Най-важната от всички философии в Древен Египет

Разбирането на процеса за изграждане на гробниците на фараоните, е свързано с най-централната от всички философии, към които се е придържало това общество

Предвид огромната им вяра в живота след смъртта, древните египетски владетели са организирали гробниците си преди евентуалното им погиване; или са били направили препарати за балсамиране след смъртта. Въпреки че нямаме нито една книга или набор от текстове, които дават отговор на този основен въпрос, има писания, картини в гробници и надписи върху храмовите стени, които дават улики за този процес. Най-важната от всички философии в Древен Египет е била за живота след смъртта.

Долината на златото.

Днес 3000 години, след като е била изоставена, „Долината на царете“ остава тържествено и свято място, построените в нея гробници отразяват все още силата на фараоните и позволяват кратко и вълнуващо впечатление в древната египетска душа. Скръб и непоколебима кралската Уади (в някои арабски говорещи страни – долина, дере, или канал, който е сух, освен в дъждовния сезон) е картина на променливост, празнота, смърт; и въпреки това, когато богатството облагодетелства, тя притежава изключителна способност да изненада. Това е мнението на д-р Николас Рийв и Ричард Уилкинсън.

От гробницата на Сети I, богинята Хатор се показва да посрещне царя в подземния свят, а той й предлага козметика като символ на нейната защита. Снимка: Лувъра, Париж.

От гробницата на Сети I, богинята Хатор се показва да посрещне царя в подземния свят, а той й предлага козметика като символ на нейната защита. Снимка: Лувъра, Париж.

Всеки египтофил ще е наясно, че най-централната от всички философии, към които се е придържало това древно общество, е: Живот след смъртта. За народите в тази конкретна култура и наистина много други по света, физическото царство е било ефимерно и преходно. Това, което е в основата на техните системи на духовно вярване в това отношение, е отвъдното. Но имало е списък, в който пишело за това, което е трябвало да се направи преди душата на починалия да стигне до онова чудесно място, била тя на фараон или обикновен човек.

Например, подробен набор от погребални текстове, включващи магии, заклинания, химни, магически думи и религиозни писания, са предназначени да ръководят душата в своето опасно пътуване през Duat / Amenti или Netherworld (египетския подземен свят, царството на мъртвите).

Поглед към "Долината на царете", както се вижда от пътеките на древните работници. Позната е като Ta-sekhet-ma'at или Great Field, започвайки през 18-та династия, това място служи 500 години за кралски некропол. Снимка: Франсиско Анзола

Поглед към „Долината на царете“, както се вижда от пътеките на древните работници. Позната е като Ta-sekhet-ma’at или Great Field, започвайки през 18-та династия, това място служи 500 години за кралски некропол. Снимка: Франсиско Анзола

Формула в Глава 72 на Книгата на мъртвите гласи: Който познава тази Книга на земята или онова, което е написано на саркофага, може да излезе през деня, по какъвто начин той желае. Това е била една от техните философии.

Вярването в живота след смъртта в Древен Египет и отиването на душата на човека в подземния свят е близко до това на вярването на древните гърци. Има някакви разлики разбира се, но общото е, че душата отива в някакво подземно царство на мъртвите.

В гръцката митология, подземният свят е отвъдното, мястото, където душите на умрелите отиват след смъртта. Гръцката идея за неизвестния отвъден живот е, че когато настъпи смъртта, душата на починалия се отделя от трупа, придобивайки формата на предишния човек, и е транспортирана до входа на Подземния свят.

Митологичният бог Озирис, Властелин на подземния свят, датиращ от двадесет и шестата династия. Всеки човек става Озирис в смъртта. Снимка: Лувъра, Париж.

Митологичният бог Озирис, Властелин на подземния свят, датиращ от двадесет и шестата династия. Всеки човек става Озирис в смъртта. Снимка: Лувъра, Париж.

Понякога самият подземен свят известен като областта на ада, е описан като намиращ се или на външните граници на морето или под земята или на някакви хипотетични краища на земята. Смята се, че тъмното царство на мъртвите е противоположно на яркостта на планината Олимп, съответстващо на царството на боговете. Хадес е царство, невидимо за живите, направено единствено за мъртвите, според древните философии.

Непознатия бог.

И така в египетската и в гръцката митология, а и в другите езически религии, имало много богове с различни функции и предназначения. Гърците в древна Атина построили статуи на своите богове и между тях построили и една на незнайния бог. Те предполагали, че има и някакъв друг, който те може да не са забелязали и са го пропуснали, затова издигнали статуя и на такъв един бог. Оказало се, че били прави. Апостол Павел при своите пътувания, когато се отбил в Атина, забелязал, че те се кланят на някакъв непознат бог и започнал да им обяснява, че точно този Бог им проповядва. Описано е в книгата Деяния на апостолите 17 глава.

Така Евангелието достигнало до много набожните тогава атиняни, които научили за единствения и вечно съществуващ Бог, творецът на земята и на живота на нея. Научили от апостол Павел и за това, че наистина има по съвсем друг начин и форма вечен живот след смъртта, но напълно различен от техните вярвания. Благата вест на Библията е, че има надежда за вечен живот за всеки човек, който вярва в Исус и го приеме за Божий син и Спасител от греха и смъртта. Разликата с египетската и гръцката митология е, че човек, когато умре, душата му не отива никъде, защото не е безсмъртна, а както е казал Исус, мъртвите спят в пръстта до деня на Второто пришествие. В книгата Откровение 20 глава е писано, че в този ден ще бъде първото възкресение, а в Първо послание към Коринтяните 15 глава 52 стих се казва, че при възкресението хората ще получат безсмъртни (нетленни) тела.

Популярното учение в християнството, че душата е безсмъртна идва от философската система на Платон. В Библията Бог ни открива, че няма царство на мъртвите и че подобно учения са по скоро демонски и подвеждат умовете на хората към вяра в живот след смъртта, но веднага, след като човек почине и че живите могат да контактуват с мъртвите. Това учение е бесовско и води към спиритизъм (контактуване с демони приемащи образа на починал човек, за когото се представят). Понятията царство на мъртвите и отвъден свят, може по скоро да се използва като украсяване на факта, че някой е починал и не е сред живите, напуснал е този свят, но не и като истина.

Надеждата на човечеството остава в жертвата на Исус на кръста за нашите грехове, благодарение на която за всеки човек е осигурена възможност да стане поданик на Божието царство и да живее вечно в един нов свят. Древните египтяни, гърци и други народи са вярвали, че има друг свят след смъртта, където животът продължава под друга форма, защото в човека е заложено от Бога да живее, без да умира. Така Бог е създал човека да живее, без да умира, според първоначалния му замисъл. Но поради грехопадението смъртта е навлезнала в човешкия род, тя е нещо неестествено за човека.

За да затвърдим нашата вяра в тази надежда за вечния живот, ни помагат библейските писания и по-точно тези, които съдържат пророчества за бъдещето и които са се изпълнили с точност, според дадените години. Те са само няколко. Освен тях научните факти подкрепящи библейския доклад за сътворението и произхода на живота на земята, също ни дават увереност за истините на Библията.

Най-важната от всички философии в Древен Египет е била за живота след смъртта.

Най-важната от всички философии в Древен Египет е била за живота след смъртта.

Както се казва творението със своята сложност само ни подсказва, че има свой създател, защото сложно устроеният животински и растителен свят, точно това ни разкрива. Също и мъртвата материя не може да създаде живот. Животът се поражда само от живота. Дори и да се допусне, че по някаква случайност от само себе си са се създали някакви аминокиселини, основната структура на живите организми, от тях не може да се създаде живот. Археологията също потвърждава истинността на Библията, както е казал Исус, че камъните ще свидетелстват за Него, ако учениците му мълчат – Евангелие от Лука 19 глава 40 стих.

Още за истините, които всеки трябва да знае за Библията и за спасението – ТУК и ТУК, за смъртта и възкресението – ТУК. Повече може да научите и от клиповете!

Най-важната от всички философии в Древен Египет
5 (100%) 3 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *