Ето каква е тайната, скритата идентичност на жената, прославена като митологичната богиня Атина и нейната връзка със света преди всемирния библейски Потоп
Статуя на жената, която била прославена като гръцката богиня Атина в цялото ѝ великолепие, е възстановена в имитацията „Партенон“, построен в Нашвил, Тенеси, въз основа на оригинала в древния ѝ храм на върха на град Атина „Акрополис“. Атина е титла или епитет, а какво ли е нейното истинско човешко име и каква ли е истинската ѝ самоличност.
Статуята от бронз на Томас Джеферсън от паметника му във Вашингтон, в сравнение с имитацията на митологичната богиня Атина от злато и слонова кост в Нешвил, Тенеси, с Алън Лекуайър отговарящ за реконструкцията до нея.
Бронзовата статуя на Томас Джеферсън от неговия паметник във Вашингтон е изобразена в сравнение с имитацията на митологичната богиня Атина от злато и слонова кост в Нешвил, Тенеси, с човека, отговорен за реконструкцията, Алън Лекуайър (Alan LeQuire), който стои до нея.
Алън Лекуайър, който възстановява идолоподобния образ, стои до нея, давайки ни представа за огромното обожание, което древните гърци са имали за тази жена. Но защо?
Като се постави пропорционалния образ на Томас Джеферсън от неговия мемориал във Вашингтон, и до него този на Атина, се прави сравнение на значението и на двата паметника и техните личности, които изобразяват. Колкото и велик да е бил Джеферсън, статуята му бледнее пред ръста на високата 12 метра статуя на Атина. Тя е повече от два пъти по-голяма.
Статуята на Джеферсън е изработена от бронз, а на Атина – от слонова кост и злато, оформени около дървена сърцевина.
Народът на САЩ почита Джеферсън като човек, който е повел американските колонии в обявяването на независимост от Британската корона. Древните гърци възхвалявали Атина като жената, която след Потопа е накарала по-голямата част от човечеството да обяви независимостта си от властта на Ной и неговия Бог.
Имитацията на гръцкия Партенон, построен в град Нашвил, щата Тенеси, САЩ.
В гръцката религиозна система няма един Творец, а само обожествени предци, които приветстват „просветлението“ на змията. На идолоподобния образ, в защитния щит на Атина, змията, за която е писано в библейската книга Битие, се издига до нея. В дясната си ръка държи, богинята Найки или Победа. Смисълът им е очевиден: това е жената, чието приятелство със змията е довело до победата на човечеството над Ной и нейното не богобоязливо потомство. Подобно на потомството на Кайн, което е прокълнато и който убива брат си – праведния Авел, така и в случая с измислената богиня Атина, тя се отделя от истината и правилния начин на поклонение пред единствения Бог, Творецът, източникът на живота.
В действителност за съжаление това е решението на по-голямата част от човечеството, да се отделят от Бога, и от Ной като Негов представител тогава, за да живеят в грях, с измислени лъжеучения, които не водят към вечния живот, а към смъртта. И затова им е помогнала змията от Едем, която подмами Ева, да яде от забранения плод, предназначен за изпитание на верността на първата човешка двойка към Бога. Това е станало с помощта на змията, която в Едем е играела ролята на медиум на Сатана. Това ясно говори за запитвачите на зли духове, за които пише в Стария завет на Библията, а в съвременен вариант са медиумите извикващи духовете на демони по време на спиритически сеанс, които имитират починали хора.
Образ на Атина от около 450 г. пр. Хр., която носи корона от змии и хваща змията, и я превръща в египса – нейното наметало за власт.
Гръцките скулптури и художници последователно идентифицирали Атина със змията. От нейния храм преди Партенона, нейният идолен образ долу, изобразява как хваща змията, която оформя егидата, символ на властта и също носи корона от змии – тя има ума на змията. Змията се превръща в египса – нейното наметало за власт. На вазата от около 500 г. пр. Хр., тя носи змийската си егида, тъй като изглежда, че получава инструкции от змията.
Предците, които поставят гръцката религиозна система „на място“.
Как можем да сме сигурни, че е истинска жена? Отговорът на това е и очевиден: Гръцките богове изглеждат и действат точно като истински хора, защото са истински хора, а не някакви си богове.
Върху ваза от около 500 г. пр. Хр., е изобразено как три кентавъра ходят на линия, двама, от които носят клон, което означава, че принадлежат към друг клон на човечеството – линията на Сит, за разлика от предполагаемото културно и интелектуално превъзходно въже на Каин.
В Диалога на Платон, Евтидем (от 302г. пр. Хр.), Сократ наричал Зевс, Аполон и Атина „господари и предци“.
Свети Августин разбира, че боговете са били славни предци (Градът на Бога – City of God, VIII. 26).
Според гърците Херакъл изпълнява много подвизи като човек тук на земята. След смъртта си митологичната богиня Нике го превозва в колесницата си, за да се присъедини към своите предци на връх Олимп.
Статуя на гръцката богиня Атина в имитацията на Партенона в Нашвил, щата Тенеси, САЩ. В дясната ръка държи богинята Найки, а в лявата щит със змия.
Гръцката дума за боговете е theoi, което означава буквално „грунт“. Гръцките богове са предците изключително по пътя на Каин, който отбягвал Бога, а е бил приветлив към змията, и човечеството възвеличава гръцката религиозна система „на място“, като нещо велико.
Изграждаме големи паметници на нашите собствени предшественици. Те изглеждат като храмове, защото са такива. В Мемориала на „Линкълн“ четем: „В този храм, както в сърцата на хората, за които той е спасил нацията, паметта на Авраам Линкълн е запазена завинаги“.
В стария храм на Атина нейният идол-образ без съмнение предизвиква подобно чувство, нещо подобно на това: „В този храм, както в сърцата на народа, за които тя върна хората в пътя на Каин и просветлението на змията след Потопа, паметта на тази обожавана жена, която наричаме Атина, е заложена завинаги.“
Ние научаваме от Библията в Деяния глава 17 стих 23, че Павел е стоял на Ареопага (Арес) в Атина и е четял на пиедестала там: „За Незнайния Бог„. До мястото, където е стоял Павел, се е издигал Акрополът – районът на пътя на Каин с храма на Атина и идолския ѝ образ на върха. Тя е причината Бог да е бил непознат на гърците и на останалата част от човечеството. Получавала е инструкции от змията, която е символ на Сатана и следователно е водила хората по пътя на смъртта.
На една ваза от същия период, Атина стои така, сякаш получава инструкции от змията, която е върху дърво. Дръжката на вазата закрива част от змията и дървото.
В най-старите гръцки писания, известни като Linear B, тя е Атана, по-кратка форма на Атанатос, което означава безсмъртна или безсмъртен.
Както посочва в новата си пълна с цветни изображения книга, авторът Робърт Боуи Джонсън, ”Генезис герои и събития в древногръцкото изкуство”, Атана изглеждала безсмъртна в света след Потопа, защото тя е дошла чрез потопа, а дълго преди това е живяла като съвременничка на Ной и синовете му, и жените им. Всъщност тя е била една от тези съпруги – името ѝе Наама, съпруга на синът на Ной Хам.
Тази подробност не я пише в Библията, но се казва, че Наама е потомък на Каин, който е прокълнат и е изгонен от Божието присъствие. Тя е била правнучка на Каин през 5 или 6 поколения. Просто е много малко вероятно потомка на Каин да се омъжи за един от синовете на Ной, който е потомък на Сит. И след като не го пише в Библията, остава да е плод на фантазията на автора или да има някакъв източник в гръцката митология или някъде другаде да е записано това. Същевременно напълно възможно е и да е истина.
Сватбата на Хам (Хирон) и Наама (Чарикло).
Тя е последният човек, споменат в рода на Каин: „Сестрата на Тувал-Каин е Наама“ (Битие 4:22). Тя беше дъщерята на Ламех, последният владетел на Каините преди Потопа. Гръцки художници описват ухажването и брака на Хам и Наама на няколко древни вази под гръцките им имена Хирон и Чарикло.
Сватбата на Хам (Хирон) и Наама (Чарикло) – изображение върху древна гръцка ваза.
Върху ваза от около 500 г. пр. Хр., е изобразено как три кентавъра ходят на линия, двама, от които носят клон, което означава, че принадлежат към друг клон на човечеството – линията на Сит, за разлика от предполагаемото културно и интелектуално превъзходно въже на Каин.
Хам (в гръцката митология Хирон) е бил един от мъжете от рода на Сит. Гръцките художници описват мъжете потомци на Сит като кентаври, половинчати, почти винаги им показвали голи гърдите, често носещи клон, както по-горе, показвайки, че принадлежат към по-нисък клон на човечеството, за разлика от предполагаемата по-култивирана, издигаща се от човека линия на Каин. А както е писано в Библията, по линията на Сит идва Ной и изобщо той о потомците му не са прокълнати, докато Каин е прокълнат за убийството на Авел и върху потомците му също има тежест от това проклятие.
Върху една ваза от около 600 г. пр. Хр., е изобразено как Хам (Хирон) хваща китката на Наама (Чарикло), знак в древногръцкото изкуство, че тя ще бъде негова невеста.
Изпълнителите правят специално изключение за потомците на Сит, Хам / Хирон, изобразявайки го с пълната предна линия на човек, защото за тях той е бил „добрият“ Кентавър, който донесъл канитската принцеса Наама (Чарикло) през Потопа, неговата жена.
Детайл от купа от сребърното съкровище в Хилдесхайм с изображението на седящата Атина. Вляво – бухала, символ на Найки, в дясната ръка държи змия, а в лявата щит.
Прадядото на Наама е бил Мехуяил (Битие 4:18), което означава „Избършете Бога“. Това е нагласата, която Наама донесе с нея през Потопа като съпруга на Хам. Няма съмнение, че тя е отговорна за подигравателното отношение на Хам към баща му Ной в нейните мисли, описано в Битие 9:20-27.
Атина или Наама, както писахме по-горе вдъхновява и насочва възобновяването на пътя на Каин в света след Потопа чрез сина си Куш и внука си Нимрод и е възвисена поради тази причина. Това също не го пише в Библията, но е писано, че Нимрод е потомък на Хам, който е прокълнат. Тука има допирни точки с библейския доклад, но източникът все пак е гръцката митология и други като нея.
След Вавилонската кула, човечеството е обожавало Наама с много имена като: Лама, Астарта, Ищар, Хатхор, Изида, Маат, Артемида, Инана, Ашера и в крайна сметка в най-славната ѝ идолизация като великата гръцка богиня Атина.
Ето, че древните хора не са искали да вярват в Бога и да му се покланят както е дадено от Него и оттам всичките им беди. Те са издигнали в култ, някои от тях като Нимрод и Ищар, които са ги лъгали, че са богове, и мечтата на всички хора да живеят вечно, да са безсмъртни, им е поднесена във фалшив вариант.
След като Атина (Ищар и с другите ѝимена) е получавала инструкции от змията (медиум и символ на Сатана) и Нимрод – първият магьосник и след Потопа пръв голям бунтовник против Бога, са се представили за богове, то не е оставало друго освен да повторят лъжата на змията в Едемската градина. Тогава Сатана използвайки змията като свой медиум, излъга Ева с думите, че никак няма да умрат, ако вкусят от забранения плод. Преди да изрече тези думи, Сатана чрез змията накара Ева да се усъмни в думите на Бог, че ще умрат, ако ядат от този плод.
Тактиката на Сатана е първо да внесе съмнение в истините от Библията, а в Едем – в предупреждението на Бог и след това с много убедителни думи и красноречие, ако се наложи, да убеждава хората в сатанинските му лъжи, за да не могат да се спасят, да получат вечния живот, безсмъртието, което е осигурено даром на всеки, който вярва в Исус Христос.
Вместо това той им предлага лъжливо учение за вечен живот веднага след смъртта в замяна на библейската истина, че вечен живот човек може да получи не веднага след смъртта, а в деня на Второто пришествие на Исус, когато ще бъде първото възкресение, за тези, които са вярвали в Него и са се подготвили според писаното в Библията.
Освен това сатана лъже хората, че душата на човек жив след смъртта в някакво нематериално състояние и използва тази лъжа да омотава още повече хората и да търсят медиумите, за да контактуват със своите близки починали. По този начин те стъпват на сатанинска почва и стават негова плячка. Учението за безсмъртието на душата в Християнството идва от гръцките философи и тяхната митология. В Библията Бог ясно казва, че човек е смъртен, а душата това е живият човек. Подробности по темата за смъртта и възкресението, и състоянието на човека след смъртта четете – ТУК.
Свидетелства на светските учени.
Светските учени Ан Баринг и Жул Кесфорд в книгата озаглавена ”Митът за Богинята”, от 782 страници, описват потвърждаващи доказателства. Авторите проследяват богините на древния Близкоизточен и Средиземноморски свят свързани с една фигура – шумерската Намму – незначителна езикова вариация на Наама. Те разкриват тази връзка и че Атина е Наама потомка на Каин и вероятно съпруга на Хам.
След Потопа, Ной е успявал да поддържа правилния начин на поклонение пред Бога за известно време. Тогава поклонението на потомката на Каин изплувало изведнъж в целия древен свят и няколко поколения по-късно повечето от човечеството е „без Бога в света“ (Ефесяни 2:12). Бог е оставил „всичките народи да вървят по собствени пътища“ (Деяния 14:16).
Едно гибелно учение е това, което Сатана е казал на Ева чрез змията в Едем, че ние човеците няма да умрем, а ще станем като боговете. Нищо подобно, всички, които умират без вяра в Исус, губят вечния живот. Сатана използва езическите религии и митологии като гръцката за отделяне на хората от Бога и с това ги погубва, защото те без правилната вяра в Бога, не могат да получат дара на вечния живот.
Древногръцкото религиозно изкуство чрез Наама или Атина като основна вдъхновяваща фигура, хроникира върху този основополагащ период на „сегашното зло“ (Галатяни 1:4) – нахлуването на независимостта на човечеството от нашия Създател, приветствайки „просветлението“ на змията и възвисяването на човека като мярка за всички неща.
Вижте клиповете и тези статии за Нимрод – ТУК, и за важните послания на ангелите към нашия свят – ТУК.