Пустинята Сахара е много по-стара, отколкото смятаме

Според учените, може би пустинята Сахара съществува от 7 милиона години

Пустинята Сахара е „родена“ преди 7 милиона години, като останки от необятното, изчезнало море Тетис.

Според учените може би пустинята Сахара съществува от 7 милиона години

Движението на тектонските плочи, които са довели до създаването на Средиземно море и Алпите също предизвика появата на Сахара преди около 7 милиона години, сочат най-новите компютърни симулации за древния климат на Земята.
В момента в Северна Африка се намира най-голямата неполярна пустиня в света, но климатичните условия в региона не са били постоянни за последните няколко милиона години.
Леките промени в наклона на Земята към Слънцето периодично увеличават количеството на слънчевата енергия, получена от Северното полукълбо през лятото, промяна на атмосферните течения и водят до появата на мусонните дъждове.
Преди да се появи „великата пустиня“, Северна Африка е имала влажен, полупустинен климат. Няколко доказателства, включително древни дюнни депозити, открити в Чад, показват, че Сахара може би съществува най-малко от 7 милиона години.
До скоро учените смятаха, че Сахара е на около 2-3 милиона години. Сухоземните и морските доказателства предполагат, че Северна Африка е преминала през период на засушаване по това време докато северното полукълбо започва последния цикъл на заледяване.
Учение от Норвегия провеждат задълбочени проучвания и правят подробни симулации за климатичните промени в Северна Африка през последните 30 милиона години.
Преди около 250 милиона години огромен водоем наречен Тетис разделя двата суперконтинента Лавразия на север и Гондвана на юг. Тъй като тези частите на суперконтинентите се разделят, то Африканската плоча се сблъсква с Евразийската, при появата на Алпите и Хималаите, като по този начин по-голямата част от морето Тетис пресъхва. След като плочите продължават да се движат, Тетис продължава да се смалява, докато не се слива със Средиземно море.
При пресъхването на морето, сушата отразява по-малко слънчева светлина, което води до промяна на режима на валежите в региона. Това води до появата на пустинята и повишена чувствителност по отношение наклона на Земята, заключва изследователите.