Да си говориш сам! Това невинаги е шизофрения!

Психотерапия на глас ♠ Разговори с вътрешния аз ♠ Ползи ♠ При стрес, страхова невроза и тревожност ♠ За увеличаване на КПД ♠ Как да разговаряме ♠ Пред огледалото

И още в текста: Какво означава Причини Защо е важно Да бъдем себе си Как Тест за самооценка Различия с психическо заболяване Халюцинации Шизофрения Раздвояване на личността.

Психотерапия на глас

Човешката цивилизация е построена върху страх и убеждения, основани на страха.

Възприети са стотици хиляди правила и ценности, които ни вкарват в стройни редици и ни правят лесно прогнозируеми и управляеми.

В крайна сметка така е създадено обществото. Личното щастие винаги е било подчинено на всеобщото благо. Но сега все повече хора търсят начин да живеят в радост, а това означава да се обичаме и да бъдем своята най-голяма ценност и най-добър приятел. Всичко, което търсим навън, е в нас. Старите правила вече не ни служат.

Как да се погрижим за себе си? Като се поставим на първо място! Да си отдадем любов и внимание – такива, каквито сме свикнали да даваме на околните, но не и на себе си. Но можем ли да дадем думата на своята спонтанност? Да чуем вътрешния си глас? Да му позволим да се изразява? Да, можем! Това се учи, както се учи всяко друго нещо на този свят. ст

Общуване със себе си вместо страх, тревожност, безпокойство

Повечето от нас възприемат собствената си същност като даденост – без да се замисляме кои сме, какво искаме, какво обичаме, какво ни наранява. Хвърляме безразборни усилия да опознаваме нови хора, да завързваме връзки и контакти, които често се провалят.

Усилията отиват на вятъра, защото първото, което е необходимо, е да познаваме себе си.

За да не поставяме повече каруцата пред коня, първо да осъществим връзка със себе си.

Разговори с вътрешния аз

Говоря си сам на глас

Разговори с вътрешния аз

Хората, които си говорят сами, луди ли са? Психо? Шизофреници? Съвсем не, ще ви каже всеки опитен психолог. Нещо повече – психологът ще ви посъветва да говорите със себе си. Но каква би била ползата? Ще ви покажем, че това е естествено състояние на човека, което му е присъщо още от дете, но той го забравя с израстването и под влияние на обществения натиск.

Човек говори с вътрешния си аз още от дете. Ще се досетите, че сте виждали много малчугани, които коментират на всеослушание всяко свое действие. Защо всички дребосъци до около петгодишна възраст постоянно си говорят?

„Рисувам корабче“, „отивам да си взема бонбон“,“ татко скоро ще си дойде от работа“, „излизаме на разходка“ – ето такива умозаключения и вие сте казвали милион пъти още от дете. Установено е, че изричайки на глас мислите си, малчуганите много по-добре осъзнават себе си, своите собствени постъпки и изразяват своята индивидуалност, ставайки в същото време по-организирани и уверени.

Съвсем същото се случва и с артикулирането на мислите при възрастните хора. Разликата е там, че детето, което си мърмори нещо, е обичайно явление. На детето му е простено, но на възрастните поставят етикети: шизофрения, депресия, разстройство, психоза, невроза…. и „нормалните“ се дръпват настрани.

Говоря си сам на глас, да си говориш сам

Хората се учат да се контролират

Заради тази стигма хората постепенно се затварят, ограничават и се учат да се контролират, потушавайки вътрешния си глас. А този вътрешен глас е нашият равностоен партньор, чрез който вървим напред и израстваме. Това е нашият частен психолог и психотерапевт, който винаги е под ръка, за да ни помага. Да проследим защо е така.

Всеки опитен психолог настойчиво ще ви посъветва по-често да разговаряте със себе си. На глас! Същото се препоръчва на учениците и студентите, които усвояват нови знания или се готвят за устен изпит. Установено е, че така се вдига ефективността на възприемането. Но докато за „работа“ говоренето на глас е прието, то сме загубили навика да го прилагаме за самопознание и за самоподкрепа, както ни е дадено още от детството. Това обаче действа.

Вижте и ТОВА: Психологически тест за личността в 9 въпроса, който ще ви каже много за вас самите!

