В православното християнство иконите заемат изключително важно място като свещени изображения, чрез които Бог проявява своята пречистваща сила и благодат,
а т.нар. чудотворни икони са обект на още по-голяма почит и преклонение от страна на вярващите, търсещи в тях изцеление и покой
В България изключително популярни и търсени са четири такива чудотворни икони:
тези на Света Богородица в Рилския манастир, в Бачковския манастир, в Роженския манастир и в Троянския манастир.
Иконата „Света Богородица Осеновица“ се намира в Рилския манастир,
където се появява, след като, според преданието, е подарена на обителта през XIV век от Кера Тамара (т.нар. „Мара бяла българка“) – сестрата на цар Иван Шишман, по-късно станала жена на турския султан Мурад І.
Самото изображение е уникално с това, че около образа на Богородица има тридесет и две клетки, в които са поставени частици от мощите на различни светци, чиито имена са обозначени върху метални пластини.
Иконата е прочута от векове с чудесата, ставащи с нейна помощ, за което свидетелстват хиляди вярващи от миналото и настоящето.
Тя се съхранява заключена в специален иконостас и само при по-тържествени случаи с нея се извършва тържествена лития. Вярва се, че помага при тежки заболявания, както и при масови епидемии.
Чудотворната икона „Света Богородица Умиление“ се намира в Бачковския манастир
и за нея съществува поверие, че е нарисувана от самия евангелист свети Лука, което според някои обяснява и лечебните й свойства.
Дарена е на манастира през 1311 година от грузинските братя Атанасий и Игнатий, а според друга версия тя е открита в една местна пещера от две овчарчета през XVII век.
Вярва се, че една от най-известните чудотворни икони в България помага при неизлечими болести и безплодие, а всеки, който я носи на храмовия празник, ще бъде изцелен и опростен за греховете си.
Чудотворната икона „Света Богородица Портарница“ в Роженския манастир
представлява копие на иконата „Света Богородица Портаитиса“, съхранявана в Атон.
Създадена е през 1790 година от монаха Яков Иверски и се отличава от всички останали съществуващи копия в православния свят по това, че е направена от светено желязо, а на четирите й страни има изобразени десет по-малки сцени, на които са представени някои от чудесата й.
Вярва се, че иконата помага изключително много при различни болести, семейни проблеми и бездетие.
Чудотворната икона „Света Богородица Троеручица“, намираща се в Троянския манастир,
датира от около 1600 година и е копие на прочутата икона в Хилендарския манастир в Атон, донесено в обителта от атонски монах.
Историята й е свързана с християнския теолог Йоан Дамаскин, който заради борбата си с иконоборческата ерес е наказан от византийския император Лъв ІІІ Исавър с отсичане на едната ръка до китката.
Йоан Дамаскин цяла нощ се моли пламенно пред иконата на Богородица, а когато се събужда на сутринта, ръката му отново е цяла.
В знак на своята дълбока благодарност той поръчва сребърно изображение на ръка, което е поставено на иконата.
„Света Богородица Троеручица“ е смятана за една от най-силните чудотворни икони, помагаща на жените при безплодие, както и на хиляди хора да се изцелят от болестите си.