Танци върху огън на празника Свети Константин и Елена носят послания от небето

Денят на светците Константин и Елена почти свършва – това е времето, в което започват нестинарските игри върху жарава

Обичаят днес се пази единствено в района на Странджа.

Ясно е, че нестинарските игри се превръщат в част от уникалните туристически атракции на България – не са това, което ги е създало преди векове.

Нямат смисъла и значението, което са виждали в тях дедите ни.

Езическият елемент в нестинарските танци странно се преплита с въздигането на християнството.

През четвърти век император Константин въвежда християнството като официална религия във Византия. Майка му Елена отива на поклонение по Христовите места, строи манастири и открива кръста, на който е разпнат Исус.

Почитта към Константин и Елена е религиозният смисъл на празника. Нестинарството – дан към по-далечното минало на човеците по българските земи.

За нестинарската игра в селата, където тя е запазена, подготовката трае няколко дни. Събират се няколко товара дърва на клада в центъра на селото, почистват се извори и кладенци, купува се жертвено животно за курбан.

Кладата се пали часове преди огненото хоро.

Ритуално, в един и същ повтарящ се ритъм, бие тъпан. Звучат хороводните мелодии, които обичаят е запазил.

Когато огънят стихне и се натрупа достатъчно жарава, най-вещите в игрите я разстилат в кръг.

Около този кръг се вие тежко хоро, а в жаравата, носейки икони на светците, започват своя танц нестинарите. Старите българи са вярвали, че иконата ги пази от изгаряне.

Танцувайки, нестинарите – обикновено жени – изпадали в транс. Не са усещали жарта като болка, не са обгаряли и са имали пророчески видения. Думите, които танцуващите върху огън са произнасяли, показвали какво бъдеще очаква селото, държавата.

Хората вярвали, че посланията за бъдещето стигат до тях чрез починалите им близки.

След танца идвал ред на общата трапеза, на която всички хапвали от курбана.

На този ден не се похващала полска работа – за да се запази реколтата от градушки.

Ден по-късно животът на нестинарските села продължавал – и само следите от кладата показвали как човекът за пореден път е търсил съвет и закрила от небето.

Още за празника ТУК: имен ден на св. Константин и Елена! Вижте и тази любопитна информация ТУК: Какво точно правят нестинарите на празника “Константин и Елена”!