Страх и заплашване чрез езика на тялото

Заплашителните пози на тялото могат да бъдат толкова страшни, колкото и заплашителните изрази на лицето

В миналото се твърдеше, че човешките емоции се предават главно чрез израза на лицето. Научни експерименти доказват, че в процеса на комуникация позата на тялото може да бъде също толкова важна, колкото и изразът на лицето. Резултатите от опитите показват още, че моменталният отговор на страха е много по-автоматизирана реакция, отколкото се е смятало до сега.

Образите на страха

въздействат на определена част от мозъка, която отговаря за емоциите. Връзката между тази част на мозъка и действието е много силна. Тя,,кара тялото да отговори на страха. Когато става дума за комуникация между хората, ние винаги имаме предвид езика. Но, според Беатрис де Желдер, професор в Харвардския Медицински Университет в Масачузетс и университета Тилбърг, Холандия, хората комуникират и подсъзнателно чрез тялото си.

За своите изследвания Де Желдер и колегите й използват видеозаписи на 18 актьори, които пресъздават емоционални действия, например, реакцията им, когато отварят вратата на помещение и заварват крадец в стаята. Учените използват кадри, които показват реакцията на цялото тяло. Тези кадри се прожектират на хора, доброволно подложили се на експеримента.

С магнитно-резонансен апарат учените измерват дейността на мозъка на всеки от участниците в експеримента, докато гледа снимките. Така учените откриват, че гледането на щастливи лица и реакции на тялото повишават дейността на онези мозъчни центрове, които преработват визуалната информация, докато гледането на страшни и заплашителни изражения и пози на тялото, активират онези области в мозъка, които преработват емоционалната информация, както и тези центрове, които управляват моториката.

Резултатите от изследването

обясняват как се разпространява страхът. „Ако има някаква приспособима форма на зараза, тя е незабавният отговор на страха“, казва Франс Де Ваал, професор по психология в университета Емъри в Атланта, Джорджия. „Ако другите се страхуват, допълва той, сигурно има причина и ти да се страхуваш“. Заразата от страха може по-лесно да се обясни при животните, тъй като техните действия са неосъзнати.

Ваал дава следния пример: „Ако една птица от ятото, която кълве зрънца на земята, литне изведнъж, всички останали птици също ще литнат моментално след нея. Тази, която остане, ще бъде жертвата.“ Опитите показват, че емоционалният отговор на страха при хората вероятно е по-автоматизиран, отколкото се е смятало в миналото. В момент на страх човек се нуждае от готовност за ответна реакция, тъй като има само част от секундата да прецени какво става.

Де Желдер казва: „Да вземем за пример ситуация при избухване на пожар. Много бързо хората възприемат реакцията на човека до тях. Това е много ефектен механизъм.“ При човека, като по-висше същество, инстинктивната реакция е по-слаба, тъй като той има способността да мисли. Докато животните реагират инстинктивно, човекът може да реши какво да направи при дадени обстоятелства, например, ако бяга, да помисли има ли причина да го прави.

Подобни изследвания се правят в институти в цял свят. Те биха могли да помогнат на учените в диагностиката на болести като Апцхаймер и разстройства като аутизъм и шизофрения, но вероятно могат да се използват и за създаване на средства за масова психоза. Да се надяваме, че второто няма да се случи.