В някогашния римски град Никополис ад Иструм са сечени монети, забележим е с историята си и с живота на Вулфила, една светла личност
Съдържание:
Какво е античният римски град Никополис ад Иструм.
Ако пътувате с автомобил в околностите на Велико Търново, можете да стигнете до едно невероятно място – римския град от древността Никополис ад Иструм. В интернет, когато се търси предварителна информация за мястото, можем да намерим, че допускането не е безплатно.
Все още не е направена специална реконструкция. И това е чудо. Няма направено нещо ново, както например в Плиска. Всичко е абсолютно автентично. И не е променено от работата на специалистите. Разбира се работата на археолозите е необходима поне за да се запази за потомството, а всъщност, се изкопават много други исторически факти.
Американците започнаха да отпускат пари за това. Но досега най-ценните екземпляри са просто отведени в Археологическия музей във Велико Търново. А останалите артефакти си лежат, както и преди, на открито. Там, където историята ги е оставила, постепенно те се покриват с лишейни мъхове, които сами по себе си стават част от тази природа.
От това място може да се научат повече подробности, или да се допитаме до човека, който изнася беседи. Туристите остават много щастливи, обикновено те са единствените посетители. Често те са толкова много, че са разпръснати по огромна територия и на някои места изобщо не се виждат спътниците им от групите им. Тези антики изглеждат толкова естествено, сякаш не са в музей.
Представете си безкрайните зелени ливади, някъде далеч, разстлани по планините и хълмовете. Синьо, бездънно небе с редки бели облаци. А тишината почти звъни – само птици прелитат в нея. Сред артефакти, които са хармонично вписани сред тревните храсти, ярък изумруден гущер или пеперуда ще се измъкне тихо на някое близко цвете. И може би, не на цвете, а на някоя древна столица. Или дори – на камъните на форума.
Тези антики тук са на камари, казват местните. Частично запазени каменни пътища водят покрай останките от стените на сградите, обществени и частни. От стените са останали останки, които сякаш ни гледат от земята доста незначително сред тревите – могили, на места – с 30 сантиметра и някъде над метър.
Но цялостната картина на улиците на древния град го прави още по-лесен да си представим, как на някои места всичко изглежда на план – рисунка.
Навсякъде има останки от каменни водопроводи и съоръжения, които служат за отопление на каменни подове с горещ въздух. Предполага се, че е имало дори отоплена пътека за зимни разходки по улицата. Това е просто учудващо, защото се е случвало преди хиляда години, а хората в тези места вече са се радвали на такъв цивилизован живот.
Тук животът бил в разгара си. Занаятчиите са работели в своите работилници, търговците са търгували в техните магазини. Тези, които са по-богати, вероятно водят много висок стандарт на живот, общувайки с връстниците си, например, големи земевладелци, посещаващи театри с удобни условия (почти СПА салони), гладиаторски битки.
В допълнение към благородниците и обикновените жители, в града е живеела заслужена прослойка, като ветерани от римските войни, които римските владетели се заселили в различни провинции на държавата – за да стабилизират властта и да подкрепят социалните връзки. Наистина, римляните са били мъдри.
Често жителите на града се събират на форума. Оттук идва съвременната концепция за „интернет форум“. Тук са били обсъждани всички градски проблеми и важни събития, били са взети решения. Само остава да си представим как са изглеждали – дали са носели бели тоги?
Къде се намира, особености на града.
Градът е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Той се намира на около 18 – 20 км на север от Велико Търново по пътя Е-85, в близост до село Никюп.
Античният град е построен през 102 г. от известния римски император Траян. До 3-ти век градът е най-развит между планините Стара планина и Дунав. Площта му е повече от 30 хектара. Упадъкът на живота в този град настъпва през 6-ти век след разрушаването му от аварите (вероятно както повечето факти от древността).
Някога Никополис Ад Иструм е бил могъщ, а днес почти забравен и за повечето хора непознат. Наричан „Българският Рим“, градът лежи сякаш в сянката на прочутия хълм Царевец и само камъните от древността свидетелстващи за миналото му напомнят за неговото съществуване.
Буквално, името му се превежда от гръцки и се отнася за победата при Дунав. Историците са на мнение, че оригиналното му име „Улпиев Град на победата“ назован по името на императора, който го е основал – Марк Улпий Траян. Той е спечелил победата си над борбеното тракийско племе даки и затова е избрал името на града да го отбелязва.
Градът притежава всички по-важни характеристики на древните гръцки полиси, макар че е построен от римляни. Тогава в града гръцкият език е бил официалният, начело на управлението му бил от избрани хора представляващи съвет на архонтите в него е имало народно събрание и градски съвет, всички важни решения и мероприятия се случвали на градския площад (агората), а специална група от жреци извършвали честването на култа към божествата и към императора (не само главните римски и гръцки богове, но и други езически).
Карта, забележителности.
Останките от полузабравения римски град от древността Никополис Ад Иструм са разположени на около 18 – 20 км от старата ни столица Велико Търново, близо до река Росица, по пътя за Русе, а най-близкото село е Никюп, на 3 км. Реката е приток на Янтра. От руините, намиращи се върху площ в средната Дунавска равнина от около 23 хектара, има величествен изглед и панорамна гледка към известния хълм Царевец.
Градска уредба, крепост, площад, канализация.
Никополис Ад Иструм е разделен условно на две укрепени части – югоизточна и северна, която е по-обширна. Улиците са успоредни на главните 2 улици – Декуманус максимус и Кардо максимус, и всички се пресичат много специално – под прав ъгъл. Това устройство се нарича организация по Хиподамовата система. Градът е обхващал много имения, богати села и пазари. Той е бил изграден на важния за империята и провинцията път Мелта – Марцианопол – Одесос. Мелта е днешният Ловеч.
Вляво – улицата по-близо до централната част на града. Вдясно – Улица, ориентирана от север на юг в римския град Никополис ад Иструм.
Както всички древни градове, и той е бил защитен с обикаляща го укрепителна система, с правоъгълна форма. Защитните стени били построени по-късно през 172 г. а повод за това било унищожителната атака на костобоките (варварско племе от територията на днешната Западна Украйна). Всяка страна е била висока 8 м. а кулите – 12 м. с по една порта, за главна се смятала западната – Porta Romana, както се казва – за пътя към Рим. Също и още много по-малки врати, наричали ги потерни, стълби и наблюдателни кули. Извън крепостните стени, зад тяхната защита били построени къщите на градската аристокрация и гробищния парк, а от тях на 150 м. била разположена водоснабдителна система (нарича се акведукт). Тя снабдявал населението с вода.
В близост до крепостните стени и дори в техните предели са били построени главните обществени и административни сгради – Градският съвет (Булевтерионът), Одеонът (малък театър), Агора – Централният градски площад с интересна колонада, Обществената баня, канализацията, главните улици, и други градски елементи като два кладенеца, тоалетни, чешми и фонтани.
Вляво – част от града. Вдясно – Останки от тръбопровод в Никополис ад Иструм.
Древните римляни са проявили своя перфекционизъм и тук, при строежа на града. Открити са много любопитни факти. Улиците на града например имат отклонение на северозапад-югоизток около 4°30‘‘. Изчислено е, че слънцето има такова отклонение в годината само два дни – 18 септември и 31 март. За рождена дата се смята 18 септември, това е друг интересен факт, тъй като на тази дата през 53 г. император Траян, основателят на града, е роден в тогавашната римска провинция Испания.
Никополис ад Иструм – Акведукт, възстановка с компютърна графика.
Римляните са били прочути със своето инженерно мислене. Градът Никополис ад Иструм е имал снабдяване с вода с един главен водопровод и това е Западният, с дължина 25 км и още два водопровода по-малки от него. Западният водопровод представлява зидан акведукт с начало от пещера, близо до село Мусина. По него се събирала водата в резервоар до западната крепостна стена и се е прехвърляла във водопроводната мрежа от оловни и глинени тръби, които са снабдявали баните и домовете на римския град. Големи канали са били изградени под градските улици за канализация, служещи за отвеждане навън на отпадните води. Част от водопроводните тръби и каналите са съхранени и до наши времена, те все още могат да се видят.
