Изгоненият преди девет години от Рилския манастир йеромонах Павел рисува огромни икони и ги слага като пътни знаци по пътищата, където стават бедствия и тежки катастрофи.
От една година икона на Богородица стои до шосето край град Кочериново, където са загинали няколко деца, а лика на Иван Рилски ексцентричният зограф е поставил на изхода на град Рила.
-Как ти хрумна да слагаш иконите като пътни знаци?
-Идеята ми е от няколко години. Едно дете беше паднало от люлка и оживя по чудо. В Рила всички говореха, че го е спасил Иван Рилски и така реших да нарисувам и да сложа икони в цялата страна, където стават тежки произшествия, за да спрат нещастията.
Стават много тежки катастрофи и често загиват деца, защото хората карат бясно. На правата отсечка край Кочериново местните редовно се напиват и си правят реалита.
Най-куриозната катастрофа беше, когато „Москвич“ с 22 пътници се блъсна в дърво край пътя. Возели се две ромски фамилии с 18 деца и загина 2-годишно бебе.
-Не се ли страхуваш, че някой може да ги открадне?
-Правени са на мраморна изолация. Докато ги рисувах, си оставях боите и четките край пътя и никой не ги пипаше. Хората май имат повече страх, отколкото духовниците.
За разлика от тях ние влизаме в храмовете с изправени глави. Имаше един инцидент, монах кръщавал бебе, обаче детето много плачело. И той, за да млъкне, му ударил един шамар. Бащата на бебето пък го набил и сега вървят съдебни дела.
-А защо те изгониха от Рилския манастир?
-Причината да ме изгонят бяха едни иконки. Покойният дядо Йоан веднъж ме беше изгонил и аз, за да не прося, започнах да правя дървени иконки. Давах да ги продават извън манастира. Веднъж дойде игуменът и вика: „Брат, да кажеш как се правят иконките, за да печели манастирът“. Тогава имах 3000 иконки и исках да ми платят поне за изработката. Игуменът ме пращаше при счетоводителя, а той пък ме връщаше при игумена и разбрах, че пари няма да видя.
В Светия синод ми обещаха компенсация, понеже подписах документ, че ги давам като дарение на манастира. Компенсацията си я чакам и до днес. Много нечестно постъпиха с мен. Изгониха и много други монаси, не съм само аз, но върнаха само един от нас. Имах 20-годишен монашески живот в Рилския манастир. Игуменът дядо Йоан не дойде нито веднъж да ме види как живея. Даваха ми минимална заплата. За да мога да купувам материали за иконите, ще тегля кредит от банка.
-А ти всъщност защо стана монах?
-Моята история е подобна на драмата на Ромео и Жулиета. Когато бях в казармата, имах приятелка, Нушка се казваше. Майка й не ме харесваше. Бил съм пияница… Нушка се омъжи за друг. Тогава един приятел от казармата ми каза: „Братко, хич не ти върви. Ти си само за манастир“.
И аз реших да се замонашя. Минаха години, вече бях монах, но се интересувах как живее Нушка. Тя се разведе и исках да се грижа за децата й, да ги издържам, но тя взе, че пак се омъжи и то за мой братовчед. Така поне станахме роднини с нея и пак е в семейството. После се разболя и умря.
Автор Ивайла Иванова
