Всеки носи чудото в себе си – но способен ли е да го отключи?
Можем ли да отключим чудото в нас?
Стара мъдрост учи, че ако имаме силна вяра, можем сами да сътворим чудеса. Класически пример за това е необяснимото оздравяване от тежки болести, което медицината не е в състояние да разгадае.
Често се описват случаи, при които хора с патерици прохождат, а отписани от докторите пациенти започват да се подобряват и контролните прегледи показват пълно отсъствие на старите тежки симптоми. В началото на века в руски изследователски център решили да проверят това твърдение, разказва standartnews.bg. Събрали внушителна група от доброволци с онкологични заболявания. Всички били в напреднал стадий и нямало какво да губят. Представено им било зелено хапче – експериментално лекарство с очакван силен положителен ефект. Месец по-късно се оказало, че една четвърт от болните започват да се подобряват, у някои метастазите започнали да изчезват, а организмът им да укрепва. Работата е там, че прословутото зелено хапче било чисто плацебо – драже без никакви лекарствени съставки. Единственото, което помогнало на хората, била вярата, че наистина могат да оздравеят.
Експериментът потвърждава истинността на библейските чудеса, към които мнозина се отнасят скептично. Ето ви историята със смъртно болната жена, която Исус срещнал в тълпа на улицата. Клетницата 12 години се опитвала да се спасни, обиколила всякакви целители и пила какви ли не церове, но резултат нямало. Отчаяна, пазела единствената си надежда в способностите на назаретянина. Едва успяла да си пробие път към него през множеството и с последни сили докоснала края на робата му. Толкова силно се стремяла към своето изцеление, че още в същия миг болката й изчезнала, разказва Светото писание.
Чудото се случва, ако човек вярва в него и ако приятели и близки го насърчават. Доказана е и ролята на словото, благодарение на което добрата промяна започва. Тъкмо по тази причина чудесата, дело на Христос, винаги предполагат молитва за силна вярва и “команди” – Стани! Ходи! Прогледни!
Имаме ли сили да повярваме в това?
Марта Савова