Митове и достоверни данни за Нефертити; съдбата й от ранно детство до смъртта. Има ли неразгадани тайни? Историците за Нефертити; изследвания и художествена литература. Защо личността й продължава да буди интерес
Съдържание:
Коя е Нефертити?
Изследванията на исторически извори сочат, че Нефетити е родена през 1370 годзина преди новата ера. Египтолозите обаче продължават да спорят за това – какъв точно е произходът й. Много от тях са убедени, че тайната на произхода й е кодирана в самото име на красавицата. Нефертити на древноегипетски означава “красавицата пришълка” – значи тя е дошла в Египет от другаде.
Има версия, че Нефертити е била дъщеря на месопотамския владетел Тушрата и царица Юни. Момичето било възпитавано в семейството си в монотеизъм и се прекланяло пред Бога Слънце. Вероятно 12-годишната девойка е била пратена от баща си в харема на Аменхотеп Трети – така тя станала една от многото чуждоземни принцеси, които били пратени да родят синове на египетския владетел и да завършат живота си в самота.
Външният вид на Нефертити
През 1912 година екипът на немския археолог Лудвиг Борхард открива работилницата на египетския скулптор Тутмес. Сред многото артефакти бил и бюст на млада жена, изработен от оцветен варовик. Неизвестно защо той носи белезите на незавършена творба.
Откривателят го изнесъл тайно в Германия и това става причина за грандиозен скандал и последваща забрана за германски археолози – да не бъдат допускани на разкопки в Египет. От 1020 година той се намира в берлинския Museumsinsel. Говори се обаче, че през Втората световна война бюстът бил пренесен тайно в бункера на Хитлер; Фюрерът искал да се наслаждава сам на необикновеното му излъчване.
Нефертити – такава е в Стария музей на Берлин
Достоверни данни за истинската външност на царицата няма – за нея се съди единствено по рисунките в гробницата й. Вероятно е била дребничка, с тънка момичешка фигура, която останала непроменена след раждането на шест деца. Владетелката носела леки, въздушни одежди от прозрачна тъкан. Украшенията й били изпълнени в радиално-лъчев стил, което придавало на облика й допълнителна “слънчевост”.
Нашият свят познава външността на тази необикновена жена по снимките на известния й боядисан бюст. Лицето й се отличава със смуглата кожа, присъща на древните египтяни. Акуратно изписаните й вежди са извити, очният разрез е бадемовиден, източен. Лицето е с тънки черти, с високи скули; пълните устни са с повдигнати нагоре ъгълчета. Внушението за тайнственост, загадъчност иде от изобразената лека усмивка, придаваща на Нефертити щастлив и самоуверен вид.
Можем ли да сме сигурни, че тя е изглеждала точно така? Съмнително. Бюстът е реставриран няколко пъти и се знае, че някои от детайлите са били променени, например е “изправена” гърбицата на носа. За някои учени бюстът си е направо фалшификат. Съществуват доста основателни съмнения за автентичността му, тъй като материалът, от който е изработен и оцветен, трудно би издържал въздействието на почти трите хиляди години природни въздействия.
Произход
Две версии за произхода на Нефертити коментират египтолозите:
- Нефертити е египтянка по рождение;
- Нефертити е чужденка от района на Месопотамия.
Двете версии съвпадат в твърдението, че тя е била с благороден произход. Според втората версия – родена в едно от месопотамските царства, това на митаните. Изследователите намират немалко сходства между начина на живот и религиозните им вярвания с тези на траките. Младата принцеса вероятно е била изпратена от родината си в Египет за съпруга на Аменхотеп Трети като залог за съюза между двете царства.
Детство и младост
Според друга версия принцесата била буквално продадена в Египет заради задлъжнялостта на бащиния си двор. Срещу момичето митанският цар получил огромно количество злато, сребро и слонова кост. Това богатство балансирало материалното положение на царското семейство. Бъдещата Нефертити, която в ранното си детство познала благодатните климатични условия на Месопотамия, станала една от жените на египетския цар.
- Когато Аменхотеп Трети починал, харемът му станал притежание на наследника – сина му Аменхотеп Четвърти. И тук версиите са повече: друга теория твърди, че всички жени от харема според традицията били погребани заедно с мъртвия владетел. Пощадена била единствено Нефертити заради изключителната си красота.
Царуване, управление
Аменхотеп Четвърти, приел по-късно името Ехнатон, застава на царския трон през 1353 година преди новата ера. Той взема за жена овдовялата Нефертити, вдовицата на баща си, и я облича с нечувана за онези времена власт. Ехнатон е най-противоречивата личност в египетските царски династии; времето му е белязано с опита да наложи като единствен култа към Слънцето и да ограничи влиянието на жреческото съсловие в управлението на държавата. Нефертити не просто управлявала заедно с него – тя била вдъхновителката му за нови идеи и реформи, които променили живота на древните египтяни. За жалост тези мащабни промени продължили само в периода на неговото царуване, 1351-1334 година преди новата ера.
Нефертити и Ехнатон
Животът на Нефертити в този период е обрасъл в митове и легенди. Знае се, че царската двойка пренесла столицата на държавата в новоизградения град Ахетатон в Сахара – на 250 километра нагоре по течението на Нил. Старите богове били детронирани . въздигнат бил култът към единствения бог Атон. По разпореждане на Нефертити започнали гонения срещу жреците. Поданиците на Ехнатон посрещали деня с първите слънчеви лъчи и прославяли животворната сила на новия си бог. Самата Нефертити сипела златни монети от прозорците на царския дворец, уверявайки тълпата, че тази благодат е божия милост.
- За разлика от предишните главни съпруги на фараоните, тя не прекарвала времето си в усамотени покои, а се появявала публично заедно с Ехнатон. Настъпили промени в религиозния живот. Проявили се нови тенденции в изкуството и обществения живот: жестокостта отстъпвала място на милосърдието и добротата. Нефертити посрещала пратениците на чужди държави, съветвала управниците за стопански решения и заедно с това раждала едно след друго деца на владетеля. За жалост – само момичета, 6 на брой.
Това тревожело Ехнатон, който искал сигурност за династията си и имал нужда от син-наследник. Затова “отзовал” Нефертити от царските покои и си взел нова жена, която му родила желания син – известен в историята като Тутанкамон. Възпитанието на принца било поверено на Нефертити. Не след дълго Ехнатон, който продължавал да тъгува за нея, разпоредил любимата му жена да се завърне. Така и станало, но не задълго.
Съдбата на Нефертити след смъртта на царя
След 11 години на власт Нефертити буквално се “изпарява”: името й неочаквано изчезва от всички запазени официални източници. Археолозите откриват, че профилът на царицата е изтриван от множество йероглифни надписи. На някои от изображенията е замазан с боя царският накит на главата й. мярка се в отделни надписи името на една от дъщерите й – Меританен, без да се споменава според обичая коя е майка й.
Съществува версия, според която Ехнатон преди смъртта си предал всички лостове на властта на Нефертити. Така тя управлявала държавата не просто от негово име, а дори в неговия образ. Превъплъщението й станало причина за мистериозното изчезване на Нефертити. Така се обяснява е по-женственото изображение на Ехнатон от късните години на властването му. Тук трябва все пак да признаем, че тази версия не е потвърдена документално.
Няма стабилни доказателства и твърдението, че след смъртта на Ехнатон Нефертити поела властта под името Семнекхар – тя просто не можела да се появи отново под истинското си име, пък и едва ли е достоверна хипотезата за наследяване на трона от първата жена на владетеля. Тайнственият фараон с неизвестен произход Семнехкар управлявал две години, след което предал властта на Тутанкамон.
Легенди за царицата
Нефертити, загадъчната царица на Египет, и в наши дни е вдъхновение за немалко творци и изходна база за създаването на изключителни образи. Изключителни с женската красота, в която има мистерия и необяснима енергия.
Откривателят на Нефертити – Борхард, отнесъл бюста тайно от Египет в Германия
Всъщност тази древна предшественичка на съвременните чародейки е живяла доста кратко – но животът й е бил наситен със събития. Такива събития, от които се раждат множество легенди.
Легендата за красотата на Нефертити. Съществуването на хареми, пълни с наложници, било нещо обичайно за египетските фараони. С появата на Нефертити египетският харем бил разпуснат от младия фараон заради любимата и единствена жена.
Легендата за слънце в душата.”Дъщерята на Слънцето” – Нефертити, била уважавана от народа и се ползвала с доверието му. Тя гарантирала мир и покой в страната и наслада за душата на владетеля.
Легендата за порочната царица. Друга легенда обявява Нефертити за порочна и опитна в любовните игри жена. Тя устройвала дворцови оргии и разбивала сърцата на младите си поклонници.
Легендата за тайнственото изчезване на царската гробница. Според една по-различна легенда след смъртта си Нефертити била погребана като простосмъртна, затова погребението й не е открито и до днес. Други почитатели на Нефертити са убедени, че тя е получила подобаващо погребение, но гробницата й е изчезнала по най-мистериозен начин.
Тутанкамон и Нефертити
Проклятието на Тутанкамон: Любопитни факти, гробница, смъртта на фараона
Според една от теориите за властницата Нефертити, любимата жена на фараона изпаднала в немилост, тъй като му раждала само дъщери – 6 на брой. Държавата имала нужда от наследник на трона и затова Ехнатон си взел втора жена от простолюдието. Именно тя родила “златното момче”, бъдещият Тутанкамон.
Нефертити, която живеела извън двореца, получила задача да отглежда и възпитава престолонаследника. Не след дълго тя и принцът се завърнали в столицата. Нефертити била по майчински предана и продължила да се грижи за Тутанкамон до възкачването му на престола. Има хипотеза, според която Нефертити управлявала Египет в продължение на две години след смъртта на Ехнатон – преобразена като мъж. След това властта била предадена на Тутанкамон.
За да продължи да властва индиректно, Нефертити омъжила дъщеря си Анхесенпаатон за младия фараон. В друга теория нещата са се развили по съвсем различен начин: Ехнатон умира от насилствена смърт. Низвергнатите жреци – поддържници на старите религиозни въстания, организират бунт и погром в столицата Ахетатон. Нефертити става жертва на заговора; погребана като височайша особа все пак, след смъртта си тя е наказана – гробницата й е разрушена, надписите с нейното име – заличени.
Хипотезата – че саркофагът на Нефертити е в гробницата на Тутанкамон, не се потвърждава
И отново има различна теория за смъртта на Нефертити: тя умряла от непозната болест, с която древните лекари не знаели как да се справят.
Ехнатон и Нефертити
Връзката на Нефертити и Ехнатон си е истински извор на измислици за невероятна любовна история; посветени са й писания и филми. Колкото и да се измислят днес нещата обаче не може да се отрече, че основа на тези версии е една вероятно силна и дълбока връзка. Всъщност именно чувствата на Аменхотеп четвърти – бъдещия Ехнатон, спасяват живота Нефертити. Като владетел той пръв в египетската история делегира на съпругата си толкова голяма власт.
Според някои извори красивата Нефертити придружавала фараона във всички негови публични прояви. Двамата не криели от външни хора чувствата си; с жестове и думи демонстрирали любовта си. описва се древна рисунка, на която е запечатана любовна целувка между двамата в присъствието на бог Атон. Коментарите са, че всъщност това е първото подобно изображение в историята. Влюбеният Ехнатон възприел много от идеите на жена си, провел истинска религиозна революция, променил тона на обществените отношения, като туширал насилието, грубостта и високомерието на висшата класа.
Но защо тогава Нефертити е трябвало да бъде отстранена от царския двор и дълго време да живее в изгнание?! Има и такива предположения: че Ехнатон е направил това по чужди внушения, тъй като Нефертити все не успявала да му роди син.
Тайната на ранната ѝ смърт
Египтолозите твърдят, че Нефертити е приключила земния си път на 30-40 години. Това всъщност са единствените сведения, които учените цитират с увереност. Мумията на Нефертити обаче не е открита. Ето защо всъщност не е възможно да се изясни дилемата: от какво е починала Нефертити – насилствена смърт ли е причината, или болест?
Гробницата на Нефертити
Бунтът на жреците, при който били разрушени храмовете на Атон, а столицата Ахетатон била подложена на вандалска съсипия, този бунт лишава човечеството от яснота около смъртта на Нефертити. Всъщност при безредиците били унищожени всички барелефи на царското семейство, множество писмени паметници. Гробницата на Нефертити била потрошена, тялото й – изхвърлено и поругано. Ерата на Нефертити и Ехнатон потънала в забвение за хилядолетия.
- През 2003 годива британската алхеоложка Джоан Флетчър съобщава, че е открила мумията на Нефертити. В поредица от изследвания със съвършена модерна апаратура се доказва, че мумифицираната пришълка от миналото по външност напълно съвпада с познатите изображения на Нефертити.
- Малко по-късно, през 2015 година, археолози лансират хипотезата, че тялото на Нефертити е скрито в тайна стаичка в гробницата на Тутанкамон. Което дава начало на жестоки спорове: да се руши ли или не стената, възпираща достъпа до мистериозната мумия. Допълнителните изследвания в продължение на три години обаче отричат тази хипотеза. Оказва се, че предполагаемото тайно помещение изобщо не съществува.
Романът на Мишел Моран на български
Американската авторка на исторически романи Мишел Моран обяснимо е изкушена от мистериозната личност на Нефертити. Едноименната й творба, преведена на български, проследява живота на тази необикновена жена – с интригите около въздигането й на египетския престол, политическите борби, отношенията с Ехнатон, противостоянията с жреческото съсловие. Загатнати са хипотезите около влиянието на Нефертити върху религиозните и административни реформи, доминирането й в царския двор като първа съпруга и т.н.
Американската писателка Мишел Моран е изкушена от личността на Нефертити и й посвещава един от романите си
Трябва предварително да приемем, че в романи като този историческите истини – категорични и общоприети, не са всичко. И че повествованието неизбежно носи отпечатък от фантазните представи на пишещия, който “довършва” историите на героите си с нагласи, ориентирани към днешните читателски желания.
Египетски богове: имена, описания и изображения на основните египетски богове и богини
Източници: