Отец Петър Гарена, единственият модерен свещеник с най-високи научни титли и направил най-много за общия храм на българската държава, става на 60 г. Не се сее жито, когато то е на привършване – казва в той.
Още в текста: Но винаги е време за построяване на мостове между хората, защото животът е като река – може да бъде и природно бедствие, и благодат
Какво значат 60 години за един свещенослужител?
Много ли са, малко ли са или са предостатъчно, за да остави на идващите след него своите дела и убеждения за вяра, род, родина, ближен, за обич и посвещение в името на доброто, истината, мъдростта…
Но според това, което е сторил, сътворил и оставил за бъдещето несъмнено те са повече от достатъчни за кърджалийския свещеник отец Петър Гарена. А колко още има да направи за града си и неговите хора ревностният и неуморен мисионер на вярата и родолюбието, при положение, че на 22 ноември той изпълва своите само 60 лета…
Отец Петър е една многостранно надарена личност.
Занимава се с наука, с литература, рисува, извайва скулптури, свири на кавал. Дълги години упражнява научните си квалификации история на България, на БПЦ, омилетика, пастирско богословие като преподавател в ПУ.
Но казва, че не идва от кабинета в студентската аудитория, а от църквата и преподава за нея, за храма на българската държава. Затова, според него, е много по-важно младите хора да се учат на родолюбие, на обич, на разбиране, на мислене, иначе без тези качества никоя наука не би била ценна и полезна.
Отецът има Димитровски награди за скулптура и национални награди като професионален музикант и като литератор. С книгата си “ Молитва за обич” печели награда и от Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“. През 2014 г. стана носител на наградата за принос в развитието на мултикултурализма, интеркултурния диалог и езиковото многообразие “Мултикултурният човек” на Арт-движението “Кръг”, Кърджали.
Неговите творби блестят със своите дълбоки философско-естетически проникновения, но изказани с един достъпен, богат, притчов и иносказателно-метафористичен език. Очертават съкровените знаци на обичта, доброто, достойното, благородното, красивото в живота, водещи до духовно, моралното пречистване и извисяване.
Голяма е заслугата на отец Петър Гарена за
изграждането на духовни мостове между разноликото население на град Кърджали. Прави го не само чрез оригиналните си религиозни способи и проповеди, но и чрез творчеството си.
Автор е на десетина книги, между които сборника с разкази „Молитва за обич”, „Предизвикателствата пред православния свещеник”, „Българският кръст в Таврия”, „Етнически и религиозни взаимоотношения в Одринска Тракия и Източните Родопи”, „Фолклорни доказателства за етническите и религиозни взаимовлияния в помощ на пастиря”, „Връзки между християни и мюсюлмани на ниво поверия и суеверия от практиката на енорийския свещеник” и др.
Като признат специалист в областта на неговите изследвания, често участва в специализирани научни съвети, както и в Националната комисия по акредитация. Негови книги се намират в националните библиотеки на САЩ, Англия, Франция и др.
Защитава докторат и доцентура по теология в Пловдивския университет, както и дисертацията в БАН „Военното духовенство на България. История, дейност и военно-пастирско служение”, с която е признат за доктор на икономическите науки (т.н. голям доктор). Званието му професор попълни и последната празнота от неговата уникална биография.
Съвсем заслужено то украси неговата духовна аура не само с цялостната му научна дейност, но и с неговото изследване „Пастирско служение и Богослужебно песнопение”, проведено на терен между юдеи, арабски и турски християни. Така стана единствения действащ свещеник с най-високи научни титли в българската история.
Изкуството, според отец Петър,
е толкова по-въздействащо и по-голямо, колкото е по-малко като синтезиран заряд в него – така както малкото семенце, което жертвено изгнива, за да изкласи в нов плод. Затова и то, и литературата, и науката му дават нови възможности за изграждане на повече духовни мостове над река Арда, която, според отеца, символизира живота на два бряга и на два народа с две религии.
Защото, както казва, река без мостове е природно бедствие, а с повече мостове е благодат. Един ден, убеден е той, „бреговете” на реката ни „Живот” ще се припознаят като едно и също нещо с две лица, две измерения, две движения на едно и също тяло.
Не случайно, сборникът му с разкази “Молитва за обич” е поклон пред този вечен и изконен смисъл за единност на живота и пред неговата красотата. Пред най-светлите и съкровени чувства. Казва ни, че в основата на всеки храм са зазидани много естествени човешки пориви, мечти.
И както най-високият камък от храмовия фронтон не е по-висок по значение от най-ниско положения в основата, така и най-високото в човека не е достатъчно високо, както и най-ниското не е прекалено ниско.
“Молитва за обич” разказва блестящо и прочувствено
за дългата треска на живота ни и за вечния стремеж към Божествения свят на хармония и обич. Тя е и едно напомняне, че земната любов остава недовършена и нестигаща своя апогей, защото инстинктивно я сравняваме с Божествената и не можем да намерим неин еквивалент тук на земята.
Отец Петър Гарена създава традицията за нетрадиционно отбелязване на богоявленския ритуал, превръща го в общоградско литийно шествие, в което участват хора от всички етноси в Кърджали. Хвален или критикуван, оценяван противоречиво, обаче, отец Петър успя да превърне Богоявление (Йордановден) в истински общоградски християнски празник в областния град.
И все още е един от малкото хора в страната ни, който може да привлече хиляди участници в него. И то от всички местни вероизповедания. Така от година на година тръгналите след църковните хоругви в литийните шествия непрекъснато нарастват.
