Хитлер и Сталин се били продали на Дявола

Преди няколко години един вестник публикува поразителна обява: «Във връзка с безизходното ми положение ще продам душата си на дявола за каквато и да е валута».

Думата «дявол» била написана с главна буква, все едно става дума за Бог. Явно авторът на обявата бил попаднал в ситуация, от която можел да се измъкне само с помощта на нечиста сила.

НЕЩО НЕВЕРОЯТНО СЕ СЛУЧИ НЕОТДАВНА И В БРАЗИЛИЯ

– Това беше като кошмарен сън, – казва Марио Джуртадо, 46-годишен бизнесмен от Рио-де-Жанейро. – Още ме болеше глава: предната вечер се «почерпих» баш както трябва с някакъв непознат в местния бар, а а посреднощ ме събуди звънът на телефакса, който стои на масичката до леглото ми.

След минута той «изплю» някакъв документ. Оказа се дубликат от договора ми с дявола, съставен на съвременен език и явно подписан от мен. В него се казваше, че в замяна на богатство и успех в бизнеса аз ще дам на владиката на ада моята безсмъртна душа. Отначало реших, че някой прото е решил да се помайтапи с мен. ”

Когато Марио свършил с четенето от листа хартия се «изстреляли» огнени лъчи. В един миг спалнята се запалила, а след това пламъкът обхванал цялата къща. Собственикът някак си успял да позвъни на пожарната и след това напуснал вилата. Но, въпреки паниката и бъркотията, договорът останал в ръката му.

Пожарникарите се оказали безсилни пред адския огън и скоро от къщата останали да тлеят само въгленчета.

– Вилата е направо дреболия, – заявява Марио днес. – Тя беше застрахована за доста голяма сума и аз даже спечелих от това. Но как да скъсам договора с дявола? Ето в какво е проблемът… Алкохолът ме бутна в пропастта.

Марио Джуртадо казва, че не се радва на неочаквано придобитото богатство. Нощем го мъчат кошмари, преследват го мисли за предстоящото вечно пребиваване в ада и сега търси начин да разтрогне договора с дявола.След не дълги размишления той стигнал до извода, че посланикът на Преизподнята, както станало ясно, е онзи същият непознат, с който пили в бара.

– Очите му горяха като главни, той буквално ме хипнотизираше, – спомня си Марио. – Този тип ме черпеше чашка след чашка докато буквално спрях да мисля. Помня, че му споделих мечтата си да стана най-богатият човек в страната. Той каза, че това може да стане лесно, но по малко необичаен начин. И тогава ми бутна някакво листче, на което е бил написан дяволският договор. А аз, като последен идиот, си боцнах пръста и се подписах с кръв. Пияна глава, какво да разправям!

Марио Джуртадо сега се къпе в пари: освен че получил камара пари от застраховката на вилата, но и каквото и да подхване му носи пари, постоянно печели на лотарии, а собствениците на казината са готови да му платят само и само да не играе.

Но Марио е готов да даде всичките си богатства само и само да спаси душата си и да скъса договора с дявола. Той моли за помощ черните, белите магьосници и учените. Но засега никой не е готов да му помогне.

ЛЕГЕНДА ЗА ДВОРЯНИНА ТВАРДОВСКИ

Сключването на сделка с дявола съвсем не съвременно явление. Договори с нечистата сила са подписвани и преди 100, 200 и повече години.

Например, в Полша е много известна историята на дворянина Твардовски, който сключил сделка с дявола.

Изследователите предполагат, че Твардовски е бил съвременник на доктор Фауст и е учил заедно с него в Краков. Полският магьосник се е родил в селцето Твардовице, близо дo гр. Олкуш през 1515 г., а умрял, или по-скоро изчезнал през 1573 г.

В ранната си младост Твардовски останал кръгъл сирак. С останалите от родителите му пари той постъпил в университет. И там го издебнал дяволът.