Разговорът със себе си успокоява. Той е „аптечката за първа помощ“ при стрес, тревожност, страх, безпокойство. Това е първото, към което трябва да посегнем, още преди да потърсим помощта на психолог или психотерапевт. Той е особено полезен в стресова ситуация, когато се налага спешно да се предприеме някакво действие.

Под пресата на необходимостта да се вземе моментално решение, както и страхът, че може да се сгреши, ни поставя под изключителен стрес. Главното тук е да се изпусне парата, да се даде воля на недоволството, за да се предотврати депресия, паническо разстройство, страхова невроза и други сериозни състояния и заболявания. Първото средство е да изговаряме нещата на глас – отначало неподредени мисли, каквото ни изникне в съзнанието. Но ще забележите, че постепенно мислите започват да се подреждат и доста бързо решението идва с лекота. Ще забележите и как вътрешното напрежение спада и отстъпва място на успокоение и дори увереност.

Вижте и ТОВА: Как да се отървем от страха? Как да се избавим окончателно?

Разговорът със себе си повишава личното КПД

Говоря си сам на глас, 23 да си говориш сам

Разговорът със себе си успокоява

Психолозите са установили, че хората, които озвучават на глас мислите си, имат по-висок коефициент на полезно действие – тоест решенията им са по-ефективни и приложими, до голяма степен защитени от илюзии и грешки. Това е, защото при съставянето на изречения нищо не остава мъгляво и недоизяснено, в областта на усещанията и неосъзнатото. За да се изрече, най-напред се изисква да се уточни. Освен това психолозите и психотерапевтите съветват в моменти на голямо напрежение човек напълно съзнателно да говори с вътрешния си аз. И отново подчертаваме – на глас.

Как да разговаряме със себе си

На първо място, с любов. Необходимо е малко тренинг, но е постижимо да се отнасяме към себе си с любов, разбиране и пълно приемане. Като начало – забранете си да се критикувате. Забранете си резки критични квалификации по собствен адрес като: Ау, какъв съм глупак! Е, как можах да кажа такава простотия! Не, много съм зле, направо за нищо не ставам! и други подобни. Забранете си, защото наистина е голямо предизвикателство да се преодолее навика за самокритика, който всеки си отглежда още от дете.

Говоря си сам на глас

Страничният поглед върху себе си помага

На второ място, да говорим в трето лице. При стрес, тревожност и безпокойство помага погледът върху себе си отстрани. Науката дава обяснение за това. Страничният поглед позволява да се активизира работата на главния мозък, да се преодолее хаосът в мислите, да се активизира паметта и рационалното мислене и да се видят образно резултатите, които се очакват.

Допълнителният ефект идва от изговарянето в трето лице, подсказват психотерапевтите. Ако у вас се прояви тревога и безпокойство, не допускайте да си кажете: нещо се изнервих. По-добре е да кажете: Иван нещо се изнерви. Позицията на страничен наблюдател ви предпазва от изпадането в паника. Това е една обикновена уловка за мозъка, която дава много бърз резултат и способства за моментално самоуспокоение. Преодоляването не само на перманентен стрес, но и на много по-сериозни диагнози като депресия и психическо разстройство може да бъде подпомогнато по този прост начин.

Трето правило – разговорът със себе си да не бъде безразборен. За да е от полза, трябва да е с цел и посока. Да се оценим – кои са силните ни и слабите страни. Да бъдем откровени, без съдене и критика. После да изговорим на глас точния план на своите действия и това да го правим всеки ден. Хубаво е да си казваме на глас и нещата, от които се отказваме.

Например: днес няма да гледам телевизия и няма да влизам във фейсбук. Вместо това ще използвам следващите два часа, за да проуча как работи еди коя си компютърна програма или да упражня своя английски. Много важно е като трета стъпка да си заповядаме на глас, например: Ето, сядам да работя! Хайде, време е, започвам!

Говоря си сам на глас

Да работим със себе си насаме

Четвърто правило: не говорете на глас в присъствие на други хора. Едва ли ще проявят разбиране, че вие сте собствения си психолог и провеждате психотерапия. По-вероятно е да ви вземат за жертва на шизофрения. Това са стари разбирания, с които няма смисъл да се води борба. По-добре да работим върху себе си в спокойна обстановка, убедени, че това е полезна форма на психотренинг. Един немски психотерапевт – Дирк Шепел, препоръчва в големите фирми и предприятия да се въведе говоренето на глас със себе си като част от корпоративната култура и като средство за справяне с тревогата, безпокойството, страха и стреса. Той смята, че тази мярка ще повиши и производителността на труда. Разбира се, все още няма практически опит в тази насока.

Пето правило: утвърждения пред огледалото. Да свикнем да си говорим очи в очи. Това легализира своеобразния авто психотренинг и утвърждава, че не е признак на лудост, шизофрения или психоза, а целенасочена работа за собственото ни добро. Духовните учители съветват всяка сутрин, когато правим обичайните си тоалет, да отделим пет минутки за разговор със себе си.

Вижте и: Психометрия за начинаещи. Основните неща!

Какво трябва да си кажем пред огледалото? Точно това, което очакваме да чуем от другите. Но сега ще си го дадем сами: обичам те, ти си красива, ти си млада, здрава, успешна, днес ще се справиш с еди коя си задача, днес всичко ще се подреди наред, вярвам в теб, аз те харесвам, приемам те, какъвто си и други. Изреченията ще съставите сами, според личните си потребности.

Говоря си сам на глас

Утвърждения пред огледалото

Може би няма да направите перфектния списък от първия ден, но с практиката всичко ще се изясни и ще дойде на мястото си. Само запомнете – пред огледалото вие си давате любов, засвидетелствате си, че се харесвате, приемате и обичате такива, каквито сте. Вече не полагаме усилия да се променим – това не действа! Ние се учим да се обичаме и това е новият начин за спокоен, щастлив и удовлетворяваш живот, без тревога и страх.

Какво означава човек да разговаря със себе си

Признайте си, че често си говорите на ум. Предъвквате реалните разговори от деня. Спорите с хората, с които по-рано сте имали сблъсък, измисляте по-добри отговори и реплики. Ядосвате се, че не сте се сетили за тях навреме. „Можех да му кажа еди какво си“, „трябваше да му кажа“, „защо не се сетих“… Признайте си, че често го забелязвате и у другите: някой се е унесъл в мислите си и разсеяно присича на червено или се блъска в минувачите. Тогава се подсмихваме разбиращо.

Така е, това е истината. Придобили сме навика да прехвърляме и предъвкваме наум едни и същи теми, които ни безпокоят. Известният писател и психолог Дийпак Чопра твърди, че през човешкия ум на ден минават около 50 хиляди мисли. Какво става на следващия ден? Минават още 50 хиляди мисли, като само 10 от тях са нови. Да, 10! Може ли да повярвате? Повярвайте! Ние превъртаме през ума си всеки ден по 49990 едни и същи мисли.

Това са котви, които ни държат там, където сме. И като се знае, че човек приоритетно обмисля проблеми и трудности, то умът всъщност ни държи закотвени именно в тревогата и безпокойството, в страха и стреса, в неприятностите.

Говоря си сам на глас

Всеки ден повтаряме 49990 еднакви мисли

Дийпак Чопра има собствен метод за преодоляване на този автоматично поддържащ се механизъм. Той казва, че ако задържим в ума си една приятна мисъл в продължение на само 17 секунди, то тя ще привлече друга подобна позитивна мисъл, която като верижна реакция ще доведе още и още. Това е като в приказката за барон Мюнхаузен, който се е хванал за перчема и сам се е измъкнал от блатото.

Можем да бъдем барон Мюнхаузен в своите разговори с вътрешния си глас. Казват, че с всеки опит става все по-лесно. Как да го направим? Когато усетите, че ви обземат тревога или неприятни мисли, че сте се напрегнали или ви е страх за нещо, кажете си на глас нещо хубаво. Може да е нещо просто, дори наивно, но да е хубаво и приятно. Повторете го. Може да не гледате часовника за отчитането на 17 секунди. Повторете си пет пъти на глас нещо хубаво за себе си. Или някаква мисъл, която ви носи приятно усещане. След това хванете следващата приятна мисъл, която мине през ума. Повторете я още пет пъти. Ще се убедите, че реакцията е верижна. И колкото гласът, с който го изричате, е по-висок, толкова по-добре.

