Как да се избавим от страха, да се отървем веднъж завинаги?

Всеки човек изпитва понякога чувство на страх и иска да се избави, да се отърве от него. А какво е страхът?

Психологията го определя като отрицателна емоция, възникнала в резултат на реална или въображаема опасност. Но, от друга страна, съществува и естествен страх, който често ни помага да избегнем трагедия…

Защо изпитваме страх? На първо място – с цел безопасност. Представете си, че си живеете безгрижно и изведнъж решавате да смените местоработата си. „Защо ти е нужно това? Къде ще отидеш? Няма да успееш, няма да се справиш“ и т. н. ви казва вашето чувство за страх. То ви предупреждава и може би ви напомня, че и така сте си добре.

Страхът не иска да ви пусне в далечно пътуване, не иска да променяте привичната обстановка. С годините вие вече сте си изградили система от ценности, уредили сте живота си, създали сте си кръг на общуване и изведнъж – решавате да родите дете. Разбира се, страхувате се и за себе си, и за детето, за здравето, за живота и т. н. Защото неизвестността не само привлича нашия интерес, но и отблъсква, колкото и парадоксално да звучи.

В действителност изобщо не е важно какво става в живота, главното е как ние се отнасяме към всичко това. Известно е, че ако не може да бъде променена ситуацията, трябва да се промени отношението ни към нея. Да, страх ви е. И какво? Ако на пътя ви се е изпречил страхът, това е, за да можете още веднъж добре да помислите и да си зададете въпроса: „Необходимо ли ми е всичко това?“. Ако отговорът е положителен, тогава – смело напред.

И така, страхът може да играе и положителна роля. Той още веднъж ни позволява да се замислим какво ни е необходимо в живота и какво не. А ако успеете не само да преборите страха си – т. е. да се избавите от него, но и да го превърнете в съюзник и помощник, тогава успехът ви е гарантиран във всяко начинание.

Как да се справите със страха?

Представете си го например във вид на много голям и страшен облак. След това кажете: „Облако, аз те познавам, зная, че си дошъл, за да ме предупредиш колко важна ще е тази крачка в живота ми. Благодаря ти, че се грижиш за мен. Зная, че съм на прав път. Това е моето решение, имам нужда от тази стъпка. Благодаря ти, повече не се нуждая от теб“. Сега си представете, най-логичното продължение – завалял е дъжд. Ето така, капка по капка, целият ваш страх се е излял в дъжда, облаците са се разсеяли и е изгряло слънце. И това е всичко – от страха не е останала и следа.

Втори съвет: мечтайте! Ако се страхувате да се изказвате пред голяма аудитория, представете си как уверено излизате на сцената и в очите на всеки човек виждате благодарност и възхищение.

Ако се страхувате от височина, представете си как се изкачвате на висока планина, как спира дъхът ви при покоряването на всеки нов връх, как благополучно слизате обратно с чувство на гордост и удовлетворение.

Ако се страхувате да изгубите любимия човек, представяйте си вашия щастлив съвместен живот: как заедно прекарвате времето си, какви знаци на внимание ви оказва той, какви неочаквани приятни изненади ви прави, какви добри и нежни думи произнася.

Работата е там, че нашето подсъзнание реагира на нашия начин на мислене. Увереното обръщане към подсъзнанието с лекота възстановява нарушеното вътрешно равновесие. Често можете да чуете: „Знаех си, че ще се случи най-страшното“, „Така се страхувах, че ще се проваля на изпита, и това се случи“. Каквото мислим, това се случва. Трябва да програмираме нашето подсъзнание предварително на положителния резултат. И това е всичко.

А най-главното е вярата. Никога не започвайте нещо, ако „ви свива под лъжичката“. Вслушвайте се в себе си, избавете се от чувството за страх и след това се заемете с увереност с всеки проект. Да вярвате в Бога, означава, че Бог ще ви помогне. Да вярвате в себе си, означава, че ще постигнете всичко благодарение на собственото си съзнание. Ако се уповавате на късмета си, значи всичко ще стане „случайно“. Ще ви бъде дадено според вярата.

Не се страхувайте от нищо и ще получите заслужени награди за всичките си действия. Не забравяйте, че става дума само за такива, чийто резултат ви носи полза. А що се отнася до лошите постъпки, тук действа друг закон: „всичко се връща като бумеранг при нас“.

Вършете добро, обичайте се помежду си и от нищо не се страхувайте. Повярвайте, че животът винаги е на ваша страна…

И накрая нещо важно във връзка със свободата

(включително и освобождаването от страха) и самотата, както го вижда великият Рудолф Щайнер:

„Аз съм гласът на викащия в самота.“
Йоан, 1: 23

Това, което трябва да бъде постигнато при езотеричното обучение, е самотата на душата. Тя трябва да остане основното ѝ настроение и не трябва да бъде разтърсвана от нищо, дори когато ни срещнат най-любимите хора. Чрез самотата се отварят вратите на духовните светове.

Едва чрез нея се установява чисто духовния живот. Но с това не се има предвид, че трябва да търсим самотата преднамерено и по този начин да се оттегляме от задълженията, които имаме в света, ами по-скоро да събудим това чувство на самота в душата и да не позволим то да бъде заглушено от глупави мисли.

Рудолф Щайнер, с.съч. 266b

Да бъде човек самотен, това значи да бъде свободен. В нормалното развитие на човечеството напредващите същества му я даряват, като се отдръпват от него. Това обаче не важи за противодействащите сили, те постоянно се опитват да се намесят неправомерно в човешкото същество и ако човек не е развил необходимата воля, че да може да не ги допуска до себе си, то те ще го завладеят. Затова школуването в самостоятелност, в самота, в свобода иска школуване и на волята:

В бъдеще – това е посочено съвсем правилно още в поставянето на въпроса – хората изобщо ще имат тенденцията по най-разнообразни начини към деформации, понеже те няма повече да могат да образуват нормалния си образ с неволевите, инстинктивните си действени сили.

Човекът става свободен и той постепенно ще стане свободен и по отношение на формирането на своя собствен образ, но тогава ще трябва да може да направи нещо със свободата си.

Той трябва да започне да създава имагинации, които винаги ще противодействат на деформациите.

Рудолф Щайнер, с.съч. 313

Вижте още по темата ТУК: За „Философия на свободата“!!

Ето защо трябва да бъдем внимателни със стремежа си към самота, защото той може да ни прави свободни от Бога, но не ни прави свободни от Ариман. Така че умната! Ако не сте силни, не се стремете да стоите самотни!