Човешкият живот е бил без стойност в продължение на столетия, а милостта се е изразявала единствено в по-бързата смърт
Отвратителни и нехуманни, според днешните разбирания, методи за екзекуция са прилагани в древността, а следващият е описан подробно и от древногръцкият историк Плутарх в биографията на Артаксеркс, 401 г. пр.н.е.
Скафизъм – Scaphism
Този начин на умъртвяване е известен още от древните перси като метод за бавна, мъчителна и изключително унизителна смърт, наиненованието идва от гръцки.
Мъчение, достойно за Ада
От персите са останали и описанията на доста други, не по-малко извратени методи за мъчения. Използвали лодка или кух дънер, като мъченикът бил за завързван гол, по гръб, така че крайниците му да стърчат извън борда. Насила го тъпчели с мляко и мед, докато накрая го хване диария. После намазвали и тялото му с мед и го пускали да плува във водите на езеро или друг малък воден басейн, покрит със собствените си изпражнения. Според Плутарх, клетникът Митридат, осъден на жестоката смърт заради убийство, агонизирал в продължение на цели 17 дни. През цялото това време над него се виел облак от мухи, оси и всякакви други хвърчащи гадини, привличани както от меда, така и от носещата се смрад на собствените му изпражнения. Накрая тялото му бъкало от червеи и ларви на насекомите, а мъчението допълвали и птиците, които несмущавани можели да кълват направо от плътта му.
Подобни жестоки методи за екзекуция са приписвани на индианците в Америка и на някои африкански племена. Там жертвата, намазана със сока на сладко растение или с мед, поставяли върху мравуняк, или в близост до гнездо на оси, чиито обитатели можели да го използват за храна дълго време, докато животът в него бавно угасвал в жестоки мъки.
Боян Петракиев