Изричането на глас отваря гърлената чакра. Тя е сред най-свитите и запушени чакри в тялото на съвременния човек. Да се учим да изричаме на глас усещанията си и състоянията си е най-мощният начин за пречистване и освобождаване на тази чакра. Защото свитата пета чакра се усеща и на физическо ниво като стягане в гърлото, чувство за задушаване, неспособност да се изразим, да се изкажем и други подобни симптоми. Отварянето на гърлената чакра, става с говорене и с изпускане навън на всичко, което напира да го изречем. Така свикваме да не задържаме нещата вътре, което причинява депресия, психоза, разстройство на личността и други сериозни заболявания като стигнем до шизофрения.

Да разговаряме със себе си на глас не е психично отклонение

Говоря си сам на глас

Психолозите съветват да говорим със себе си

По статистически данни, извлечени от психолозите и психотерапевтите, хората разговарят със себе си през 70% от времето. Разговорът се води с вътрешния глас или вътрешния аз, наречете го както желаете. Ние си задаваме въпроси, търсим отговор, отговаряме си, съветваме се, оценяваме действията си, критикуваме се или – по-рядко, се окуражаваме. Днес психолозите по цял свят утвърждават, че такъв разговор е от полза. Той помага да се предотвратят грешки в постъпките, концентрира вниманието, освобождава от прекомерно вътрешно напрежение.

Причини да разговаряме със себе си

Първата: неуверените хора получават възможност да се съсредоточат. А това им дава увереност в правилността на предприетите действия и постъпки. Става така, че „изговарянето“ на нещата със себе си помага да се планират и контролират действията.

Втората: хората, които възприемат най-добре чрез слуха, усвояват информацията с помощта на звука. Психолозите са установили, че към този тип се отнасят около 25% от човешкия род. Спадащите към този психотип така и така често си говорят, защото така усвояват и запомнят много по-добре, даже мислят на глас по-добре. За тях е много по-впечатляващо да чуят нещо, отколкото да го прочетат или видят.

Третата: Звукът придава емоционална окраска на мислите. При мълчание не се изпитват толкова задълбочени емоции. Поначало речта е емоционална реакция на организма, която е стимул към действие.

Четвърто: Освобождаваме се от емоциите, които ни разтърсват. Отговаря на нуждата от изпускане на парата, от разпускане и покой. Идва като средство за снижаване на стреса и първа помощ при панически атаки. Избавяме се от излишните емоции и забележимо намаляваме вътрешното напрежение, което иначе може да премине в истинско емоционално изгаряне.

Пето: оказва съществено влияние върху структурата на мислене на човека. Той започва да постъпва към себе си по друг начин. Процесът на размисъла става много по-ефективен, отдавна е потвърдено от психолозите. За нас е от полза да не се въздържаме, когато отвътре ни идва да се изкажем на глас.

Шесто: Психолозите са доказали, че изговарянето „на нещата“ помага за избягване на необмислените постъпки и за по-добро контролиране на импулсивното поведение. По пътя на опита е установено, че забележително се повишава контролът над непредсказуемото поведение.

Седмо: При предприемането на нещо ново, то винаги се реализира с успех, ако преди това етапите са „преговорени“.

Какво да правим, ако забележим, че си говорим сами?

Говоря си сам на глас

Освобождаването от емоциите е необходимост

Ако разговорът със себе си помага за вземането на правилни решения, ако изпуска парата и помага срещу тревога, безпокойство, депресия и стрес, то не му се противопоставяйте. Само съблюдавайте да не го правите гръмко и явно, както вече отбелязахме по-горе.