Според една от многобройните легенди, веднъж към младият студент се приближил непознат, който започнал научен спор с него. Нещо повече – успял да спечели с множество интересни аргументи. Поразен от знанията на непознатия, Твардовски се поинтересувал как е стигнал до такива висоти на познанието. Непознатият отговорил «О, това знание може да бъде получено само от дявола! Аз му продадох душата си, но затова получих цялата световна премъдрост.».

Твардовски също искал да стане велик учен… През нощта той излязъл сред полето, надянал една роба наопаки , със свещен тебешир очертал кръг около себе си, нарисувал кръст в центъра, запалил свещ от мазнини на покойник, разхвърлял човешки кости, напръскал с вода и започнал да чете заклинания. Надигнала се буря, разразил се гръм и самият дявол се отзовал на повикването. След това започнали да обсъждат договора,. В замяна на душата му, на Твардовски били обещани слава и способност да сътворява чудеса.

И дяволът не излъгал. Твардовски бързо се прославил като учен и магьосник. Славата у в Полша била толкова голяма, както на знаменития магьосник и сподвижник на Петър I – Яков Брюс.

Твардовски дълго време не се женил, а когато най-накрая направил предложение на дъщерята на войводата Ангелика Порай, тя го отхвърлила като му казала, че е стар. Дарът, получен от дявола, позволявал на Твардовски да бъде вечно млад и той решил да се подмлади. Изпил магьосническа отвара, а след това неговият слуга Матиуш натрил тялото на господаря с осбена маз, сложил го в ковчег и тайно го погребал.

След 3 години Матиуш разкопал гроба. В ковчега лежало бебе, което плачело силно. Наложило се слугата да го отнесе вкъщи и да го храни с мляко от рог. Но на следваия ден бебето станало на нозе, започнало да тича по стаята,да играе и бързо да расте. Скоро се превърнало в красив юноша, на който Ангелика не можела да откаже.

Само че щастието на младоженците не траяло дълго. Ангелика започнала да изневерява на мъжа си направо в къщата му. Веднъж Твардовски заварил жена си в леглото с писаря. Тогава той превърнал писаря в куче, а жена си изгонил от къщата.

Междувременно срокът на договора бил към края си. През една от нощите, в които Твардовски пирувал с приятели в къщата си, нечистият излязъл от чашата му и поискал сметка за всичко. В този момент малките дяволи подхванали Твардовски и го вдигнали във въздуха.

По пътя към ада Твардовски започнал да се моли. Дяволите не очаквали такъв обрат и изпуснали плячката си. Продалият душата си виснал във въздуха и, според легендите, до този момент си виси там – между небето и земята…

Тайната на Оливер Кромуел.

В едно от френските списания от 1909 г. било публикувано интересно свидетелство на полковник Линдсей – близък сподвижник и приятел на вожда на френската революция от XVII века Оливер Кромуел.

– На сутринта на 9 ноември 1651 г., — спомня си Линдсей, — няколко часа преди сражението при Устър, в което Кромуел удържа решителна победа над Карл II, той ме завлече в близката гора, помоли ме да сляза от коня, да тръгна с него и внимателно да гледам какво става.

Аз, крайно заинтригуван, побързах, но само след няколко крачки бях обхванат от неописуем ужас, причината за който не можех да разбера. Като видя колко съм бледен и треперя, Кромуел ме попита какво става. Аз направо нямах сила да отговоря, толкова силно треперех. Аз, който съм участвал и оцелял в над двайсет кръвопролитни сражения, изпътва смъртен страх в тази тъмна гора. Кромуел каза рязко:

– Ама ти нервен ли си, или какво? Добре, де! Остани тук, но не ме губи от погледа си, искам да свидетелстваш за истината.

Каква истина– разбрах само след няколко мига. Кромуел направи само няколко крачки напред и неизвестно откъде се появи непознат със сива брада, който се доближи до Кромуел и тържествено му протегна свитък пергамент. Кромуел бързо започна да го чете.

