Токсоплазмозата всъщност е широко разпространено заболяване. Според някои данни от нейните симптоми страдат повече от 20 на сто от хората на Земята.
А при тези над 50-годишна възраст процентът е още по-висок. Но това, което е по-тревожното, е, че все още не се оценява достатъчно колко сериозен проблем е токсоплазмозата.
В този материал ще разгледаме лечението на токсоплазмоза и основните й симптоми.
Вижте и ТОВА: 10+ начини за лечение на токсоплазмоза, включително и с билки!
Възбудител на това заболяване е микроорганизмът токсоплазма. Той бил открит още през 1919 година. Но фактът, че може да предизвика сериозни заболявания на хората, станал известен чак през 1939 година.
Токсоплазмата се отнася към простите микроорганизми. Това е едноклетъчен животински организъм, способен на полово размножаване. В зависимост от това къде и при какви условия се намира този паразит в определен момент, той съществува в три основни форми. Те се отличават по външен вид една от друга и се виждат само под микроскоп.
Не всички токсоплазми са еднакви. Едни от тях предизвикват тежки заболявания, други са по-малко вредни за човека. Токсоплазмата е типичен паразит със сложни цикли на развитие. Те прилепват към семейство Котки: домашни котки, диви котки, пуми. Тези животни се превръщат в окончателен “стопанин” на паразита.
Тя попада в организма на котката с храната (най-често чрез сурово месо). В храносмилателния тракт се видоизменя и се размножава по полов път. И се отделя в големи количества с изпражненията на животното. Това става в рамките от 3 до 24 дни след заразяването и продължава от 7 до 20 дни.
ОСВЕН В КОТКИТЕ ТОКСОПЛАЗМИТЕ МОГАТ ДА ПОПАДНАТ И В ДРУГИ ЖИВОТНИ, ПТИЦИ, И В ХОРА
Ако домашната котка се е заразила, тя самата може да бъде опасна не повече от месец и половина. При това след първото заразяване котката развива устойчив имунитет и повече никога няма да има опасност тя отново да стане източник на заразяване. Обаче попаднали във външната среда, токсоплазмите образуват устойчиви спори и затова повече от година могат да представляват опасност и за човека, и за различните животни.
Токсоплазмите могат да заразят и повече от 400 вида други животни (освен котките), а също птиците и човека. Но в този случай заразените са междинен “стопанин”. Ще обясним разликата. В тях токсоплазмите попадат също чрез устата, но не се отделят както при котките във външната среда, а се разнасят чрез кръвта по целия организъм.
От епидемиологична гледна точка болният човек не представлява опасност. Животните могат да се превърнат в източник на зараза само в случай че се употребява тяхното месо в суро во или недостатъчно обработено състояние.
ЗАРАЗЯВАТ СЕ НАЙ-ВЕЧЕ ТЕЗИ, КОИТО НЕ СПАЗВАТ ОПРЕДЕЛЕНИ ХИГИЕННИ ПРАВИЛА
Заразяването се случва основно през устата и по-рядко – чрез увредена кожа. Веднага ще кажем, че не е задължително всички, които си отглеждат котки, да рискуват да заболеят. Ако тя не е улична и не я храните със сурово месо – няма никаква опасност.
По принцип повече боледуват хората, които не спазват определени хигиенни правила. Някои изследователи смятат, че водата от откритите водоеми също може да се превърне в източник на зараза, защото е възможно там да са попаднали екскременти от заразени животни (само от семейство Котки).
Ето при кои ситуации е възможно да се случи заразяването с токсоплазмоза:
Ако сте галили котката (заразената, разбира се); ако сте се докосвали до пясъка или земята, с които тя е имала контакт (макар и отдавна); ако сте докосвали вещи, с които болната котка е спяла през заразния период.
При недостатъчна термична обработка на месото или след контакт между ръцете ви и сурово месо, в което вече има токсоплазми (особено ако сте имали порязвания по ръцете). Не трябва например да пробвате с език дали месото е достатъчно осолено. Опасни са и лошо измитите съдове, след като в тях е имало сурови месни продукти.
Ако сте се къпали в заразен водоем и водата е попаднала в устата ви. Или пък ако сте измили продукти или съдове в такава вода.
Много отслабналите хора могат да се заразят при преливане на кръв от заразен човек.
Плодът в утробата може да се зарази от плацентата на майката. Това е много опасно заразяване – то неминуемо води до вродено уродство и нарушени функции на централната нервна система.
ПРИ ЗАРАЗЯВАНЕ ПРОЦЕСЪТ ПРЕМИНАВА ВЕДНАГА В ХРОНИЧНА ФОРМА
Попадайки в стомашно-чревния тракт на човек или животно (освен котка), токсоплазмата стига до долните части на тънките черва и залепва по стените им. След това възбудителят преминава в кръвта и може да попадне в различни органи.
Там започва да се размножава чрез пъпкуване вътре в клетките. Най-предпочитаните от токсоплазмите органи са скелетните мускули, сърдечният мускул, черният дроб, очите, нервната система. Много често при заразяване процесът приема веднага хронична форма с вълнообразно протичане: обостряне-подобряване.
Постепенно имунитетът на заразения укрепва и огнищата на огромно струпване на паразити (4-5 хиляди) в органите се обвиват в твърди капсули. От една страна, капсулата препятства по-нататъшното размножаване на паразита, защото през нея трудно проникват продуктите на подхранване (токсините и алергените) и съответно намаляват интоксикацията и алергичните реакции.
Но от друга страна, лекарствените препарати и антителата също не могат да преминат през капсулите и не могат да въздействат на токсоплазмата. Създава се един вид равновесие на силите.
ПРИ ОТСЛАБНАЛ ИМУНИТЕТ ПАРАЗИТИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА СЕ РАЗМНОЖАВАТ И ПРЕДИЗВИКВАТ ИНТОКСИКАЦИЯ
Ако имунитетът отслабне по някаква причина – грип, бронхит, операция, – токсоплазмите в организма преминават в настъпление. Те започват да се размножават, предизвиквайки силна интоксикация, и заболяването се обостря.
Може да възникне енцефалит, може да настъпи увреждане на белите дробове. Понякога в заразените места се отделят калциеви соли и се образуват така наречените калцинати – камъчета, в които дреме инфекцията. В периоди на затишие заболяването може да не се прояви по никакъв начин. Обаче наличието на токсоплазми в организма само по себе си потиска имунитета, понижава го.
Трябва да отбележим, че капсулите с живите в тях паразити си остават за цял живот, затова пълно оздравяване е практически невъзможно. Не е възможно също така и повторно заразяване. Изработва се устойчив имунитет и не се позволява повторно внедряване на токсоплазми в организма.
ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
Диагнозата се поставя трудно, защото човек може да няма специфичните за болестта оплаквания. За да се постави диагноза, се изисква цял комплекс симптоми, а също и резултати от специални анализи за наличие на токсоплазмоза.
Основно се налагат имунологични изследвания, защото обичайните лабораторни анализи показват само понижаване на левкоцитите. Най-надежден показател се оказва колебанието на резултатите от специалните изследвания.
Когато това се случи, те се извършват няколко пъти. Точно тези колебания обясняват измененията на активността на процеса. Те показват доколко проницаеми са капсулите, за да могат чрез тях да се подхранват паразитите. Диагнозата може да се потвърди и ако лечението със специалните препарати се окаже ефективно.
Лечението на токсоплазмозата се провежда само в период на обостряния. Приемат се едновременно по два или три препарата. Те се наричат противопротозойни, което значи насочени за унищожаване на прости организми. Освен това се използва специална ваксина.
НА КАКВО ТРЯБВА НАЙ-ВЕЧЕ ДА СЕ ОБЪРНЕ ВНИМАНИЕ?
Изследване се налага, в случай че са налице следните показатели:
В началния период, преди да са се образували още капсулите, а и по-нататък при обострянията , заразеният усеща силна слабост, главоболие, понижаване на апетита, безсъние, понижаване на теглото. Т.е. влошено общо състояние, като при всяко едно инфекциозно заболяване, например грип. В повечето случаи при токсоплазмозата се появява субфебрилна температура.
Болният изпитва психоемоционална неустойчивост, повишена раздразнителност, понижаване на паметта и намаляване на умствената работоспособност. Може да се появи неразбираем страх.
Появяват се вегетативни нарушения – колебания на кръвното налягане, изпотяване, необясними болки в сърцето и аритмия.
Появяват се признаци на значително понижаване на имунитета без видими причини.
Не са изключени едни или други алергични реакции.
В някои случаи се стига до невроинфекции, съчетани с признаци на увреждане на черния дроб, сърцето и очите. Появява се и обрив.
Състоянието се характеризира с болки в ставите и мускулите без особени изменения в кръвните изследвания.
При наличие на хроничен тонзилит с някои симптоми от страна на сърцето.
Ако котката ви свободно се разхожда по улиците или яде сурови продукти, ако вие самите не винаги спазвате задължителната хигиена и ако ви се появи някой от симптомите – трябва да се изследвате за токсоплазмоза. Интоксикацията може да доведе и до оплешивяване, но това не е доказано. Преувеличени са слуховете, че токсоплазмозата може да доведе до шизофрения.