В Ню Йорк се намира Vampire Research Center /Научен център за изследване на вампиризма/. Неговият основател, професор Стивън Каплан твърди на базата на научни данни, че сред хората има такива, които не могат да живеят, без да приемат топла кръв.
Тази зависимост има физиологически, а не психологически характер. Професор Каплан е съставил тест, с чиято помощ вампирите могат да бъдат идентифицирани. Според проучванията му в момента по света бродят 1500 човека с проявени или латентни наклонности към вампиризъм.
С човек от този списък репортерката на “Желтая газета” Виктория Колодонова е успяла да направи интервю. Става дума за 25-годишна жена, условно наричана Алиса.
Да пиеш директно от тялото е привлекателно, но днес вампирът предпочита спринцовката за еднократна употреба
– Как точно един вампир пие кръв?
– Някои използват порязано място, живият контакт е привлекателен. Аз обаче използвам спринцовки за еднократна употреба. Вземам кръв от вената. Всичко трябва да бъде стерилно и безопасно! Дарителят преди това е изследвал кръвта си и аз съм сигурна, че няма да се заразя. Веднъж го направих с непознат: той ми се лепна в парка и аз реших да го шашна. Казах му, че съм вампир и му поисках кръв. Сега ме е срам от тази постъпка.
– Защо му е на един дарител да се съгласи с подобно нещо?
– Хората по природа обичат да отдават, да жертват. Някои просто са любопитни. Но на всички, които отдават енергия с кръвта си, после им се случват хубави неща в живота.
– Говори се, че вампирите си набавят енергия и от кръвопреливните центрове?
– Замразената кръв може да бъде алтернатива, но нещо в нея не е както трябва. Когато пиеш такава кръв, тя като че ли се изпарява още в хранопровода. Аз рядко правя това, имам си достатъчно дарители. Животинска кръв не пия, но ям сурово месо. Това също дава сили.
– Какво се случва, ако дълго време останете “на сухо”?
– Започват да ми треперят ръцете, побиват ме тръпки, огладнявам. Започвам да се заглеждам в откритите части от човешките тела. Втренчвам се в непознати хора…после настъпва апатия, емоциите замират, все едно си жив труп.
– Може ли един гладен вампир да се нахвърли на човек?
– Никога. Твърде много ценим хората, както и всяка форма на живот изобщо.
– При Дракула съвсем не е така….
– Там има много художествена измислица…но се знае, че е имало такъв пълководец. Раните му зараствали много бързо. Възможно е да е пил кръвта на убитите си врагове – страшни са били времената. Но със сигурност той не е бил безсмъртен и не се е превръщал в прилеп!
– Имате ли свръхестествени способности?
– Привличам животни, растения, деца. Мога с ръце да неутрализирам болката. Веднъж тичах без прекъсване осем часа. Друг път преплувах два километра за час, след като цели седем години не бях влизала във водата. Много от нас изглеждат по-млади от годините си. Познавам в Москва четирима истински вампири. Срещаме се, споделяме опит. На хората им е трудно да бъдат постоянно край нас: вампирите не умеят да обичат като обикновените хора. Нещо не ни достига.
– Близките ви знаят ли истината?
– Надявам се майка ми да не се досеща, също и колегите. Приятелят ми знае и ме приема каквато съм.
– Цял живот ли ще бъдете вампир?
– Надявам се – не. Това е зависимост, която усложнява съществуването ми. Постоянно мисля как да утоля глада си.
Марта Савова
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: