Първи определил харизмата като феномен немския социолог Макс Вебер. Той му дал име от арсенала на старинните църковни понятия – харизма.
Това е гръцка дума, употребявана в теологията за означаване на висш благодат, изпратен от Светия дух на тези избрани, които благодарение на нея се надяват на непрекъснат авторитет и власт над хората. Попадайки в полето на харизматичната личност, ние преминаваме в особено емоционално състояние, на което се крепи тяхната власт. Както показва историята на ХХ век, това
грандиозно самоизлъгване – сън наяве
може да обхване цяла нация и да продължи с години.
За щастие харизмата е доста рядък феномен. Иначе човечеството би се занимавало само с това, да руши стария свят и да строи нов „под диктовката” на поредния кумир.
В нашия практичен век, в който борбата за власт стана също така ново и вече привично явление като валутната борса и платените тоалетни, специална технология учи как да се завладеят масите. Също и на „харизматичност”. По мнението на разработилите тази технология, при която трябва да се постигне успех, достатъчно е да знаем и точно да изпълним шест правила, които в дадения случай е уместно да наречем фокуси.
Първо правило: харизматичната личност трябва да се появи неочаквано и отстрани. Не трябва да се асоциира с отдавна оформил се политически елит, с който сме свикнали. Достатъчно е даже да принадлежи към друга националност, като корсиканеца Бонапарт във Франция или грузинеца Джугашвили в Русия.
В облика на тази новопоявила се фигура трябва да има нещо, което да бие на очи. Даже нека да бъде нещо непривлекателно, уродливо. Важно е да прояви изключителност, да порази въображението, мигновено да се запомни. Характерните черти, свойствени за природата на човек, е полезно да се допълнят с реквизит, който започва да се възприема като неотменна черта на дадената личност. Например
лулата на Сталин, пурата на Чърчил, каскета на Лужков
Това е правило номер две.
Трето, по-сложно. Магията на харизматичната личност се изгражда в много отношения върху осъзнаване на великата цел, която ни увлича. Това е нашата съкровена цел, но ние я възприемаме чрез човека, „който ни е отворил очите”. Затова трябва да проникнем в неговата съдба, неговите преживявания. Накратко, нужна е легенда, рисуваща неговия жизнен път. Тази легенда може да започне с най-различни жизнени факти, но в нея непременно трябва да присъства момент на озаряване. Вземете от ленинския мит екзекутирането на по-големия му брат и знаменитата фраза: „Ние ще тръгнем по друг път”, и веднага ще почувствате нещо извънредно съществено.
Неотменна част на харизмата е новото нещо
Това е четвъртия постулат. Ако даже нищо оригинално харизматичната личност не предлага, то даже за сметка на формата на подаването и необикновените ракурси, всичко, което излиза от нея, трябва да се окаже нечувано до сега.
За сплотяването на хората около лидера способстват символи, ритуали. От тук е и петото правило: да се измисли ритуал.
Безценна съкровищница в опит е нашата собствена памет. Ако не сте били съвременник на нашите знаменити военни паради и демонстрации, то навярно сте ги виждали в кинохрониките.
И накрая последния, шести пункт. Той също има отношение към идеята за изпълнението на великата мисия. Колкото е по велика идеята, толкова по-яростна трябва да бъде, или поне да изглежда борбата за нейното достигане. В тази борба лидерът е длъжен нагледно да прояви своята сила и умение да постигне победа. Врагът трябва да бъде силен и коварен, неговото съкрушаване трябва да носи характер на чудо, избавяне от невиждана опасност. Ето и цялата наука.
Какво пък, нито един от тези съвети не мога да нарека празни или безполезни и
пътя към завоюване на човешките души
проследен в общи черти е верен. Даже не се обиждам като професионалист за това, че най-сложните психологически явления са обрисувани така вулгарно. Наистина тази „инструкция” напомня, че всичко, което става на политическата сцена и зад нейните кулиси, на първо време се регулира от законите на психологията.
Да решим конкретна задача. Например да победим на изборите. Такава изкуствено създадена харизма помага. А после? След година хората няма да си спомнят за кого са гласували. Личността надарена с истинска харизма съществува в съвсем друго измерение. Предаността към нея става част от духовния свят на цели поколения, а нейната съдба – част от историята.
Годеника против невестата
А сега за най-важното. Феноменът харизма съдържа в себе си двойна загадка. Човекът, както вече говорихме, притежава способността да подчинява на влиянието си, да привлича в полето си цели народи. Това е удивително свойство. Но нима по-малко е удивителна способността да се подчиняваме на това влияние, когато между непознати хора възниква усещането за братство и пълно взаимно разбиране и абсолютно доверие?
В много стари култури тайнството при приемане на върховната власт се е замисляло като по-висока степен на друга свещена процедура – встъпване в брак. Владетелят се венчавал за държавата и младите се венчавали, встъпвайки в съвместен живот. От съвременния държавен живот от ритуала венчаване се е наложило да се откажат, защото венчаването предполага пожизнено поемане на взаимни задължения. И все пак ние бихме почувствали някаква празнота, незавършеност, ако главата на държавата пристъпи към своите задължения така делнично и всекидневно, както отиваме на нова работа от тази дата, съгласно заповедта. Затова в светската церемония при полагането на клетва как да се извършва, какви чувства се пробуждат, не е трудно да се забележат много сакрални знаци при извършването на тази процедура. Няма никакъв практически смисъл като истински обряд, но в основата на него лежи психологически механизми, върху който се строи съюза между мъжа и жената. Така и
съюзът между един с милионите
лидера, с неговия народ е запознанство, ухажване (в политиката – предизборна кампания и ярки жестове на претендента, стремящ се да завоюва сърцата), сватосване (избори), брак (избиране). Когато през две хилядната година социолозите се опитаха да изяснят с какви недостатъци на лидера на страната руснаците са съгласни да се примирят и кои за тях са категорично неприемливи, се оказа, че в душата си руснаците продължават да живеят с идеалния, очистен от всякакви недостатъци чист образ на бащата на нацията. Той трябва да бъде красив, обаятелен, достатъчно млад и здрав, без вредни навици. 60 процента са били за красив лидер! Това навежда на мисълта, че чертите на виртуалния образ се черпят не от историческия опит, а в обширната банка на художествените впечатления, почерпени в основно му от кинематографията. 96 процента от запитаните са убедени, че президента не може да бъде егоист, и почти сто процента не приемат в своя лидер некомпетентност и нерешителност.
Спасявай се сам!
Все пак какво се крие зад това с кое силния лидер привлича масите? След дълго търсене намерих необходимата дума – унижение. Познавачите на политическата история твърдят, че започвайки от Петър Велики, на Русия постоянно се налагало да се напряга, за да се откъсне от другите, преди всичко от европейските страни, гледайки на тях отдолу нагоре. Непоносимо тежко състояние за психиката!
Редица последователи на Фройд предполагат, че да се проникне в духовната същност на религията, музиката, шаманството, митологията и всички съпътстващи ги ритуали, е невъзможно без да се знае
процесът на смъртта и възраждането
Аз бих добавил, че извън това не може да се разбере грандиозния социално – психологически феномен – възникването на нашето общество в огъня на революционната мистерия. Революцията е превърнала народа в маса, примирена със смъртта. Смъртта стана всекидневие въпреки не толкова навлязла в европейската цивилизация и култура, и в противоречие със закона на биологията!
Психоаналитикът знае как да помогне на човек, който няма усещане, че е загубил почва под краката си. Трябва да „включи” неговото Аз. Да започне с най-простия въпрос: „Какво искате лично вие? Да живеете добре? Имате пълно право! А как конкретно: по-добре от всички или около вас хората също да живеят добре?” За това ще трябват съвършено различни решения, действия.
Човек с „включено” Аз до всичко се добира сам. Него няма да го излъжат с изкуствено създадена харизма, да се разчита на „типов” човек от тълпата. Той сам, без всякакви уловки придобива силата на харизмата. За такива ли личности е казано в Писанието: „Ако се спасиш сам, около теб ще се спасят и другите?”
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: