АМЕРИКАНСКА подводница, мистериозно изчезнала в разгара на Втората световна война, беше открита край бреговете на Аляска.
С откриването на подводната лодка е разгадана една от най-големите мистерии на Втората световна война – безследното изчезване на подводницата „Груниън“ със 70 души екипаж на борда.
Основната заслуга за разбулването на 65-годишната мистерия имат Брус, Джон и Брад Абеле. Тримата братя са синове на командира на „Груниън“ капитан-лейтенант Манърт „Джим“ Абеле.
Подводницата „Груниън“ е кръстена на сребриста тихоокеанска рибка. Тя и екипажът й изчезват безследно в ранната утрин на 31 юли 1942 г.
След кратка битка с въоръжен японски търговски кораб, подводницата потъва край окупирания от японците остров Киска, близо до Аляска.
Официални сведения за сражението липсват както в японските, така и в американските военни архиви.
Ето защо съдбата на „Груниън“ и многочленния й екипаж остава забулена в мистерия в продължение на десетилетия.
60 години след потъването на „Груниън“ един японец разгадава мистерията.
През 2002 г. 30-годишният Юсаки Ивасаки, любител историк и запален фен на Втората световна война, публикува превод на статия от японско морско списание.
В нея Исаму Аюра, капитан на въоръжения търговски кораб „Кано Мару“, описва сражението си с американска подводница в района, охраняван от „Груниън“.
Подводницата изстрелва четири торпеда срещу кораба, но само едно от тях попада в целта. „Груниън“ изплува, за да довърши мишената си с оръдеен огън. „Кано Мару“ отвръща на огъня. Вероятно разрушаването на оръдейната кула е довело до потъването на подводницата.
Братята Абеле се свързват с Ивасаки.
Установяването на приблизителното място на сблъсъка отнема четири години.
Синовете на капитан Абеле се опитват да привлекат известния океанолог и откривател на „Титаник“ проф. Робърт Балард към издирването на „Груниън“, но той отказва.
Американските военноморски сили също не приемат да участват в търсенето на мистериозно потъналата подводница. През 2006 г. най-големият от братята, 76-годишният Брус Абеле, наема кораб, с който успява да сканира част от морското дъно край Аляска.
След две седмици търсене са заснети зърнести образи, на които се вижда продълговат обект, подобен на „Груниън“. Размерите му напълно съвпадат с тези на издирваната подводница.
Обектът лежи на 550 м дълбочина. На снимките се вижда заоблен продълговат обект с детайли, които наподобяват оръдейна кула и перископ.
Допълнително заснетите образи дават основание на търсачите да заключат с голяма сигурност, че това е мистериозно изчезналата „Груниън“.
„По наши сведения няма потънали японски подводници в този район. Ако това, което е открито, е наистина подводница, вероятността това да е „Груниън“ е доста голяма“,
казва Джак Грийн, говорител на Военноморския исторически музей в Аляска. Според специалиста при идентифицирането може да помогне специфичното витло на подводницата.
„Груниън“ лежи в района на Алеутските острови, в една от най-рисковите зони на Берингово море.
Вълните там са с височината на къща, а вятърът достига скорост 180 км/час.
Въпреки опасностите братята Абеле наемат рибарския кораб „Акила“ и го оборудват с подводна камера.
В екипажа на „Акила“ има представители на японските власти и ветерани от войната. След два дни работа екипажът на „Акила“ заснема първите образи на подводницата с помощта на роботизираната камера.
Въпреки, че не е открил табелка с името „Груниън“, екипът е убеден, че това е търсената подводница. Видът на наблюдателната кула, -както и фактът, че това е единствената американска подводна лодка, изчезнала в този район, недвусмислено сочат, че това е Труниън“.
След като мистерията е разкрита, остава да бъде установена причината за гибелта на подводницата и 70-членния й екипаж.
Близките на загиналите моряци се опасяват, че истината никога няма да излезе наяве.
Причината е лошото състояние на останките, престояли няколко десетилетия на морското дъно. Потъналите плавателни съдове, които лежат на стотици метри под водата, често биват разрушавани от голямото налягане.
Това прави почти невъзможно установяването на причината за потъването им.
Засега няма планове за изваждането на ‘Груниън“ на сушата.
Дори шест десетилетия след потъването си, подводницата се води собственост на американската армия. Оттам смятат, че морето е най-подходящото място за вечен покой на 70-членния й екипаж. Роднините на загиналите моряци са на същото мнение.
22-годишният Кармин Антъни Парциале е сред най-младите матроси, загинали на Труниън“.
Ето защо, когато научава, че подводницата е открита, племенницата му, 67-годишната днес Мери Бенц решава да издири роднините на останалите моряци. Само за няколко седмици Бенц и няколко нейни приятелки успяват да открият наследниците на всички загинали моряци.
„Имаше много сълзи на радост, облекчение и благодарност. Никой не беше забравил случилото се през 1942 г.“, разказва Мери Бенц.
