Загадки от Златния век в манастир

Професор Попконстантинов продължава да търси отговорите на загадките

Останки от средновековен манастир с некропол край Велики Преслав пазят тайните на аристократичен род от Първото българско царство. Загадките все още остават неразкрити докрай, въпреки че 50-годишните спорове около находките вече имат ясни опорни точки.
Става дума за т.н. манастир на Мостич, открит през 1952 година. За науката е попадение в десетката фактът, че на бял свят тогава излизат кирилски надписи върху камък – благодатен и точен исторически извор. Днес историците знаят, че в култовия комплекс, където се намира и гробницата на Мостич, са извършвани неоткривани другаде погребални ритуали. Тленните останки на знатни персони са били препогребвани по християнски, но след като вече веднъж са били полагани в земята на други места. Първоначалната теза е, че комплексът е създаден от чъргубиля Мостич. Мостич е бил ичергу-боил / придворен с висок ранг/, отговорен за сигурността на царския комплекс и за връзките на държавата с други царски дворове. Известно е от изворите, че този човек е служил при Симеон Велики и Петър, а в заника на живота си се замонашил. Негови са мощите в една от малките гробници на комплекса. Тъкмо размерите й -0.76х0.45х0.50 подсказали тезата за препогребване.

Ичергубоилът Мостич е бил сред най-доверените царски хора

Неотдавна хипотезата – че Мостич е създал религиозния комплекс като свое частно владение, бе заменена с нова: създателят е Георги, монах и синкел български. Титлата насочва към висок ранг в религиозната йерархия – съветник на религиозния глава. Частният манастирски комплекс на Георги синкел е приютил останките на майка му и други сродници, препогребани по един и същи способ като при чъргубиля Мостич. Вероятно самият Мостич също е принадлежал към този род. Че препогребването се е случвало именно по този начин свидетелства една от сравнително новите находки в района: тухлена сграда с две отделения, като едното е за доставените от неизвестно място мощи на покойниците, а другото – за камерите с вече препогребаните по християнски останки. Родът на Мостич и Георги е играл може би съдбоносна роля в държавния живот, светски и духовен, за което загатват откритите на същия терен печати – един на Симеон Велики и три на Георги. Не е изключено от това място на усамотение да е водена важната външна кореспонденция на Симеон през Златния век, а сетне това да е продължило и при наследника му. Правдоподобно изглежда  родът на Мостич и Георги да е бил доверен, натоварен със специална държавна мисия и да я е изпълнявал, намирайки се най-близо до владетеля. Кой обаче е този род, откъде са били донасяни мощите на починалите му членове, все още остава неизвестно. Търсенето продължава, коментира кратко професор Казимир Попконстантинов, ангажиран с обекта и загадките около него. Същият учен откри миналото лято мощите на Йоан Кръстител край Созопол.
http://youtu.be/lUaT7UPVpko

Включете се в нашата група във Фейсбук:
Загадки от Златния век в манастир
Гласувайте за статията

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *