Пенчо Радов е възрожденец от Карлово, който бил книжар. По време на турското робство пътувал и разнасял книги в различни части на страната
Неговата подвижна книжарница била дисагите върху гърба на коня. А в тях книги всякакви – жития на светии, молитвеници, песнопойки, народни приказки, басни.
Сред тях, обаче, се намира и книжката на Юрий Венелин „Критически издиряния за историята българска“. Написаното от големия почитател на България и личен приятел на Васил Априлов, Юрий Венелин, е преведено от Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев). А книжлето е издадено от самия Пенчо Радов.
Пътищата отвеждат карловеца чак до Атон. Там, на Света гора, в манастирите той попада в библиотеки, пълни с безценни книги. Ръкописи на древни езици – древноримски, старогръцки, старобългарски, дори египетски папируси и свитъци от Индия. Липсват единствено четива на маите, защото те били изсичани на камъни.
Пенчо Радов започва да проучва различните трудове на велики западноевропейски умове. Коперник, Галилео Галилей и Тихо Брахе му поднасят ново, непознато до тогава знание. Древните умове като Аристотел, Питагор и Демокрит го карат да се чуди каква наука е открита в дълбоката древност. Но наред с тях пред погледа на нашия жаден за знания възрожденец изниква самият Мишел дьо Нострадамус.
След като изчита всичките тези трудове, Пенчо Радов се научава да разчита звездните карти и да предсказва бъдещето по звездите.
Четири години той работи усърдно, прави сложни изчисления, описва ги и така оформя „Календар вечний“. Взема ръкописа в ръце и се отправя за Цариград, където отпечатва своето творение и го поднася на читателите. Разграбват я като топъл хляб. В продължение на две десетилетия е издавана шест пъти. Това е огромен успех! Но нейни копия стават известни Киев, Белград и Букурещ.