— Как! — възкликна той. — Само седем години? Аз те молех за 21 години! Трябва ми на всяка цена! Хайде дай ми поне 14 години, — молеше Кромуел.

— Не, седем, както ти казах! Ако се откажеш – ще се намери друг, който ще е доволен и на това.

— Добре, хайде, давай!

Кромуел взе пергамента, скри го в джоба си и се затича към мен. Старецът като че ли се разтвори във въздъха.

— По конете, Линдсей, по конете! Победата е наша! — провикна се той и се впусна в галоп. Главата ми се въртеше и конят хвана по друг път и аз настигнах свещеника на Кристонската енория.

— Как се озовахте тук, Линдсей? — удиви се той — Та нали в Устър има сраженние и трябва да сте на бойното поле!

— Аз не принадлежа на дяволската милиция, — отговорих аз и му разказах за случилото се в гората. Когато отидох в Устър, сражението вече беше свършило – Карл II беше разгромен.

На 3 септември 1658 г. преживях още веднъж ужасното впечатление от сутринта – на този ден Кромуел умря.

КОЙ ПОМОГНА НА ХИТЛЕР ДА ДОЙДЕ НА ВЛАСТ?

Сделките с нечистата сила са ставали и в по-близки времена. За това има не по-малко убедителни доказателства.

«…Господарю и Владико, призовавам ви за свой Бог и обещавам да ви служа докато съм жив, и от сега нататък се отричам от всички, от Иисус Христос, и Мария, и от всички небесни светии, и от църквата, и от всички деяния и молитви към нея, като обещавам да ви се покланям и служа, както и да причинявам възможно повече зло, на всеки възможен човек, и от чисто сърце се отричам от миропомазването и кръщението, и от цялата благодат на Иисус Христос, и в случай, че искам да се обърна, давам във ваша власт моята душа и тяло, моя живот, все едно съм я получил от вас и ви я преотстъпвам навеки, без никакви намерения да се разкайвам за това …»

Подписано с кръв: «Адолф Хитлер».

Това не е фалшификат. Група изследователи неотдавна стигна до извода, че документът,намерен в Берлин, в мазето на подлежаща на събаряне къща, действително е договор, който Адолф Хитлер е сключил с дявола. Както съобщиха немските средства за масоа информация , договорът е са дата 30 април 1932 г. и подписан с кръв и от двете страни.

Според него дяволът предоставя на Хитлер почти неограничена власт с условие тя да бъде използвана само за правене на зло. В замяна фюрерът обещава да даде душата си след 13 години.

Доктор Грета Лайберт, която вече много години специализира изучаване на всякакви съглашения с нечистата сила, заяви че е убедена в достоверността на документа.

– Именно така действа сатаната, – казва тя – Избира си неудачник, измъчван от честолюбие и жаден за светски удоволствия и му обещава да изпълни всичките му желания. В резултат –множество беди… И Хитлер напълно приляга на тази схема.

Четири независими експерта педантично изучили документа и стигнали до едно и също заключение – подписът на Хитлер е автентичен, характерен за документи, подписани от него през 30-40-е години. Дяволският подпис е същият,който стои на много други договори, подписани с пришълците от ада. А не са малко такива документи, известни на историците.

– Договорът помага, – добавя Грета Лайберт, – да разрешим загадката как фюрерът е станал управник на Германия. Съдете сами: до 1932 г. той е бил един обикновен неудачник. Бил е изгонен от Висшето училище, два пъти се е провалял на изпитите в художествената академия, даже е седял в затвора. Но след 1932 г. неговата съдба рязко се променя – той буквално «катапултира» в креслото на властта и през януяри 1933 г. вече управлява Германия. А на 30 април 1945 г. – точно след 13 годин – ненавиждан от цялото човечество, се самоубива.

