Пътните знаци са един от начините да улесниш живота на себеподобните си – но и да ги управляваш.
Желанието да управляваш другите чрез табели и знаци от всякакъв род съдържа един подтекст: аз знам повече от теб, затова ме слушай! “Знаещият” понякога очевидно е идиот, ако се съди по характера на поставените от него знаци. Не пречи обидната квалификация да се отнесе примерно и до властта в някой град, ако тя си го е изпросила чрез въпросните табели. Има случаи, при които въпреки абсурдността си необичайните знаци имат смисъл. Друг път са толкова шантави и смешни, че човек си мисли: някой се гъбарка с мен!
Ето малко примери /всички снимки са от реална среда – т.е. знаците са действащи!/:
1. “Преминават пияни пешеходци”. Няма нужда от коментар. Предупреден за такива четирикраки, всеки водач на автомобил ще гледа с повишено внимание няма ли да се появи някой такъв екземпляр пред гумите му.
2. “Зона на счупените токчета”.
Очевидно паважът е причината. Но какво следва да направи една жена с обувки на висок тока :а/ да се върне обратно;б/ да се събуе и да премине опасното място боса?
3.“Докосването на елпроводниците води до моментална смърт. Глоба – 200 долара”. Не разбрахме: кого ще глобят?
4. “Не акайте. Благодарим”. Има ли нужда от коментар?
5. “Внимание! Интензивен поток от пешеходци!” /буквалният превод е: “Внимание! Тежки пешеходци!”/
Трогателна е табелата, описваща как да се държим, ако срещнем лъв. Съветват ни да се правим на големи, да крещим, а ако бъдем нападнати – да се бием!
Ето още знаци за откачалки: “Пригответе се за среща с неочакваното”, “Не плувайте с облещени очи”, “Ако кучето ви се изака тук, орелът ще го отнесе”, “Забранено е язденето на кон без глава”, “Видяхте ли това съобщение?Да!”, “Внимание! Възможен е неочакван обстрел!”, “Пазете се от диви животни и деца”, “Внимание,
пазете се! Не спирайте, не сядайте, не се облягайте и не се качвайте на оградата! Може да паднете и животните да ви изядат, а това да ги разболее. Благодарим!”. Предупреждение за туристи: “Не се присмивайте на местните хора!”. Още по темата – тук!
Марта Савова