Некрополи и сгради вън от Агората.
Безспорно с най-голямо значение бил Градският площад (Агората), който се намира както му е реда в центъра на града. Около него са били построени колони с височина 10 метра от варовик. Тук за първи път в България, са открити колони, кил се среща рядко – със сърцевидно сечение. Намерени са също така и множество статуи, като една на Ерос на Парксител, е приета в Националния исторически музей.
Историците приемат, че през II – III в. жители от Мала Азия са пренесли култа към Кибела, богинята покровителка на Земята. При разкопаването в края на 20-ти век е открита мраморна стая в сграда на Агората, която свидетелствала за това. Важни обществени институции били построени в четирите му части – в северната е разположена градската базилика, на която имало надпис на един ред на гръцки език. В нея търговците провеждали своите разговори, когато времето на позволява това да става на по-добро място, в южната е имало и пазар и освен него и Одеон (театър), който не бил открит, а покрит и за около 400 души.
Вляво – централната част на града. Вдясно – Одеонът в Никополис ад Иструм.
Обществените и административните здания се намирали в западната част, а в източната част на Никополис Ад Иструм била другата част на пазара. Техните улици били направени по римски проект с настилка от големи каменни блокове, за които е интересно, че са с ориентация към четирите посоки на света, в посока запад – изток е Декуманус максимус, в юг – север е Кардо максимус, имат и тротоари.
Градът бил построен така, че 4 улици да заграждат един квартал, а за разположението на сградите се правели изчисления, които са изключително прецизни (били са ориентирани по слънцето, защото по онова време компасът не бил известен) имали са и предварително изготвен план. Хигиената и канализацията са били сред май-важните за жителите, затова под улиците са били изградени множество шахти свързани в отводнителна система.
Етнически състав на населението, религия, бит.
Руините на Никополис Ад Иструм са свидетели за един от най-великите периоди от господството на римляните. Историците стигат до извода от получените досега открития, че от всички тях може да се приеме, че управата и жителите на града са били хора извисени духовно, които са почитали законите, традицията и културата.
Населението се състояло от насилствено изселени от родните си места (най-много от Никомидия и Никея), с разнороден етнически произход, обичаи и религия, те успяват да живеят в свят изграден от тях, с техните различия един, на търпимост и толерантност не само към хората около тях, но и към наложения управленчески модел. Със себе си те пренесли елинистичната извисена култура, и заедно и неуморно се трудели да направят града си един богат и проспериращ занаятчийски, земеделски и животновъден район, като са използвали не само това, което им дава земята, но и собствените им умения. Откритите в Никополис Ад Иструм добри произведения на изкуството, керамика, надписи, обществена архитектура, мраморни статуи, провежданите в миналото културни и религиозни мероприятия – това всичко е белязано от желанието им да остане градът им вечен във времето. А днес, затова може да му се даде названието Българският Рим и за това историците имат право.
История на Никополис ад Иструм.
Императорът на Рим Марк Улпий Траян основава града през 102 г., с което е искал да увековечи победата на римляните над тракийското племе Даки. Те за първи път започват да завладяват Балканския полуостров при император Траян, превземат тракийската територия и я назовават провинция Дакия.
Този император построява и Траяновата колона в Рим, с което е известен, също и с това на Никополис Ад Иструм.
Градът е организиран по модел на елинистичните градове в Мала Азия, а благодарение на изключително благоприятното географско положение, което заема, се радва на добър разцвет, достигащ своята най-голяма мощ по време на господството на династията на Северите през 2 – 3 век.
Вулфила. Какво точно е правил тук?
Вулфила, името му се среща и като Урфила или Улфила, роден около 310/311 г., починал в 383 г. е гот или от смесен произход. Той е станал първи епископ на вестготите (тервингите). Неговот дело е сравнимо с това на Кирил и Методий и на Климент Охридски. Създател е на готската азбука и най-важния му принос е, че е превел Библията на готски език от гръцки. Има така наречена Библия на Вулфила или Улфила.
Вулфила е популяризирал сред готите по-различно тълкувание на Библията известно като Арианско, което, е обърнато срещу популярното християнство. В последствие готите се отделят от гръкоримската държавност и от църковното лоно вместо да останат приобщени и продължават да се изолират от църквата.
Дейността си Вулфила е провел в Никополис ад Иструм. Той е от първите готи имащи християнско самосъзнание. Родителите му са християни от Кападокия, които са отвлечени през 3 век от готите, майка му е от Кападокия и е била християнка, а баща му е гот.
Константинополслият епископ Евсевий Никомидийски е провъзгласил Вулфила към 341 г. за „Епископ на християните в готската земя“ в Антиохия (Антакия). До 348 г. епископ Вулфила проповядва по долния Дунав в територията по онова време на вестготите. Атанарих започнал гонение срещу християните, с което е прогонен заедно с много християни и Улфила, при римляните, и те ги заселват в Никополис ад Иструм и околностите.
Някогашният римски град Никополис ад Иструм са сечени монети и е забележим с историята си и с живота на Вулфила, една светла личност
През 311 г. със Сердикийския Едикт император Галериий узаконява християнството и толерантността, с което се уклеснява процеса на християнизирането на вестготите, а за това е допринесъл много и епископ Улфила (Вулфила). Както казахме той се е заселил в околностите на коментирания град Никополис ад Иструм. В „Църковната история“ на Патриарх Фотий и Филосторгий той е наречен ”съвременен Мойсей“ в новата „обетована земя“, която е Мизия.
Както тези автори, така и Сократ Схоластик, Йорданес и Созомен, създават за него образ на просветител и високообразован апостол, от внушителен мащаб, делото н акойто мже да се сравно с това по значение на Константин Философ (Кирил) и Методий 500 години по-късно. Учител на Вулфила е епископът на Херсон Теофил, знаещ добре латински, гръцки и готски език. Той е сред участвалите в Първия вселенски събор, известният в историята Никейски събор, в гр. Никея.
Асклепий.
В града не са намерени следи от християнството от късната Античност, това на Вулфила не е оставило следи в руините, но има сведения за култове към обожествените езически императори от родовете на Северите, Антонините също и на Годиан ІІІ. Данни има и за Кибела и за античния бог на медицината Асклепий.
Имало е жреци, които се грижели ритуалите на култа към главните езически божества: Атина, Зевс, Митра, Херакъл, Хера, Асклепий, Кибела и други и към управляващия римски император.
Монети от Николопис ад Иструм.
Доказателство за величието на града през времето на Северите откритите около 900 типа монети, които са изсечени от бронз в него тогава. По време на владичеството на Константин Велики и последният император, който се е питал да покори цялото Средиземноморие – Юстиниан, градът продължава да разцъфтява и да става величествен и дори до нашествието на аварите в началото на 7-ми век.
Модернизация.
Вход, работно време, телефон.
Традиционен фестивал, възстановка, празник.
Възстановка на сцени от живота в Никополис ад Иструм по време на фестивалите и част от града.
Общината в село Никюл проведе през 2016 г. античен фестивал в града, който беше първият. На него бяха показани пазар на роби, гладиаторски битки, сечене на монети, възстановка на битките между даките и римляните, барбекю, сцени от ежедневието и модата в града от времето на разцвета на Никополис ад Иструм. За целта са поканени фолклорни групи от други градове като София, Ямбол, Добрич, Плевен и други.
През август същата година са били подновени разкопките в града и край него. Освен доброволци са участвали и археолози и учени от Холандия, Сърбия и други държави. Подобен фестивал се проведе и през август 2018 година.
Вълчан войвода: легенди и истини в разкази, книги и видео. Къде е несметното богатство?