КРЕМЪЛСКИЯТ ТАЛАСЪМ

В Грузия съществува поверие, че всички, които носят името Горгослани са получили от нечистата сила тайната на вълшебна маз, с чиято помощ могат да се превръщат във вълци. Според някои свидетелства родът Джуги, от който произхожда Иосиф Джугашвили-Сталин, бил един от страничните клонове на Горгослани.

Руският изследовател А. Кавадеев, който изучавал историята на рода Джугашвили, стигнал до извода, че «вождът на всички времена и народи» Сталин с помощта на разни дяволски отвари е можел да се превръща на таласъм!

През 1907 г. Сталин присъединил към групата и арменския революционер Камо. Целта на оглавяваните от него екстремисти била да провежда насилствени експроприации за да може да събира възможно повече средства за партийната каса. Йосиф Сталин предложил да нарекат експроприаторите вълча глутница, като се мотивирал ,че на революционерите са присъщи качества, подобни на тези на сивите хищници: безсрташие, издръжливост и липса на жалост.

Веднъж, преди набега на Тифлиското казначейство (хазната), Сталин се приближил до Камо и, като се жалел от нетърпима болка в гърба, го помолил да втрие между лопатките му малко маз.

Когато Камо изпълнил молбата му, зеленикавата стъкленица с мазилото едва не паднал от ръцете му. За миг на Камо му се сторило, че лицето на Сталин придобива вълчи черти. Камо инстинктивно се прекръстил и явлението веднага изчезнало.

Хазната била напълно разграбена. Свидетелите, които останали живи, си спомняли, че имали чувството, че са нападнати от глутница озверели кучета. У един от пазачите шията била прегризана.

През 1918 г, когато шансовете да победят белите под Царицин били малко, на Сталин отново му потрябвала магическата маз. Но този път Сталин решил да се довери на Ворошилов.

– Царицин не им е по силите – произнесъл доволно Сталин, когато Климент намазал гърба му.

Ворошилов съвсем ясно чул как Сталин изскърцал със зъби. Студена пот избила по гърба на бъдещия нарком – на него, израсналия на село, неведнъж му се случвало да чува скърцане на вълчи зъби.

Веднъж на вечеря, дадена в чест на все още младият тогава Лаврентий Берия стоял зад гърба на Сталин и постоянно пълнел рога му с вино.

– Защо си толкова странно облечен? – неочаквано попитал Сталин, като посочил сивия елек на Лаврентий, направена от вълча вълна. Той носел точно същата.

– Този елек е останал от баща ми. Той е бил пазач на овце, – скромно отговорил младият човек.

Погледите им се срещнали. Сталин разбрал, че Лаврентий, като него, знае тайната.

– За овцете са нужни зорки очи. Баща ми е знаел начин как да бъде нащрек и през нощта – казал Берия.

Сталин недоверчиво погледнал Лаврентий: не му се вярвало, че тоз 23-годишен юноша по някакъв начин е разбрал, че стъкленицата е почти празна.

– И ти знаеш как да се приготви това средство? – тихо попитал Сталин.

След два дни Берия връчил на Сталин стъкленица със заветната зеленикава течност.

През зимата на 1953 г Берия започнал да забелява, че поредната, приготвена от него микстура, стои неначената: Вълкът стремително губел сили. А Хрушчов, когото той никога не възприемал насериозно, вдризведнъж придобил голямо влияние.

Берия започнал да разпитва Сталин, не си ли спомня да е изчезвала магьосническата маз? Сталин признал, че е загубил стъкленицата.

На следващия ден, както твърди изследователят А. Кавадеев, Берия заминал при Хрушчов и и го попитал той ли е взел мазта?

– Разбира се, – спокойно отговорил Хрушчов, тя вече няма да му помогне.

– Но откъде знаеш? – неволно се изплъзнало на Лаврентий.

– Знаеш ли как са наричали моя род? «Вещерите». Аз съм «вещер», по-нашему, по-хохляцки, това е същото, което на грузински значи «вълк»…