Позитивно мислене не значи да обявяваме живота си за безоблачен, когато имаме куп проблеми
Позитивно мислене не е и да ходим вечно усмихнати, да се държим добре и да се правим, че неприятности не съществуват.
Именно, защото повечето хора си мислят, че позитивното мислене е просто да сложим розовите очила, се смята, че това е заблуда и бягство от реалността.
Позитивно мислене е много повече от усмивка и розови очила
Но всъщност да мислим позитивно означава да приемаме реалността – такава, каквато е, обективно.
Когато изпаднем в трудна ситуация имаме избор за това как да реагираме. Можем да започнем да се вайкаме и да проклинаме съдбата, да се предадем и да обвиняваме целия сват за бедите си. В такива момент трудно можем да мислим обективно, тоест да мислим позитивно.
За да може човек да мисли позитивно, трябва да свърши някой неща, които не са особено приятни. И те са свързани със самоанализа и самоосъзнаването, със заставането срещу собствените си страхове, тъмни страни и травми.
Преди да успеете наистина да мислите позитивно, трябва да извадите на повърхността всичко, което ви мъчи, тормози и не ви дава мира. Защото точно, когато сме поставени пред изпитание, тези тъмни страни от нашата личност се проявяват най-силно. Гневът, ядът, жестокостта и злобата са само защитна реакция на човек, който не умее да се справя с емоциите по позитивен начин.
Колкото повече потулваме страховете си и онези неща, които ни ужасяват, толкова по-трудно се справяме със самите себе си, а тогава няма как да се справим и с това, което ни очаква извън нас.
Преди да решите, че хората, приветстващи позитивното мислене са хора без проблеми, които си нямат друга работа освен да мислят позитивно, се замислете да ли не са минали през деветте кръга на вътрешния ад, за да могат да посрещат с усмивка всичко, което им поднесе животът.
