Отците разрешават на посетителите да пипат мирото дори да го опитат на вкус, ако пожелаят.
Миналата зима в светата обител се отбила англичанка. Жената се молила пред иконата на Богородица с Младенеца повече от час, докоснала с пръст сълзите на светата майка и чудото станало. Месец по-късно пратила писма на монах Христодул, че е забременяла.
„Най-силните дни на иконата са 25 март – Благовещение, денят в който архангел Гавриил донесъл благата вест, че Дева Мария ще става майка, и 15 август. Молитвите тогава се сбъдват“, разказват свещеници.
Сълзите на иконите са чудо, посрещано с възхита по целия свят! (ВИДЕО)
Не по-малко интересна е историята на плачещата Богородица от Годеч. Хартиената рисунка проплака в дома на тежко болната Иванка Арсова. Жената я получава като подарък от непозната часове след трудна операция в местната болница. Пожеланието е да й донесе много здраве и късмет.
Богородица с Младенеца заживява в дома на Иванка, чиито мъж старателно я закача с пиронче в стената, часове след изписването на жената от здравното заведение. На 1 септември 2004 година, облепената с тиксо икона започва да рони дребни сълзици. Семейство Арсови са в потрес. В първия момент решават, че се е появила влага и прокарват ръка по изображението. Оказва се, че то е абсолютно сухо. Час по-късно е повикан свещеник, който да разтълкува знамението и да даде напътствия какво да се прави по нататък.
По настояване на отчето хартиената Дева е поставена в стъкло. Новината за сълзите й бързо се разчува. Прииждат хора от цялата страна. Някои нощуват, където сварят, за да дочакат ред пред иконата.
Повечето са толкова впечатлени от историята и усещането, което имат, докато я гледат в очите, че оставят щедри суми пред нея.
Иванка не похарчва от тези левчета нито едно. Старателно ги събира и дава като дарение на дом за изоставени деца. В обикновена тетрадка жената започва да си води отчет за всяка дадена стотинка и така до края на земните си дни, разкриха от в. „Уикенд“.
След кончината на Иванка иконата е преместена в Годечката църква, където обаче спира да плаче.
Там ронила сълзи само два пъти – по време на клането в Беспан през есента на 2004 година и в деня, в който умря папа Йоан Павел II – 2 април 2005.
Друго чудо се случва също в началото на новото хилядолетие у нас. На 20 май 2001 година, когато Българската православна църква отбелязва Сляпата неделя, в Троянския манастир се случва нещо не виждано.
По време на богослужението, когато църковният хора и местните баби пеят „Ангел вопияше“, из цялата обител се разнася странен аромат. Миризмата не е позната на вярващите и е толкова силна, че мелнишкият епископ Генадий, който води литургията, тутакси я прекратява. В този момент от иконата „Света Богородица Троеручица“ рукват сълзи като из ведро.
Свидетели на чудото твърдят, че епископът коленичил пред олтара, кръстейки се. Камбаните пък започнали да бият сами. Настанали минути на всеобщо вцепенение, а след малко миризмата изчезнала. Всички наблюдавали бисерните капчици по иконата.
Боян Петракиев