А във водите на Арда за кръста се хвърлят няколко десетки смелчаци, сред които и много мюсюлмани. И това не смущава отеца, защото Бог не дели хората, а иска да живеят в разбирателство и единение. Не се притеснява и да проповядва на майчиния език на мюсюлманите, за което е бил наказван.
Често казва, че молитвата “Отче наш”,
на който и език да звучи, тя пак си остава “Отче наш. В това отношение намира подкрепа и от районния мюфтия, и от градоначалника, вече четвърти мандат, инж. Хасан Азис, който поставя началото на традицията в шествията да участват и мюсюлмани, като самият той винаги е редом до отеца в тях.
Още преди да спечели първия си мандат (2003г.), той предлага помощта си и закупува с лични средства хоругви за централния храм, които са извезани със златна сърма в Украйна.
Хвърлянето на кръста от отец Петър Гарена във водите на Арда е ставало по най-различни атрактивни начини, с оглед символиката, която носят. Така например, когато това стана от камили, които издържат една седмица без вода и десет дни без храна, това бе алюзия за българина, който издържа 25 години труден преход.
А и напомняне, че допреди 60 години те са били основното транспортно средство в Източните Родопи. Друг път пък шествието се води от деца на магарета, символизирайки влизането на Исус в Ерусалим и търпеливостта на българите.
Използвани са за шествието и впрегнати в каруца волове, родопски коне – катъри, участници – младежи, облечени в носиите на различни народности. Така отецът превърна Богоявление в общоградски празник. Шествието от църквата до реката вече надхвърля два километра. А в ледените води на Арда се хвърлят за кръста стотици смелчаци, сред които и мюсюлмани.
Докато през първите години на служението му се събирали по десетина души
и се намирали едва 1-2 кандидати за изваждането на богоявленския кръст. Тогава отецът решава да скочи и хвърли кръста с бънджи от 20-метровия мост над река Арда, което и прави. През 2002 г., заедно с петметрова икона на Богородица, го спуска с кран. В други години отива до реката с мотокар, катамаран, с единствената останала в Кърджали бронирана бойна машина, с фадрома, с бронетранспортьор, със състезателен скутер…
Отец Петър участва традиционно години наред и в мюсюлманския празник “Ашуре”. Това става на десетия ден от месец Мухаррем, с който започва ислямският календар. Името на този празник и десерта, раздаван на него, означава от арабски “десет”, затова съдържа 10 хранителни съставки. И е символ на споделянето, толерантността и мира. Затова отец Петър раздава от него, заедно с мюфтията и градоначалника, на мюсюлмани, християни и др. на Пазара на производителите в областния град всяка година.
Израз на верско сближаване за него е и станалото знаково изпиване на кафе с районния мюфтия и с кмета инж. Хасан Азис на трети март.И това кафе, казва отецът, е шекерлия тогава, когато има човещина и благоволение между хората, така както е било в стария наш модел, следван от попа, кмета, даскала и мюфтията.
И този наш стар модел, за негова и всеобща радост, все още действа. Затова не е прецедент мюсюлмани да се молят за здраве и помощ в християнския храм и християни да търсят помощ от мюфтията.
Отецът събира стотици разпилени черепи
и кости край разрушени манастири и светилища на мъчениците на вярата в Източните Родопи, слага ги в храмова гробница в съседство до църквата “Св.Георги”, за да се съхранява паметта за дедите ни. Често посещава и една гора със смесено гробище край Кърджали, където са погребани и мюсюлмани и българи. В планината-обединителка Родопа винаги е имало традиция за добросъседство между двата основни етноса.
И това смесено гробище от миналото, с вече разрушени паметни плочи, е символ на общия ни храм в сърцата. Затова България не стана Косово, твърди той, защото българи и турци дори в смъртта си не са се разделяли.
60-г. юбилей на отец Петър Гарена беше тържествено отбелязан в зала „Амбасадор“ на пловдивския хотел „Рамада“ (бившия „Тримонциум“). В негова чест на него беше представена книгата „Мултикултурният човек“, дело на Катедра „История и археология“ при Философско-историческия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”.
В нея участват с материали 85 професори
които представят свои изследвания в областта на историята, археологията, теологията, историята на културата, религията, етнологията, изкуствознанието, музикознанието, езикознанието, художествената критика, мултикултурата, интеркултурния диалог и езиковото разнообразие.
Празникът бе уважен от много негови близки, приятели, преподаватели, студенти. Проф. Венедикова, проф. Стоян Денчев, Мария Шнитер… Между многото получени от него отличия бе и почетният знак на ПУ, връчен му от ректора проф. Запрян Козлуджов.
Специални поздрави към него отправиха виртуозните наши музиканти
Иво Папазов – Ибряма, Нешко Нешев и певицата Богдана Петрова.
Самият отец се включи в музикалната програма, като изпълни няколко родопски песни, между които и “Руфинка болна легнала”. Както винаги, така и сега, отецът изненада своите гости, като подхвана копаница и рокендрол, в съпровод на кларинет, гъдулка и акордеон.
Но празникът отмина и сега родопският свещеник отново започна да си върши тихо и всеотдайно своите обязаности към енориашите си и към Бога.
И както добре го е описал в надписа на съградената от него чешма в двора на църквата, в която служи, те намират своя израз във времето, така както ромоли водата в нейните чучури и предава на поколенията заветите на сега живеещите в полза на род, родина и вяра.
И докато има кой да предава живата памет за едничката майка Родопа планина, от чиято вечна плът са заченати нейните синове и дъщери, ще го има за вечни времена и общия храм на българската държава за българи и турци. Защото нейният свиден олтар, осветен от много жертви и свидни дела, е положен в общата за всички земя, огряван е от едно и също слънце, в едно за всички ясно небе.
Лияна Фероли
