука. Желая светлина, любов, спокойствие и вяра във всичко добро!
- Нека посрещнем Христовото Възкресение в любов и светлина! Амин!
Продължаваме с темата за медитацията по Велики четвъртък.
Необходимо е да изразим ясно намерение и да се потопим в енергията. Тази практика е известна под името „Аз съм“ или „Свързване с Висшия Аз“. Отнема буквално няколко минути, освен ако не ви е приятно да останете по-дълго в любящите енергии. Но не се изисква много, за да осъзнаем нашето вътрешно съдържание, есенцията ни, вътрешната ни среда, сърцевината на това, което ни изпълва.
Обикновено за медитация е необходима спокойна обстановка, затъмнена стая, тишина, липса на странично присъствие. Тук обаче няма да се наложи да изключваме телефоните и да молим близките за тишина, защото ще се потопим в тази енергия буквално секунди след събуждането си. Не е зле да се увлекат и другите членове на семейството за една обща групова медитация.
Както е известно, груповата енергия усилва ефекта от всяка енергийна практика, но въпреки всичко усамотението е за предпочитане специално в този ден. Не е необходима специална обстановка, но всякакви атрибути, които да подчертаят празничността на момента, са добре дошли – свещи, ароматни пръчици, етерични масла, изображение на Исус или важен за вас светец… Изборът е огромен и на практика неограничен. Стига да ви се става от леглото, разбира се.
Медитация в полусънно състояние е възможно най-добрият избор. Тогава умът все още е полузаспал и не е достигнал нормалната си активност. Потапяме се в тишина, успокояваме дишането, укротяваме ума, отхвърляме по-настойчивите мисли, които са свикнали да планират и подреждат деня. Насочваме се навътре, към областта на сърдечната чакра. Усещаме нашето „съдържание“, след което мислено го свързваме с висшите ни аспекти. Осъзнаваме, че над нас е Източникът, Бог, и че ние сме свързани с него с един светъл, блестящ канал от любяща енергия. Осъзнаваме, че сме част от този глобален Източник на всичко, което е. Той ни дарява благата, от които имаме нужда. Получаваме любов и светлина винаги и независимо от това какви сме и как постъпваме. Получаваме любов и светлина, дори когато грешим. Защото сме деца на Бога.
Осъзнаваме, че:
- Аз мисля, но не съм това, което мисля.
- Аз знам, но не съм това, което знам.
- Аз чувствам, но не съм това, което чувствам.
- Аз съм много повече от ума, чувствата и знанията си.
- Аз съм духовно същество, частица от Бог.
Потапяме се в това усещане и притихваме. Медитацията продължава толкова дълго, колкото чувстваме енергията на общението с по-висшите ни аспекти. Възможно е по-чувствителните хора да получат чисто физически усещания като осъзнаване на движението на енергията, особено в краката и ръцете, да видят цветовете на тези енергии, да получат осъзнаване по теми, които ги вълнуват. В края на медитацията благодарим на Висшият ни Аз и Източника и бавно се раздвижваме.
Душ със светлосин огън
Светлосиният огън „Солта на Земята“ е нов вид енергия, която от десетина година е активна сред нас. Тя заменя в мощността си Виолетовия пламък на Сен Жермен, тъй като се състои от два вида енергии, които никога не се смесват, а действат в синхрон. Светлосиният огън пречиства чрез трансформация. Всичко, що е старо, болно и ненужно, бива превърнато в любов и светлина. В силата на енергията на „Солта на Земята“ е да подпомогне за активно изчистване на натрупаните негативни енергии в аурата ни.
Лесно приложение е под сутрешния душ. След като се изкъпете, оставете водата да ви облива. Ако до момента сте направили сутрешната медитация и молитвата (общение с Бога), по време на банята все още умът ви е спокоен и вглъбен. Лесно ще влезете в леко ниво на медитация, което ще трае секунди. Призовете със свои думи светлосиния огън „Солта на Земята“. Хубаво е да се обърнете и към неговия повелител – Сен Жермен. Мантрата, с която се активира енергията, е следната:
Ела в ръцете ми Светлосин огън Солта на земята!
Съгрей сърцето ми със свойта светлина!
Ела в сърцето ми, Светлосин огън Солта на земята,
Охлади ума и чувствата ми!
Ела в ума ми, Светлосин огън Солта на земята,
Възнеси ме в духовните сфери!
Представяме си, че водата от душа е наситена със светлосиня енергия и така, както тя се излива отгоре ни, така ни облива и енергията. Светлосиният огън прониква през фонтанелата или седмата ни чакра и се разлива по цялото тяло, обхваща всички негови части. Стичайки се, той отмива блокажи, бариери, топки негативна енергия, отпечатъци, съпротиви, които сме натрупали в себе си. Представяме си го как го прави. Дори го казваме на глас:
Нека светлосиният огън отмие всичко старо, болно и ненужно!
Нека светлосиният огън ме избави от всички обиди и обвинения!
Нека светлосиният огън ме пречисти!
Нека измие и седемте ми тела!
Наричане при сутрешното измиване
Ако се къпем или дори само да се мием в ранното утро на Велики четвъртък, това действие е съпроводено с утвърждения. Ето формули, които може да използвате:
Отмивам всичко ненужно, което са ми предали!
Отмивам всичко негативно, което мърси тялото и душата ми!
Отмивам всички чужди думи, мисли и закани!
Водата на Велики четвъртък всичко лошо отмива!
Ако сте млади и много ви вълнува дали ви обръщат внимание, тогава при измиването може да изречете следната мантра:
Лицето ми сияе, водата ме измива!
Аз съм млада, здрава, светла и красива!
За всички съм прекрасна, за всички съм най-мила,
водата ми предава магичната си сила!
Сребърна вода
В ранното утро на Велики четвъртък се приготвя сребърна вода за миене. В голям съд се поставя обикновена вода и в нея се пускат сребърни предмети, по възможност с по-голям размер. Може да се използват например сребърните лъжици на баба, в много домове ще се намерят сребърни кани или фруктиери или поне малко сребърни бижута.
Няма значение какви предмети ще се пуснат в съда, важното е да бъдат по-обемисти, за да се произведе по-бързо сребърна вода. Сребърната вода пречиства тялото и допринася за съхранение на красотата. При измиването със сребърна вода се нарича:
Както среброто отмива всяка лоша мисъл, уроки и думи,
Нека така се измият от мен всички болести и неприятности!
Още по темата ТУК:
Първоначално публикувано на:19.04.2022 @ 20:32