Защо е важно да оставаме насаме

Това е начинът да се опознаваме и да се обичаме. Ако се познаваме, ще си даваме онези неща, от които имаме нужда. Ще пазим душеното си здраве, навреме ще си даваме почивка, ще избягваме стреса, няма да прекаляваме с натоварването, постоянно ще подкрепяме своето самочувствие и приятно усещане в кожата си. Заедно с това е необходимо съзнателно да се изпълваме ума си с приятни мисли и живота си с увлечения и хоби, да се заобиколим с любими и приятни хора, да си създаваме малки удоволствия всеки ден, да чувстваме как обичаме живота и да се наслаждаваме, да не хабим времето си за проблеми. Тук не говорим за потискане проблемите, защото те може да потънат в подсъзнанието и да причинят физически болести по-нататък. Става дума за осъзнат избор да подчертаваме хубавото и да не придаваме голямо значение на проблемите.

Съхранена индивидуалност
Говоря си сам на глас

Да бъдеш себе си е прекрасно

Индивидуалността е сбор от нещата, по които един човек се отличава от останалите, по които ще го разпознаем дори в тълпа. Просто бъдете със себе си – този съвет в различни вариации често звучи от устата на психолозите, както и от близки и познати, които обичат да дават съвети. Действително е трудничко да сме щастливи, ако се водим по чужди идеали и мечти. Знаем какво е да си себе си и не винаги го постигаме. Водим се по другите, копираме – съзнателно или не.

Искаме да сме умни като едни, богати като друг, да имаме като къщата на трети. А да си си верен, знаци да се фокусираш над собствените си индивидуални качества и уникални способности и особености. Звучи лесно, но е много трудно. Обикновено искаме да произведем прекрасно впечатление у безразлични на нас хора. Равняваме се с другите и обезценяваме себе си. А същевременно тези, които успяват да бъдат себе си, за вълнуващи за останалите, направо загадки. Хората ги обичат, защото са нестандартни и са привлечени от тях… и ги взимат за пример. Копират, подражават.

Това е положението и не го казваме, за да критикуваме, а за да подчертаем, че отстояването на своята индивидуалност изисква осъзнаване и целенасочени усилия. Струва ли си? Разбира се! Защото това е проявление на любовта към себе си. Ако носите маска и се правите на друг, значи, че не приемате себе си, а следователно не можете да обичате и друг, нито може да ви обичат. Така се създават проблематичните връзки, които съставят огромен процент от всички интимни взаимоотношения сред хората.

Как да станем „себе си“

Определете всичко, което ви притеснява, което се опитвате да скриете зад маска. Научете се открито да говорите за своите недостатъци, а не да ги криете. Това значително ще ви опрости живота. Намерете причини да се гордеете със себе си – например със своите корени, предци, род, с професията си, работата си, с нещо лично – и наистина се гордейте с него. Например гордостта с предците ни придава уникалност и по-голяма сила. По същия начин подходете и към работата. Ако тя не си устройва – сменете я! Ще кажете – не е толкова просто. Точно толкова просто би било, ако не бяха вътрешните страхове, неувереност и ниската самооценка. Именно самооценката е много важна. На нея не трябва да влияят нито внезапните успехи, нито паденията, защото и двете крайности са обичайни неща, които съпътстват човешкия живот. Никой не жъне само успехи, нито пък има такива, които да провалят абсолютно всичко в живота си.

Възприемайте се независимо от успехите и паденията – тоест адекватно, според вътрешната си стойност.

Престанете да бързате. Работата няма да избяга, както казват. Насладете се на живота, осмисляйте впечатленията си, отдавайте си внимание. Да се тревожиш – това значи да си постоянно притиснат от неприятни мисли и проблеми, да имаш навика да обмисляш само тях, пренебрегвайки всички останали. Притиснатият в собствените си мисли е хвърлен в най-дълбоката тъмница, но ключът за освобождението стои в собствената ни шепа. Ако постоянно се тревожим, няма как да сме автентични. Ставаме други, преживяваме други.

Анализирайте своя живот и си направете списък на хората, местата и обстоятелствата, които провокират напрежение и желание да сложите маска.

Научете се да релаксирате и да възстановявате вътрешната си връзка. Още от дете се отличавате от другите. Да правите опити да се поправяте – това е съвършено безполезно. Наслаждавайте се на своята уникалност.

Обективно да се погледнем – тест за самооценка

Говоря си сам на глас

Важно: да престанем да бързаме

Обективният страничен поглед към себе си е сложно нещо, защото сме пристрастни. Ние сме и самовлюбени, и самокритични. Ние сме ангел и дявол за своята душа. Преувеличаваме и омаловажаваме, с щедрост сипем плюсове и минуси. Тогава ще ни трябват обективни показатели. Ето някои идеи за такива:

Определете своето отношение към работата. Искате ли да работите? Честно? Ако искате – какво? Това ли работите? Признайте си дали сте трудолюбиви или лениви, доколко сте постоянни отговорни и самостоятелни.

Погледнете как се отнасяте към чуждия труд. Така ще вникнете в истинските си предпочитания. Ще се окаже например, че подсъзнателно се противопоставяте на работа в голям колектив, или обратното – на самостоятелна дейност, или пък на работа извън дома. Каквото и да ви е втълпено още от дете, вие трябва да научите какво наистина искате.

Определете своето отношение към вещите? Погледнете предметите, които ви обкръжават у дома. Пестеливи ли сте? Или разточителни? На какво сте привърженици – на минимализма ли, на лукса ли, може би сте аскети? Всичко, което сте наредили около себе си, внася щрих към портрета ви.

Определете типичните ситуации в живота ви. Какво ви нервира, какво ви дразни? А какво ви радва – планината или морето, спокойният плаж или лунапарка, кой сезон, кои дреболии като тембър на гласа, прическа, усмивка, маникюр и други. И винаги се питайте защо: защо това ме ядосва, защо това ме радва, защо това ме разтапя от удоволствие?
Определете отношенията си с околните, с противоположния пол. Казват, че приятелите ни показват какви сме. Това важи и за интимните връзки. Но вие разгледайте и приятелите си, и познатите, с които ви е приятно. Дори вижте с кой съсед говорите на дълго и широко и кого избягвате. И имайте предвид, че всички тези хора са ваши огледала. Ако в кратките ни обяснения не намирате отговор на възникващите въпроси „защо“, то точно това ще откриете в разговора със своя вътрешен аз.

Как да различим психотренинга чрез глас от психическо заболяване?

Говоря си сам на глас

Много хора работят по задължение

Да се говори на глас със своя вътрешен аз е чудесен психотренинг и прекрасен метод за самоопознаване и постигане на така желаното от всички ни умиротворение. Обаче да си говориш сам може да бъде симптом за психическо заболяване.

Как да различим двете ситуации и да подкрепим любимите ни хора, застрашени от заболяване?

Човекът започва да си говори сам под влияние на стреса. Такова поведение е описано в симптоматиката на първия стадий на шизофренията, но само то не стига за диагноза. Необходими са и други маркери като халюцинациите например.

Слуховите халюцинации са един от симптомите за разстройство на психиката

Говоря си сам на глас

Халюцинаците са симптом за разстройство на психиката

Смята се за нормално поведение, когато човек говори на глас, усвоявайки нова информация, осмисляйки постъпките си, формулирайки желанията и приоритетите си. Обаче ако води диалог с въображаем събеседник, слуша несъществуващ глас и страда от разни по тип халюцинации, това ни насочва към разстройство на психиката.

В днешно време човекът постоянно е в условия на стрес, тревога и безпокойство. Неосъзнато поддаващите се на проблемите често така се „вкопават“, че губят представа за реално протичащия живот, нарушават разумното редуване на труд и почивка, разстройват съня си и започват да се изтощават. Организмът минава в режим на повишено натоварване. Дълготрайното психическо напрежение води до изтощаване на нервната система и невротични реакции. Депресия, трагични събития в семейството, шок или дори твърде неприятно преживяване може да отключат нервно-психически разстройства. И тогава един от белезите е когато човек си говори сам. Жените заради характерната им емоционалност, повишена чувствителност и податливост на безпокойство, са по-склонни към неврози.

Причини за невротичните разстройства и техните последствия

Отсъствието на радост и почивка, неправилното хранене, песимизмът, непрекъснатото напрежение и отговорност, високата тревожност и други подобни водят до невротично разстройство като депресия например. Потиснатото състояние се отразява негативно на работата на вътрешните органи и следва срив в координираната работа на тялото. И ето това води до различни заболявания.

Психическите отклонения трябва да се отнесат до лекар, без да се предприема самоизписване на успокоителни и антидепресанти.

Да си говориш сам – признак на шизофрения

Да, може да е ранен симптом. Как да различим? Ако някой се смее без всякаква причина или спори с невидим събеседник, като всичко това е съпроводено от поведенчески отклонения като халюцинации, социална изолация, емоционални разстройства, странно поведение – този човек без съмнение се нуждае от спешна консултация с психиатър.

Халюцинации

Говоря си сам на глас

Шизофренията е съчетание на разнообразни симптоми

Най-характерното проявление на психозата са халюцинациите. Особено ако те са упорити и повтарящи се. Халюцинациите представляват лъжливо възприятие на действителността чрез някое от петте сетива, когато външен дразнител не съществува, но хората виждат, чуват или усещат някакъв обект. Те могат да възникнат в прехода между сън и пробуждане, при изтощение, в състояние на делириум, също така и и под хипноза. Най-често те биват визуални. Например болният може да вижда демони, които са седнали да обядват заедно на масата, или искрено вярва, че е Божи син. Белег на шизофренията са още неподреден начин на мислене, неспособност за концентрация, намалено внимание, проблем с фокусирането. Не могат да предприемат инициативи и да осъществяват каквито и да било планове. Като правило такива хора не се адаптират социално.

Често болният от шизофрения мисли, че гласът, който чува, иска да го контролира или да му навреди. Вероятно той се страхува до полуда, още повече, че не среща помощ и разбиране у околните, които нито го чуват, нито му вярват. Болният е способен да слуша с часове, без да помръдне, и да отговаря. Обикновено гласът или обвинява, или командва. На това болният реагира или с паника, или с послушание, понякога опитва да се защити и даже да се спаси чрез самоубийство. Халюцинациите и илюзиите са различни неща. Първите възникват без какъвто и да било външен стимул, докато при илюзията е характерно лъжливо възприятие на съществуващ реален стимул.

В заключение шизофренията е тежко психическо заболяване с разнообразни симптоми. Сред тях са загуба на контакт с реалността, преминаващо във все по-странно поведение, неорганизирани разсъждения и реч, намаляване на емоционалната изразително и социална изолация. Обикновено при едни болни се срещат едни симптоми, у други – други, и рядко е налице цялата палитра. Затова шизофренията е индивидуална комбинация на симптоми. Самият термин съчетава гръцките думи раздвоение и душа. Въпреки етимологията на думата, самото заболяване се различава от раздвоение на личността, както и от синдрома на множествената личност.

Говоря си сам на глас

Раздвоението на личността се причинява от травми

Шизофренията и раздвоението на личността се смесват и много хора даже мислят, че това са синоними. Всъщност те са напълно различни заболявания. Шизофренията е разстройство на функционирането на мозъка. Някой хора се раждат с него. Но симптомите на заболяването се появяват по-късно: при мъжете в късния пубертет или към 20-тата година, при жените – между 20-те и 30-те години. Има много редки случаи на шизофрения и в детска възраст. Раздвоението на личността не се наследява.

То е психическо състояние, което се предизвиква от определени събития, травми, получени в детството, шок, някакъв вид насилие. Заболяването се изразява в развиването на допълнителна личност, която е помощник за справяне с травматичните събития. У един болен е възможно да се различат до сто личности, като средното число е десет. Възможно е да са от двата пола, да носят различни физически характеристики, да са с различна походка, различно здравословно състояние и така нататък. Но всички личности имат нещо общо – депресията и опитите за самонараняване.

Раздвоението на личността причинява поведенчески проблеми и трудна концентрация през младостта, затова се бърка с шизофрения.

Когато е налице болестно състояние, разговорите на глас с невидим събеседник са сериозен симптом. Тогава трябва да направите възможното, за да получи вашият близък помощта от която се нуждае, преди да си е нанесъл непоправими вреди. Но болестта си е болест, тя няма отношение към психотренинга чрез говорене на глас и не е причина да се страхуваме да сме във връзка със себе си, да се опознаваме и да се обичаме. Тогава със сигурност ще бъдем надеждно защитени и от споменатите по-горе психически болести.

Да си говориш сам! Това невинаги е шизофрения!
4 (80%) 3 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *