Писмени паметници уверяват, че ритуална лампа от погребението на Тулиола – дъщерята на Цицерон, горяла в продължение на 1600 години
Възможно ли е това? Каква е тайната на устройството – и правдоподобно ли е подобно явление в херметически затворено помещение? Неугасващите лампи от гробниците на египетските фараони са в основата на един познат приказен мотив: лампата на Аладин. Египтолози, които непрекъснато слушали устни предания за вълшебните, неугасващи лампи, изследвали възможната истина в тях. Работата е там, че при ритуалните погребения край мумиите действително бил оставян светилник, чийто пламък бил удивително траен. Египтяните вярвали, че душата остава край мумията в продължение на три хиляди години. Тя е привързана към тленните останки с невидима нишка. Магическата връзка може да се разкъса единствено ако душата пожелае да се раздели с тялото завинаги. Горящата лампа й помага да направи това, защото просветлява мрака на отвъдното.
Древните хронисти също са запечатали фрагменти за вълшебните лампи. Тит Ливий твърди, че в подземните пещери на Мемфис били откривани много такива светилници. Храмът на Минерва в Атина бил прочут със златната си лампа, която никога не загасва и няма нужда нито от доливане на гориво, нито от смяна на фитила. Плутарх описва как светилникът в храма на Юпитер държал жив пламъка си десетки години под открито небе и при силен вятър.
Каква е истината? Позитивно настроеният ум е готов да приеме всяка версия, макар най-вероятно да става дума за мистични украси на историята за неугасващите пламъци. Възможно ли е лампата на Аладин да се захранва от хитроумно скрита инсталация, свързана с източник на природен газ? Би било прекалено прозаично, ако е така.
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: